Г-20 в Питсбърг – докога ще търпим безсмислените срещи на политиците?
На 24 и 25 септември в Питсбърг ще се съберат лидерите на страните от Г-20, за да намерят решение на проблема с банките и последствията от финансовата криза. На срещата на върха ще пристигнат премиерът на Великобритания Гордън Браун, френският президент Никола Саркози, китайският президент Хю Дзинтао. Те ще заседават по проблемите на кризата само пет месеца след като обсъдиха темата в Лондон. Има ли смисъл от тези срещи и достатъчен ли е мотивът за лични контакти между световните лидери, пише Майкъл Голдфарб* в. “Глобал поуст”.
Защо политиците се занимават с това – да се срещат на конференции? Защо ние пишем за това? Интересувате ли се изобщо от това?
В началото на април, когато се провеждаше последната среща на Г-20, се отбих в Кенъри Уорф в новия бизнесрайон на Лондон, за да поговоря с брокерите и с банкерите за срещата, която на теория беше трябваше да разработи мерки за спасение на световната финансова система.
Много от предложенията трябваше да повлияят директно на доходите на бившите господари на света. Поговорих си с няколко души, които пушеха в Кабо Скуеър Уест. Един от тях каза: “Не е важно какво правят. Ние все ще измислим нещо.” Приятелят му по цигара добави: “Ние сме много по-умни от тях.”
Тази история ми се въртеше в главата, докато седях самотен в пресцентъра на център Ексел на половин миля от залата, където американският президент Обама, британският министър-председател Гордън Браун и други лидери се опитваха да сближат позициите си – процес, който означава “да се направи минимумът”. Споразумяха се да стимулират световната икономика с координирано от централните банки наливане на пари. Но критичните решения за регулиране на финансовите пазари и за заплатите на банкерите и спекулантите бяха отхвърлени и оставени на отделните правителства.
В следващите месеци, когато големите решения започнаха да линеят, а бонусите в инвестиционните банки отново достигнаха нивото отпреди кризата, продължавах да си спомням тези момчета в Кенъри Уорф. Жалко, че не си казаха имената. Самохвалковците рядко са смелчаци и се страхуваха от това, какво ще каже шефът, ако види в пресата имената им. Но все пак ми се иска да знаех имената им. За да им се обадя и да им кажа, че се оказаха прави.
Думите им подчертаха безполезността на политиката, основана на срещи на държавни глави, в наши дни и в новото време. Опасно е да се каже, но сега правителствата са по-слаби откогато и да било. В епохата на глобализацията те нямат ефективен контрол над механизмите на икономиката, за което се фукаха момчетата. В епохата на асиметричната борба те не могат да контролират особено международните дела. САЩ могат да свикат среща след свалянето на талибанското правителство през 2001 година и да получат милиарди долари помощи за възстановяване на страната.
В същото време талибаните се снишават и търпеливо чакат – в края на краищата това е тяхната страна и все някога чужденците ще си отидат. Международната общност предоставя само част от обещаните средства и, преди да успеете да го осъзнаете, САЩ отново воюват в Афганистан. Колко десетилетия свръхдържавите и бившите свръхдържави се опитват да помирят израелци и палестинци? Да спрат създаването на ядрено оръжие в Иран?
Срещите се провеждат по всяко време и навсякъде. Държавните глави от Африканския съюз се срещат, за да обсъдят положението в Зимбабве. Без последствия. Лидерите на Евросъюза се срещат и договарят за Лисабонския договор. И първия път, когато е подложен на референдум в Ирландия, се проваля. Вече много години заобиколените от журналисти пресаташета, когато ги попитат за реалния смисъл от срещите, казват, че те дават на лидерите възможност да се запознаят. Личният контакт е много важен. Значението на личните отношения не трябва да се подценява, казват те.
Тази година главите на правителствата от голямата тройка на ЕС ще посетят Г-8, НАТО, ЕС, две “големи двайсеторки” и срещата по промените в климата в Копенхаген. Миналата седмица в Стокхолм се проведе специална среща на ЕС за подготовка на общоевропейската позиция за срещата в Питсбърг.
Да не забравяме и срещите за церемониите по случай различни годишнини. Тази година се честваше 65-тата годишнина от влизането на съюзническите войски в Европа, 70-тата годишнина от началото на Втората световна война, а през есента предстои 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Още колко време ще трябва на Гордън Браун, Никола Саркози и Ангела Меркел, за да установят личен контакт? И доколко могат да се сближат изобщо?
И изобщо – важно ли е това? Няма съмнение, че пролетта следващата година ще гласуват срещу Гордън Браун и той ще слезе от поста ръководител на британската лейбъристка партия. Кариерата му ще приключи.
Това е основният проблем на правителствата в днешно време. Политиците, избираеми на местно ниво, които могат да бъдат свалени от поста им във всеки момент, не могат да решат глобалните проблеми, възникнали извън рамките на политически стабилните общества. Демонстрацията на власт – което представляват тези срещи – стана толкова безсмислена, че малцина вярват, че може да са ефективни.
Не нека не свършвам с толкова циничен тон. Ето няколко точки от официалното комюнике от последната среща на Г-20. Да видим дали ще бъдат засегнати на настоящата среща. Ако това се случи, ще напиша голяма статия, в която публично ще се покая за заблудата си.
Въпросите, които трябва да бъдат разгледани в Питсбърг:
– да бъде доказано, че ресурсите на МВФ наистина са били увеличени до 750 милиарда долара;
– кога и как ще бъде решен въпросът за възстановяване на “нормалния кредитен поток”;
– беше ли създаден международен регулатор – Съвет за финансова стабилност? Ако не, има ли поне ясен график за създаването на тази структура? Ще има ли той пълномощия на Уолстрийт и в лондонското Сити (където започна цялата бъркотия)?
– кога ще бъдат въведени “новите строги принципи за заплати и компенсации”, обещани в Лондон? Били ли са обсъждани? Има ли Г-20 право да каже на който и да е енергичен американски капиталист колко може да печели?
*Майкъл Голдфарб е редактор в онлайн изданието на Weekly Standard, беше заместник-директор по комуникациите на президентската кампания на Джон Маккейн през 2008 година.