Полезни ли са домашните за учениците?

Няма никакво значение колко време отделят учениците, за да напишат домашните си, твърдят учени. Решаващото е ангажиментът им

Снимка: Ройтерс

Домашните са полезни за учениците, но само ако децата работят внимателно и старателно върху тях. До този извод стигат специалисти от различни държави. Те са категорични също така, че времето, прекарано над учебниците, е обратнопропорционално на успеха и води не до по-добър, а до по-лош резултат. Същата зависимост съществува и при помощта на родителите – когато възрастните се заемат да помагат на децата си, значи нещо не е наред и най-често вмешателството им води до по-лоши резултати. Трябва ли възрастните да откликват на молбите за помощ на учениците и как домашните стимулират децата, пише в. “Нойе цюрхер цайтунг”.

Никой не ги обича. Още по-малко учениците. За родителите в най-добрия случай те са дилема – дали да помагат или не, а в най-лошия – ябълката на раздора. Учителите като че ли също не се интересуват особено много от домашните. „Най-често домашните се дават набързо в края на часа. Когато са стигнали до упражнение №4 звънецът бие, а учителят казва: „Довършете упражнението у дома”. Така описва ситуацията специалистката от Висшия педагогически институт във Фрайбург Инге Шнидер, която работи върху дисертация за значението на домашните. И съжалява за избора си, защото през последните години изследванията, свързани с недолюбваните домашни работи, се увеличиха и вече представиха забележителни резултати.

Домашните са полезни

Специалистите са единодушни, че домашните имат един досега малко използван потенциал: „По време на обикновения час от 45 минути отделният ученик трябва да се пригоди към темпото на класа и за две минути може и да се включи активно в занятието. С 20 минути домашни той участва десет пъти по-дълго в активните занимания като следва собственото си темпо,” обяснява Шнидер. Друг извод е също така еднозначен: домашните са полезни. Шнидер изследвала връзката между писането на домашните и оценките по френски при 1800 осмокласници от кантоните Валис, Фрайбург и Люцерн и стигнала до следното заключение: „Ангажираното и внимателно занимание с домашните по принцип води до по-добри постижения и по-добри оценки.” До същия резултат стигнали и изследвания в САЩ и в Германия.

Трябва да се отбележи обаче, че е особено важно да се работи „ангажирано” и „внимателно”. Самото време, което отделят учениците за домашните, няма никакво значение, дори е свързано обратнопропорционално с успеха: дългото висене над домашните не води до по-добър, а до по-лоши резултати и то при всички ученици, независимо от уменията им. Който учи по-дълго, не учи както трябва, а дългото писане на домашните е доказателство за недостатъчна мотивация или за погрешна стратегия на учене. Най-добре се справят онези ученици, които казват: „Сега ще се постарая” като уменията и оценките са без значение.

„Оказа се, че решаващият критерий е старанието,” обяснява Шнидер. Точно то, заедно с упорството и с постоянството, оформя ангажиментът към домашните, за който става дума. „За това на първо място трябва да се поощрява ангажиментът,” казва Шнидер. А той ще се събуди най-добре, когато домашните не подценяват или не надценяват ученика, а му предлагат „преодолимо предизвикателство”.

Обичайната практика обаче изглежда по друг начин. Учителите, които при обучението си най-често не научават почти нищо по темата, обикновено практикуват това, което е общоприето. Изследванията на Шнидер показват, че на първо място става дума за доработване, упражняване и повторение, т.е. за довършване на материала. Разбира се, упражняването е важно. Но подготвителните упражнения за следващите часове биха поощрили мотивацията по-добре. „Когато учениците намират домашните за интересни и полезни, те ги пишат по-старателно , а това води до повече успехи,” обяснява Шнидер. Тъй като интересът е свързан със старанието, преценката на учениците се оказва по-важна, отколкото на учителите.

Ненужни правила

Към това трябва да се прибавят и традиционните правила, като например 10 минути домашни на ден през цялата година. „Подобни правила произлизат от общатата безпомощност,” твърди Улрих Траутвайн от института Макс Планк за изследване на образованието в Берлин, който от години се е посветил на изследванията на писането на домашни. Защото докато най-добрият ученик има нужда от само пет минути за „10-минутното домашно”, бавният ще виси над него три пъти по десет минути.

Затова на добрия ученик трябва да се дават повече домашни, а на по-слабия – по-малко. Което е погрешно, защото точно по-слабите трябва да се упражняват повече. „Ако подходим честно към проблема, ще видим колко абсурдни са общоприетите правила, тъй като не отразяват цялата сложност на проблема,” счита Траутвайн. В това число е и доказаният чрез много изследвания факт, че учениците, които са по-малко мотивирани, висят най-дълго над домашните.

Освен постиженията, домашните трябва обаче да стимулират и т.нар. самостоятелно учене – самостоятелната работа. Според Улрих Траутвайн втората цел на домашните е особено важна, защото самостоятелната работа не започва от само себе си, а трябва да се учи и упражнява. „Домашните представляват отлична възможност за това и в това отношение не могат да бъдат заменени от нищо друго.” Учителите и родителите трябва да са наясно с това, и трябва да говорят с децата си на тази тема.

Какво се случва, когато родителите помагат за домашните? Алоис Нигли от педагогическия институт във Фрайбург изследва този проблем, като е интервюирал близо 1400 осмокласници от 85 швейцарски училища за поведението на родителите им спрямо домашните по френски език. Оказало се, че родителите се заемат с домашните на децата си най-вече когато те имат лоши оценки. Това е разбираемо, но няма желания ефект: вмешателството на родителите не води до по-добър успех, а до по-лош, заради което родителите започват да се месят още повече. Това е омагьосан кръг, отчетен в много изследвания. Той може да доведе до крайни емоционални ситуации, които са непродуктивни и ненужни за учебния процес.

За Улрих Траутвайн има един сигурен показател: „Когато майката или бащата вземат химикалката в ръка, значи нещата не са наред.” Както показват и психологическите проучвания, нежеланата намеса отслабва мотивацията и самоувереността , а оттам и успеха. Намеса са дори контролиращите въпроси на майката и добронамерените съвети на бащата.

Съвсем различно стоят нещата, когато децата молят родителите си за помощ – тази помощ подобрява успеха. Да се разграничи между помощ и намеса обаче може само с помощта на усета на детето, подчертава Алоис Нигли. „Когато децата и подрастващите помолят сами за помощ, това не е намеса,” обяснява Нигли. Освен това родителите не трябва да се превръщат в помощник-учители: „Когато учениците постоянно имат нужда от помощ, значи нещо не е наред. В началното и в основното училище по принцип домашните трябва да може да се подготвят и без помощта на родителите.”

От друга страна дори най-добрият преподавател не може напълно да индивидуализира домашните. Точно при отворените, комплексни задачи като да се изготви доклад или да се напише съчинение, спектърът при децата и подрастващите е много голям. Това, което на едно дете се струва лесно, за друго е непреодолима задача. И на последното, категоричен е Алоис Нигли, трябва да се помогне в час.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.