Корупцията в Русия е непобедима, но президентът иска да докаже обратното
22 септември беше паметна дата – до този ден трябваше да бъде преборена корупцията в редиците на вътрешното министерство. Точно преди месец на заседание на ведомствения оперативен щаб в Казан руският министър на вътрешните работи Рашид Нургалиев заяви: „Давам ви един месец, за да вземете неотложни мерки за изкореняване на корупцията в нашите редици.“ И обеща най-твърди действия спрямо всички, които не изпълнят антикорупционната заповед: „Спрямо виновните ще се вземат мерки независимо от длъжности, звания и бивши заслуги.“
Ще видим дали сега ще почнат да хвърчат глави на висши чинове от милицията. Надали обаче през този месец всички руски милиционери без изключение са спрели да вземат подкупи, да прикриват бизнеса на този и онзи или да развиват собствена сенчеста търговия. Да победиш корупцията със заповед е все едно да наложиш с декрет определена температура на въздуха.
“Юбилеят на нургалиевата заплаха“ съвпадна с два нови указа на президента Дмитрий Медведев, издадени в рамките на неговия национален антикорупционен план. Държавният глава нареди във всички министерства, ведомства и държавни корпорации да бъдат създадени специални служби, които да проверяват достоверни ли са декларациите за доходите и имуществото на служителите и топмениджърите в държавните корпорации. Това може да става по искане на правоохранителни органи, политически партии или на Обществената палата. На проверка според действието на указите подлежат всички чиновници наред с премиера Владимир Путин. Но нито тези укази, нито законите, приети в рамките на националния антикорупционен план, не засягат основния, принципния проблем с корупцията в Русия.
Във федерацията липсва какъвто и да било юридически механизъм, който категорично да блокира участието на чиновници в бизнеса през времето, когато заемат държавни постове. Направо смешно изглежда възмущението на вицепремиера Игор Сечин, шеф на правителствената комисия за разследване на причините, довели до аварията в Саяно-Шушенската ВЕЦ – той възнегодува, че проверката и ремонтът на оборудването са били поверени на компанията „Гидроремонт“, а станало ясно, че нейни съучредители са главният счетоводител и главният инженер на централата. Та нали самият Сечин оглавява директорския борд на най-голямата петролна компания в страната, а същевременно като вицепремиер отговаря между другото и за петролния сектор. В цивилизования свят на това му викат „конфликт на интереси“. В Русия обаче е обичайна, легална практика.
За жалост, в страната ни и до днес не е наложена абсолютно необходимата забрана чиновниците да заемат длъжности от всякакви нива в директорските бордове на търговски фирми независимо от формата на собственост. Освен това, когато чиновниците декларират своите доходи и имущество, списъкът на лицата, смятани за свързани с тях, незнайно защо не включва пълнолетните им деца. Естествено, щом вече са пораснали, децата им може наистина да притежават имущество, натрупано от тях самите, и собствен бизнес. Това обаче не е повод да липсват проверки нямат ли чиновниците нещо общо с имуществото и бизнеса на пълнолетните си рожби.
Още повече, че шуробаджанащината в Русия винаги е стигала гигантски размери. А всяка оставка на губернатор кажи-речи винаги е съпроводена със серия от наказателни дела и покрай тях изплува, че властта му е била конвертирана в бизнес за роднини и познати.
Доброто намерение на Медведев да проверява верни ли са декларациите за доходите и имуществото на чиновниците, включително на премиера, няма съществено да намали корупцията, камо ли да ликвидира този основен начин за управление на страната от днешната руска власт. Трудно е да си представим кой всъщност би посмял без височайша политическа поръчка да постави под съмнение честността на декларацията за доходите на самия г-н Путин. Или пък на онези, които подават някои фигури от неговото правителство – най-одиозните, ако става дума за притежание на собствен бизнес. Нещо повече, според сегашните закони няма пречка тези чиновници да подават и абсолютно верни декларации, тъй като целият им реален бизнес се води на други лица.
Тъкмо затова държавата трябва по юридически път да възпрепятства легалните начини държавни служители да участват в бизнеса. А основен начин за участието им е включването на служители от правителството и кремълската администрация в директорски бордове на търговски компании – техни членове не могат да бъдат само президентът и министър-председателят.
Тази мярка наред с въвеждането на ешелонирана система за проверка на връзките между чиновниците и бизнеса е твърде важна и по друга причина. У нас отдавна и трайно е развита практиката основните регионални активи да бъдат приватизирани от местната власт. Практически всички губернатори от тежката категория по един или друг начин са реални съсобственици на своите региони и се облагодетелстват от тях, въпреки всички властови вертикали и формалното строго подчинение на федералния център.
Докато президентът не вземе решение реално да отдели представителите на властта от бизнеса (щом зае президентския пост през 2000 година, днешният премиер провъзгласи това за своя основна задача, а на практика държавата и силовите структури се сраснаха с предприемачеството далеч по-тясно, отколкото през „бурните 90 години“), всяка борба с корупцията в Русия просто няма смисъл. Защото остават незасегнати самите корупционни основи, върху които почива цялата днешна властова система.
По БТА