На Русия е нужно не послание от президента, а послание към президента
Президентът е мениджър и трябва не да изпраща послания до обществото, а да чува гласа му
Игор Чубайс*
Наближава денят, в който ще бъде огласено годишното президентско послание (до Федералното събрание, двукамарния парламент на Русия) и темата става все по-актуална. Очевидно затова Дмитрий Медведев е решил да изпревари сам себе си и да направи увод – миналата седмица той се обърна към нацията с програмна статия, чийто формат силно напомняше въпросното послание, но в съкратен вариант.
Можем да поспорим по редица отделни точки от статията в рамките на една равноправна дискусия, както сякаш приканва и самия президент, а някои експерти вече го сториха. Но сега бихме искали да засегнем по-актуални проблеми. Важно е например да разберем дали властта може да чува гласа на обществото и как ще реагира на чутото.
Трябва да кажа, че имам отрицателно отношение към този факт от нашия живот – президентските послания. Защото според мен в онази система от правила, в която се осъществява, посланието практически е лишено от смисъл. Всяко обръщение, а и всички възможни призиви, проекти, предложения са целесъобразни единствено ако има механизъм за контрол. Посланията на президента в днешната им форма абсолютно не се контролират по никакъв начин – никой, включително самият държавен глава, никога не си припомня какво е било предложено преди година, пет или десет, дали обещанията са били изпълнени, това изобщо никъде не се регистрира. Всъщност текстът на посланието дори не се публикува в медиите. Затова значението на подобен документ, който не предвижда обратна връзка и механизъм за контрол, е нищожно.
Още повече, че най-важните политически решения, реализирани от властите, изобщо не прозвучават в посланията на президента. В тях например никога не се е казвало, че трябва да започнем война в Чечения или военна операция в Осетия.
Освен това, има поне един още фактор, който намалява тежестта и значимостта на посланията. Както гласи Конституцията на Руската федерация, източник на властта е народът. А президентът, ако действа според основния закон на страната, е просто нает мениджър. Човек, когото обществото е наело, възложило му е да управлява страната, взело го е под контрол и му е рекло: „Хайде, работи, отчети се за всичко извършено, а ние после ще видим как стоят нещата“.
От тази логика следва, че би трябвало да има не президентско послание, а обратното – послание към президента. Тоест социологическите служби и центрове би трябвало да направят допитване сред жителите на всички наши региони, субекти на федерацията. Да предложат въпроси от общоруско значение, да изяснят кои са най-болезнените, най-острите проблеми в един или друг регион, в страната като цяло. Би могло да стане ясно какви успехи са постигнати. И после президентът задължително да коментира. Да каже: ето, гражданите и избирателите посочиха пет такива проблема и ще работя по това, да бъдат решени. У нас обаче ситуацията е обратна – не обществото се обръща към президента, а президентът се обръща към гражданите и казва: направете това, това и това. Тук виждаме един обратен механизъм, непредвиден от конституцията. И всичко това намалява по принцип тежестта и значението на такива президентски послания.
Има и друго – кризата, обхванала страната ни, е тъй дълбока, че редица фактори изискват решения, без които всички възможни предложения губят смисъл. Защо да си говорим за пребоядисване на капитанската рубка, щом корабът потъва. Трябва първо да отстраним теча, да видим има ли плавателност, да задействаме двигателя, и после да мислим как да ударим една боя и на капитанската рубка.
Днес има крайно остри проблеми и без да ги решим, не можем да говорим за светло бъдеще на страната. По принцип всички ги знаят, но те надали ще бъдат споменати в посланието. У нас се говори например за демографска криза. Най-острият проблем на страната според мен е това, че обществото измира, измират хората в Русия. Ако изчезнем, какво послание ще има след 50 години и до кого ще е адресирано? Всяка година населението на страната ни намалява с по 700-800 хиляди души. И тук има сериозна неразбория и дезинформация.
Както се знае например, към жените у нас постоянно се отправят призиви да увеличат раждаемостта. Имаме майчински капитал (държавна финансова подкрепа за семейства с деца) и т. н. Всъщност обаче нивото на раждаемостта в страната ни е дори по-високо, отколкото в редица западни държави. Нашият проблем произтича не от раждаемостта, а от свръхвисоката смъртност. И западните демографи се чудят – какво ли става в Русия? Уж няма епидемия от шарка, чума или холера, а смъртността е висока.
Въпросът остава неразкрит, но при все това можем да формулираме отговор: хиперсмъртността се дължи на два фактора. Първо, свръхвисоката употреба на алкохол, има просто цяла политика за опиянчване на хората. Сега у нас изведнъж откриха, че годишната консумация на алкохол е 18 литра чист спирт на човек, въпреки че медицинската пределна норма е осем литра. Че къде сте били досега? Не сте ли знаели какви са граничните норми и какво е на практика положението в страната? А чак сега се усещате и почвате да разсъждавате, че не било зле нивото да се смъкне от 18 на 14 литра. Все едно да осъдят човек на три разстрела, а после да кажат: не, ще проявим хуманизъм, нека го разстрелят само два пъти. Това е абсурд. Трябва да бием тревога в страната, за известно време да въведем сух режим и да забраним каквато и да било употреба на алкохол, за да преживеят всички един шок. Защото измираме наистина.
Има и друга причина. Както знаем, по съветско време средната продължителност на живота за мъжете беше към 70 години. След разпадането на СССР тя спадна на 59 години. Защо? Имам едно предположение, всъщност нека желаещите да го оспорят. Разходите за здравеопазването у нас са занижени изкуствено до такова ниво, че тъкмо то поддържа средната продължителност на живота у мъжете на средно 59 години. Тоест човек изкарва на работа до пенсия, а после става ненужен. По принцип хората над 50-те у нас са принудени да търсят лекарска помощ. Щом ви изписват лекарство на стойност 1-2 хиляди рубли, а пенсията ви е 3-4 хиляди, това означава, че перспективи и възможности няма. Трябва незабавно да повишим разходите за здравеопазването, да го направим достъпно. В редица региони то е неефикасно, не работи, просто липсва. И след това говорим за някакви послания, градим нови проекти.
Има редица други фундаментални проблеми. Тук спада проблемът с бюрократичното изтласкване на обществото. Бюрокрацията в страната е такава, че през тоя бетон нищо не може да пробие. У нас не може да вирее никакъв нормален бизнес, никаква хуманитарна наука, никакво нормално творчество не е възможно, тъй като се удря в бетонни бюрократични стени. Бюрокрация има във всяка една държава и ролята й е да бъде трансмисия, която предава интересите на обществото към властта. У нас обаче бюрокрацията обслужва сама себе си. В тази форма тя е антируско явление, действа като окупационен режим.
Тези въпроси трябва да бъдат решени. Няма обаче никакви конкретни предложения, за да се демонтира бюрократичната бодлива тел, тази един вид броня. Нищо не се случва. Властите също казват, че е невъзможно да стегнем икономиката, да излезем от кризата, без да ограничим бюрокрацията. Но няма реални действия и бюрокрацията продължава да набъбва. За корупцията няма да говоря, мога да кажа, че самият механизъм за разпределяне на доходите – легализиран и официален – е антисоциален и противоречи на конституцията.
Имаме 4,5 милиона клошари и броят им постоянно нараства. Това са хора, които са имали жилище, работа, но са доведени дотам, че са принудени да живеят на улицата. У нас има 8 милиона безработни. А когато задължиха чиновниците да подават декларации за доходите, стана ясно, че вицепремиерът Шувалов печели 350 милиона рубли годишно. Сиреч доходът му е 1 милион рубли на ден. Смаях се, щом го прочетох…
Сред най-фундаменталните проблеми е и проблемът за идентичността. Ние не разбираме в каква страна живеем, у нас няма правила, няма норми. Това обаче е отделна тема. Както и много други – и е невъзможно да се привлича вниманието на обществото към някакви нови проекти, без тези въпроси да бъдат решени. Всичко останало се превръща в митология, в митотворчество.
*Игор Борисович Чубайс е доктор на философските науки, директор на Центъра за изследване на Русия към Руския университет за дружба между народите.
По БТА