Калининград търси германското си минало
В центъра на руския град Калининград високо към небето се издига върхът на наскоро реконструирана готическа катедрала. Тя напомня за дълго критото германско минало на стария Кьонигсберг. След разпадането на Съветския съюз през 1991 година, жителите на този руски анклав се впуснаха да търсят своята идентичност отпреди Втората световна война.
„Разбира се, този град вече не е Кьонигсберг“, казва 45-годишната Светлана Ковал, експерт в историческия музей на Калининград. „Но има две или три поколения, които никога не са ходили в Русия. Те казват: историята на Ордена на тевтонските рицари е и моя история“, обяснява тя, имайки предвид германските рицари, основали града през 1255 година.
Построена през 1333 година, главната катедрала на стария град Кьонигсберг, беше разрушена през 1944-та по време на британските въздушни нападения срещу германските войски. През половинвековния съветски режим властите напълно игнорираха развалините. Възстановяването започна през 1994-та с финансовата подкрепа на Германия, Полша и Русия.
Катедралата, в която има концертна зала и православен параклис, беше открита тържествено през 2005-та, когато беше чествана 750-годишнината на града.
До 9 април 1945 година, денят в който Червената армия отвоюва града от изтеглящите се нацистки сили, Кьонигсберг е бил голям германски търговски и културен център, родно място на философа Имануел Кант, който е погребан в катедралата. В продължение на векове Кьонигсберг е бил столица на Източна Прусия. През 1946-та Москва преименува града в памет на бившия комунистически ръководител Михаил Калинин. Днес неговите жители често се шегуват, че живеят в „ПРусия“, но въпросът за германските корени на града продължава да е деликатен.
Калининград преминава към Русия след разгрома на нацистка Германия, която напада СССР през 1941-та. Оцелелите германци от Кьонигсберг са прогонени, а СССР заселва района със свои граждани.
Калининград предлага на Москва допълнителен стратегически излаз на Балтийско море, превръщайки се във важна военна база. Въпреки това предсъветската история е много важна за жителите на Калининград, известни със симпатиите си към Запада. 940 000 жители на региона (от които 430 000 е населението на града), живеят на територията между Полша и Литва, две бивши страни от съветския блок, членки на Европейския съюз и на НАТО.
За да отидеш в Русия с влак или автомобил, е необходима транзитна виза, което засилва желанието да останеш потопен в местната история. „Никога не съм живял в Русия“, казва 25-годишният Руслан Смолин. Моят дом е тук. Ние живеем в Европа, в Централна Европа. Ние сме европейци. Само името ни свързва с Русия“, обяснява той.
През целия си живот 49-годишната Александра Ковальова е била свидетел на историческите промени в родния си град. Тя си спомня 1967-ма, когато съветските власти наредили разрушаването на замъка на Кьонигсберг, бивше седалище на пруските крале и водачите на Тевтонския орден, разрушен от британски бомбардировки. На негово място е трябвало да бъде издигнат „Дворец на съветите“, който да е седалище на комунистическите власти. Започнат през 1972-ра, строежът така и не бил довършен. Трудно било да се построи надеждна и безопасна сграда върху терен на бившия замък, под който били прокопани много тунели и катакомби.
Сградата-фантом се издига насред пустеещ и днес терен в центъра на Калининград. „Историческият център е същинска пустиня“, оплаква се госпожа Ковал. „Има обаче и оптимистична нотка: местността се превърна в мека за археолозите, които търсят следи от германското минало“.
По БТА