Потъналият “Илинден” е метафора за потъването на Македония

Проф. Мимоза Христова

Водолази работят по изваждането на потъналия кораб “Илинден” в Охридското езеро. Снимка: Ройтерс

Няма да пиша сарказъмчета за Охрид и за неговите капитани, тъй като ме хваща треска по гибелта на 15-те български туристи. За мен картината на онова свято езеро се омърси. Постът ми се омърси. Прекалено много мъртво човешко месо в тази бистра, чиста и постна вода. Прекалено много жертви на една недорасла държавна администрация, заради която аз лично преживявам милиони срамове. Срам заради алчността на отделните личности (в случая, капитанчето на „Илинден“), поради преднамереното затваряне на очите на Капитанството за всекидневното претоварване на корабите като форма на неизкоренима корупция в тази малка страна, в която всички са роднини, сватове или братовчеди.

Срам поради неспособността на една държава да наказва и да установява ред и порядък от по-висока степен на организация от тази, която мравките имат в своите общества. Срам заради фарса с оставката на министъра Миле.

Срамът кулминира до международни размери когато видях в новините една нападателна журналистка от една нападателна сърбофилска телевизия. Въпросната репортерка се хвърли на българския президент Георги Първанов, току що пристигнал на охридското летище, с въпроса дали може би не трябва отговорността да се търси в българската туристическа агенция, която не попитала своите клиенти дали знаят да плуват.

Искрено казано, ако в този момент имах мобилния телефон на известната журналистка, веднага щях да й се обадя и да я попитам: „Извинете, пресладка госпожице, а дали сте пътували със самолет?“ „Да“, щеше да ми отговори тя, гарантирам. „Е, когато сте пътували последния път, дали капитанът на самолета ви е питал дали знаете да летите“, щях да продължа аз. „Не“, щеше да ми отговори момата. „Е, тогава, как, бе, госпожице, искате българският агент да разпитва туристите дали могат да плуват, а след това да изхвърли от обиколката онези, които не знаят? А?“.

Хората по света, а съответно и в тази страна, без оглед на принадлежността и на уменията и спортовете, които владеят, имат право на всички видове обществен транспорт. А компанията-превозвач е длъжна да осигури всички мерки за сигурност на всички пътници (включително стари и изнемощели, бебета, деца, болни и инвалиди). В противен случай инвалидите нямаше да имат право да се возят в автобус или влак, тъй като в случай на инцидент ще трябва да продължат пътя си пеша, а те не могат това. Значи, журналистката заслужава наказание “уволнение”, което няма да получи, в случай че е любовница на главния редактор. Той ще я защити и ще я окуражи в нападателността да се втурне и към следващия държавник, който ще дойде в Македония да събира телата на загиналите.

Благодарение на нещастието с кораба „Илинден“, сега можем да класифицираме страната сред подобните й, за което са нужни много малко изследвания. Моите търсения в Интернет ми помогнаха да стигна до данни за други подобни корабни инциденти със смъртен изход през 2009 година, подобни на нашия с кораба „Илинден“.

Ето до какво се свежда всичко: кораб потънал близо до Банкок- един загинал и 59 спасени пътници. Причината била претовареност на кораба. В река във Виетнам потънал кораб. Изходът – 40 души се удавили. Причината е претовареност. В индонезийската река Калимантан 17 удавени от общо 140 пътници. Причина – претовареност. Има и по-нови вести за потънали кораби в западния свят, в Америка и във Великобритания, но се казва, че всички пътници били спасени. Всички до един. От самолета, който принудително кацна в Ист Ривър в Ню Йорк, видяхме, всички бяха спасени, просто няма жертви. И след това се сърдим, че не ни приемат в Европейския съюз. А бе, хора, не ставаме за Европа. Ето я нашата група държави: Тайланд, Индонезия, Виетнам. Групата си излезе сама, не че аз я именувах.

Нещастия се случват и корабите просто потъват. Но защо никой от пътуващите на западните потънали кораби не се е удавил? Как ще се удавят, когато всички пътници получават инструкции като в самолет за намиране и обличане на спасителния елек и за сигнализиране със свирката за извикване на помощ в тъмнината или при намалена видимост.

И за да не говоря повече за срама от потъналия кораб и да слагам мерудия на манджата, вече смелена, усвоена и метаболизирана в читателските стомаси, а за да обърна внимание на читателите, че картината на потъването на кораба в моята глава се избистри в метафоричната картина за потъването на цялата държава. Потъналият „Илинден“ е метафора за състоянието в Македония.

След нашия „Титаник“ („Илинден“), имам чувството, че потъваме сигурно, докато капитанът се прави, че няма нищо. Прави се, че държи здраво кормилото. А всъщност кормилото е изтръгнато, а той държи стиснатите си юмруци във въздуха и шумно бръмчи с устните си, за да произведе звук за движение.

Капитанът толкова успешно играе ролята си, така здраво държи кормилото, че дори и плъховете се колебаят. Вместо да побегнат, те си седят под палубата и спокойно очакват аварията. Момчетата от екипажа вече са в агония и вече почват да им се причуват охридските сирени. Някои от тях искат да се спасят, но капитанът им е скрил спасителните лодки. В бордовия дневник той е записал, че на кораба има достатъчно брашно и кисело зеле, а всъщност са останали само няколко шишенца „виагра“ и антидепресанти. Един от членовете на екипажа поискал да гребе и лека-полека да доплува до голямото пристанище, но капитанът му взел веслата, за да направи от тях кръст като за разпъване на Исус от Назарет. Друг член на екипажа поискал да вдигнат платната и надувайки ги, да отплуват на запад, по посока на удобния вятър, но капитанът грабнал платното и им съобщил, че от него ще скрои и ушие нови покривки за маса за официални обеди.

И така, накрая, половината от моряците се хвърлили във водата и се удавили, а другата половина потънали гордо, заедно с гордия капитан“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.