76 милиона китайски комунисти очакват промени
Най-многочисленият ръководен орган на управляващата партия в Китай – пленумът на ЦК – започна годишната си сесия. Свикана в навечерието на 60-ата годишнина на Китайската народна република (КНР), тя има задачата да направи равносметка на резултатите от курса на реформи и да посочи начин за постигане на стабилност, при положение че социалното неравенство в страната нараства, а чиновниците продължават да трупат богатства за сметка на хазната. Освен това, пленумът може би ще отстрани съмненията кой ще стане приемник на днешния генерален секретар.
Срещата, събрала близо 200 членове на ЦК, а също кандидат-членове и партийни функционери, не е обикновен пленум. Защото форумът е свикан непосредствено преди празненствата по случай 60-ата годишнина от провъзгласяването на КНР, които би трябвало да провокират патриотичен подем у китайските граждани и да демонстрират твърдото убеждение на Китай, че днес със сигурност се нарежда сред водещите световни сили.
Днешните лидери на Небесната империя – генералният секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) Ху Цзинтао, председател на КНР, и премиерът Вън Цзябао – успешно се справят със своите задължения. Под тяхно ръководство са излекувани раните, нанесени от силното земетресение в провинция Съчуан, най-гъстонаселената в страната. Потиснати са бунтовете на етнически и религиозни малцинства в Тибет и Синцзян-Уйгурския автономен район. Мнозина чуждестранни аналитици дават извънредно похвални отзиви за мерките, предприети в Китай с цел да бъдат преодолени последиците от световната финансова криза.
От друга страна обаче, населението и дори част от чиновниците са все по-недоволни, че ръководството харчи огромни средства, за да получи достъп до източници на горива и други минерални ресурси в чужбина, оставяйки нерешени най-острите социални проблеми. Цените на градските жилища са непосилни за китайците с малки доходи, безработните са десетки милиони, а през последните години в армията от недоволни се вляха и значителни попълнения от млади хора, завършили колежи и висши учебни заведения.
Водата в много селища не става за пиене, тъй като е отровена с промишлени отпадъци или химически торове. Корумпирани партийни босове и чиновници от околиите конфискуват земеделски площи – собственост на местни селяни. Съответно, в различни региони от страната се организират демонстрации, прерастващи в сблъсъци с полицията. През 2007 година бяха регистрирани 80 хиляди подобни бунта, а данни за миналата година не са публикувани.
Ръководството на ККП е отлично информирано за това. Не случайно списание, издавано от официалната агенция Синхуа, писа неотдавна, че видни чиновници са останали безпомощни пред „инциденти, в които участват масите“. „И щом членове на управляващата партия не могат правилно да използват притежаваната власт, щом стават високомерни и откъснати от масите, народът ще отхвърли такава управляваща партия“, подчертава изданието.
Тези откровения потвърждават онова, което говорят и пишат по блоговете си дисидентите в Китай. Ръководството на ККП се страхува, че след като имущественото неравенство расте и корупцията буди все по-голямо възмущение, партията може да изгуби контрола върху страната.
Както личи от публикации в китайския печат, на пленума няма да бъдат обявени радикални мерки, които да направят партията по-чувствителна към критиката на обществото, камо ли да въведат изборност на държавните органи по западен образец. При все това сред основните точки от дневния ред се нарежда и въпросът за развитието на вътрешнопартийната демокрация.
Дискусията по тази тема цели 76-те милиона партийни членове да получат възможност за влияние върху назначаването на функционери на ръководни постове. Предвидено е също редовите комунисти занапред да участват в подготовката на решенията, приемани от партийните комитети. Същевременно, както личи от изявленията на Ху Цзинтао, отношенията между партийците от различни рангове ще се базират и за в бъдеще на „демократическия централизъм“ (постулат, въведен в употреба от Ленин).
Очаква се пленумът да обсъди и кадровия въпрос. Още в края на 70-те ККП отхвърли диктаторския режим в партията от времето на Мао Цзедун, после ограничи максималния срок за заемане на ръководни постове. Според този принцип, през 2012 година днешният генерален секретар ще трябва да излезе в оставка. Предполага се, че Ху ще бъде сменен от 56-годишния Си Цзипин, днес заместник-председател на КНР.
Официално обаче още не е потвърдено, че Си ще се възкачи „на трона“. За да стане държавен глава, той трябва да бъде включен във висшата структура, контролираща въоръжените сили. Тази структура е Централният военен съвет на ЦК. До момента Си не е бил негов член; ако пленумът го избере за заместник-председател на Съвета, значи тъкмо той ще е следващият лидер на Китай. Според Юрий Галенович, доктор на историческите науки, в навечерието на форума китайският печат е помествал мнения по идеята чиновниците да декларират материалното си положение. Тя беше предложена още от генералния секретар Чжао Цзъян, който обаче беше свален след събитията на площад „Тянанмън“ през 1989 година. И ето че сега инициативата отново се разглежда като начин да бъде спрян моралният упадък на бюрокрацията.
Колкото до демократичния централизъм, безусловно подчиняващ малцинството на мнозинството, Ху Цзинтао неслучайно го възвеличава. Този принцип вдъхва надежди както на жадуващите демократични промени, така и на консерваторите с техния страх, че безграничната свобода може да провали партията. При всяко положение обаче последната дума ще има висшият ръководител. „В ККП дори има една пословица: „Щом го е рекъл първият секретар, край по въпроса“, коментира Юрий Галенович.
По БТА