Вени Марковски: В Щатите дори в криза хората не се отчайват. При нас – наопаки
Вени Марковски е основател и председател на Управителния съвет на „Интернет общество – България“. От няколко години живее в САЩ. Член е и на Управителния съвет на Международното Интернет общество и участва в борда на директорите на Интернет общество – Ню Йорк. Кандидат за кмет на София на местните избори през 2003 г. от Българската социалдемократическа партия. Роден е в Скопие, Югославия (днес Република Македония). Внук е на известният в миналото писател и академик Венко Марковски, родом в Македония, който е и избягал в България, когато се влошават отношенията между двете страни. Братът на Вени Марковски е известният тв водещ (във „Всяка неделя“ и др.) Игор Марковски. Вени завършва Английска езикова гимназия в София през 1987 г., а през 1993 година – право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1993 г. заедно с Димитър Ганчев основава, а до 2002 г. ръководи втория в страната интернет-оператор BOL.BG.
– Защо напусна България и се премести да живееш в Щатите?
– Беше ми време. В България вече не ме задържаше нищо – нямах политически амбиции, а в бизнес-отношение бях вече 12 години собственик на втория в историята на България интернет-оператор. Опитах се създам наченки на гражданското общество, посредством „Интернет общество – България“. Последните година и половина – две преди да напусна бяха тежки и за отношенията с бившата ми съпруга. Общо-взето се натрупаха достатъчно факти, за да ме накарат да потърся някаква друга реализация.
– Нямаше ли желание да се възползваш от близките си отношения със Сергей Станишев, който ти е бил кум, доколкото е известно?
– Не, напротив – това бе още един аргумент, за да напусна. Знам, че има мнозина не толкова разумни хора, които сигурно са си мислели, че ако кумът им е премиер, ще направят големи…
– Далавери?
– Вероятно повечето си мислят за далавери, като знам какво е мисленето на хората. Но аз обещах, че ще помагам на страната си, дори и да живея в САЩ и го изпълнявах не само през четирите години на управлението на тройната коалиция, а дори и преди дни бях в София за срещи с новите управляващи и им казах същото, което казах и на предишните – че имат подкрепата ми, както личната, така и на „Интернет общество – България“… докато не сгазят лука.
– Кое повече ти харесва в Щатите и кое – тук?
– Все повече неща ми харесват в САЩ и все по-малко в България. За тези четири години видях как светът се движи напред и нагоре; дори когато са в криза, хората не се отчайват, а се хващат да работят. У нас е обратното – все чакаме някой друг да дойде и да ни „оправи“. И политиците идват, и ни „оправят“, но все във втория смисъл на думата, който не е много за казване…
– В технологично отношение в кои области България е адекватна и в кои – изостанала в сравнение с развитите държави?
– В България има много неща, които ги няма в Щатите…
– Какво например?
– Например там все още няма плащане на паркинг с есемес. Нямат си и електронни подписи. Но пък си имат онлайн бизнес за стотици милиарди долари. И работеща поща, която доставя всичко поръчано, навреме.
– Защо в България електронните разплащания още не са популярни и хората се въздържат да пазаруват онлайн?
– Липсва култура. Хората не вярват на производителите, искат да пипнат, да помиришат. Но и у нас вече има хора, които пазаруват онлайн масово. Проблемите с пощите, разбира се, не могат да се решат бързо, но все пак има развитие.
– Имат ли основание потребителите за това недоверие?
– Българите по принцип сме недоверчиви – не само към новото, ами и към старото. Все още мнозина си мислят, че „те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим“.
– Достатъчно сигурни ли са двата български сайта за разплащания по Интернет ebg и epay? Съпоставими ли са с най-популярните подобни сайтове в света или имат сериозни пропуски (например в сигурността)?
– Трудно ми е да давам преценка за сайтове, които не използвам, но доколкото ги познавам, мисля, че са достатъчно надеждни. В това отношение България е по-добре от Щатите, защото нашите банки не застраховат парите си и се грижат повече за сигурността на клиентите си, отколкото тези в САЩ.
– Какво правят банките в САЩ?
– Парите на клиентите са застраховани от всяка банка. Ако някой ти открадне кредитната карта и напазарува стоки, ти се обаждаш в банката и казваш, че са ти я откраднали и не ти си пазарувал. Банката казва „ОК“, връща ти парите в сметката и си взима средствата от застрахователите. В момента застрахователите губят над 100 милиарда долара по този начин. Но не виждам да са се притеснили, от което можете да си направите сметка за това застрахователите от какъв мащаб са.
– Защо в България е по-популярно да се източват карти чрез банкомати, а не по Интернет примерно?
– Защото най-лесно се крадат дебитните карти. В България по принцип са рядкост истинските кредитни карти – такива, каквито има в САЩ. Ние сме свикнали да харчим само това, което имаме в наличност. Проблемът у нас е не в точенето на картите, а в това, че за да си получиш парите, трябва да минеш през дълги бюрократични процедури, свързани с подписване на документи, жалби и т.н. В САЩ това става по телефона.
– Кои са най-модерните форми на финансови злоупотреби по Интернет?
– Какво ли не. Последното, което дойде от Русия, е троянски кон, който изписва на екрана ви, че за да не изтрие диска ви, трябва да пратите есемес на специален номер, който се таксува по-скъпо. В България обаче такива есемес “услуги“ са масови и хората доброволно изпращат съобщения, за да отговорят на въпроса „Кое е малкото име на Иван Вазов“ например.
– Освен да си плаща сметките за комунални услуги и да говори безплатно с чужбина по скайп, от кои други услуги по Интернет българинът трябва да се научи да се възползва, за да си облекчи живота?
– Българите трябва да се научат да използват услугите в Интернет не за да си облекчават живота, а за да работят по-продуктивно. Който работи по-добре ще си намери по-добра работа, а това означава, че ще изкарва достатъчно пари, за да направи живота си по-добър. Да търсим как да облекчим живота си в Интернет е малко безсмислено, но се „връзва“ в психологията на хората, които не искат да работят, а само да получават.
– Мит ли е, че българските програмисти и хакери са сред най-добрите в света?
– Не е мит, а легенда. Митовете са за измислени случки и герои. Легендите са за исторически събития, които обаче са идеализирани. И ние така – преди 20 години имаше едни добри програмисти, но славата им още се носи… „от урва на урва и от век на век“.
– Трябва ли да се наказват хората, които теглят безплатно филми и музика от Интернет? Накъде върви светът в това отношение?
– Абсурдно е да наказваш потребителите си, че използват това, което създаваш. Затова и наказанията за тях идват не от авторите и изпълнителите, а от големите компании и лобистките асоциации, които уж защитават интересите на изпълнителите. Всъщност те се грижат само за това да получават по-големи печалби. Иначе няма как да се обясни, че от цената на един диск, изпълнителите взимат едва лев, а продуцентите – 10 пъти повече.
Светът, разбира се, върви в правилната посока, но ние не можем да сторим това, защото не сме нормално общество, което да е изградило нормална държава. Тук лобистите подлагат на гонения потребителите, като при това използват ГДБОП (б. р. – ЦСБОП) за своите гнусни цели. Не ме разбирайте погрешно – не е гадно да се грижиш за авторските си права. И не хубаво да се краде каквото и да е – било то музика или филми. Но е грешно да се преследват потребителите, като че ли са организирана престъпност, само защото нашите лобисти не искат да използват бизнес-моделите, които светът предлага – например Google през YouTube.
Нашите лобисти имат интерес в България да има пиратство, иначе не получават пари за борба с него. И излиза така, че те самите топят България по света колко сме зле, защото колкото по-“зле“ е е България, толкова по-добре са те.