София като цирк – фотоизложба
Въжеиграчи и филмови герои съживяват сивия град в изложбата на Стефан Галибов "Летящият софиянец"
Виждали ли сте свита на кълбо змия да дебне пешеходци по софийските тротоари? Циркови акробати да скачат пред университета? Столичанин да ходи по покривите в центъра? Фотографът Стефан Галибов е видял всички тези неща … във въображението си, а след това ги е претворил с помощта на фотоапарат и компютър. Резултатът е изложбата „Летящият софиянец”, която включва 32 фотографии-колажи. Тя се открива в Центъра за култура и дебат „Червената къща“ навръх празника на столицата 17 септември. Градът е представен като вълшебно място, където на фона на сивеещите сгради подскачат клоуни и въжеиграчи, животни-паметници оживяват и напускат местата си, анимационни герои изникват в трафика, а сградата на НДК се понася в небето като космически кораб. Главен герой е летящият софиянец, който без проблем се разхожда по електрическите жици, покривите на сградите и кубетата на „Александър Невски”.
Изложбата е провокация към софиянеца, който е свикнал да вижда града само в рационално. „Исках да избягам от това нещо, тъй като според мен има дефицит на мечтаене, на въображение – обяснява Стефан – Хрумна ми, че искам да покажа София като някакъв сюрреалистичен сън, като нещо странно, абсурдно. Така или иначе тя притежава тези качества, дори като вземем предвид тази еклектика свързана с абсолютно разнопосочни стилове. На едно място можеш да видиш стара сграда, отдолу сексшоп, отстрани някаква съвременна сграда, построена сега”. Снимките са тематично разделени в няколко категории: за артистичното летене през града, за града като цирк, за града-приказка, за града като зоопарк и за града-декор на филм.
Самите фотографии умишлено напомнят колажи – цветните герои изглеждат като залепени на сивия фон. „Нещата са доста сурови, ползвал съм Интернет за цирковите изображения, които понякога са различни като пиксели, само фонът е мой, но на мен ми хареса да звучат грубо – като съшити с бели конци. Ако държа мога да седна и да го направя, с всички светлосенки и т. н., но аз искам тези интервенции да си личат, от типа на колажа, където се изрязват неща и се лепят отгоре директно, няма преливки, няма сенки…”, обяснява Стефан.
Като всеки средностатистически софиянец, Стефан открай време се ядосвал на разбитите улици и мръсотията наоколо. Постепенно обаче стига до извода, че ако средата не ни харесва, можем да я променим чрез въображението си. „Аз това и направих, като я представих като един цирк, защото София си е всъщност цирк…. Уличното движение, колите, които се надбягват като в някакъв вид родео, уличните кучета, които са дресирани да пресичат на зелено и да се возят в градския транспорт…”
„Летящият софиянец” пък е човекът без име, който трябва да се движи като Нео от „Матрицата”, за да преодолява препятствията и капаните на софийската градска среда – да мине по улиците, без да падне, без да го опръскат колите, без да бъде прегазен, без да настъпи плоча, под която плиска вода. „Самият аз се улавям, че понякога бързайки за среща, тичам по улицата и избягвам такива клопки, които един човек, ако дойде от чужбина или от един уреден град, ще се пребие още на първата възможност. Трябва да се навеждаш, защото някъде кабелите стърчат, билбордовете са направени за хора под метър и осемдесет, аз съм висок и на няколко пъти съм си удрял главата на такива места. Това си един „Сървайвър” – да се движиш по улиците. Образно-метафорично съм го нарекъл „летящият” (софиянец), защото това си е един вид летеж – разказва Стефан. – В София всичко е хаос, което от една страна депресира, но от друга – няма подобен град. И аз исках да го покажа точно по такъв начин, като хуморът беше най-важното в нещата ми, за да станат интересни, да могат да се усетят непринудено”.
Стефан е решил да превърне изложбата в проект с продължение. Идеята е да разузнае как обикновените минувачи по столичните улици си представят града и какво биха променили в него. „Хората по улицата също мечтаят, може би в някакъв момент отлитат в облаците, бягат от сивото ежедневие. Сигурен съм, че ако ги попитам как биха променили София, ако имаха магическа пръчка, в първия момент може би ще бъдат стреснати от въпроса, но в следващия ще започнат да им идват много идеи и даже няма да мога да ги спра в желанието им да измислят нови неща”. На базата на подобни идеи Стефан се надява да продължи фото-експеримента си и дори да изследва начина, по който хората си взаимодействат с града.