Илия Троянов: Защо изборът на Ирина Бокова е скандален

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Ирина Бокова преди да бъде избрана за генерален директор на Юнеско в централата на организацията в Париж. Снимка: Ройтерс

Тези дни, когато честваме епохално събитие – падането на тоталитарните режими в Източна Европа преди 20 години – ще бъде държана не една въздействащ реч и ще има не едно тържество. Хората ще се поздравят за това, че са преодолели тоталитаризма. За съжаление той е изпратен в миналото, а споменът е заключен. В държави като Русия буквално, а другаде това се случва в главите на функционерите и политиците от Изтока и Запада, както доказа изборът на българката Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО.

Защото не може да бъде прието, че онези правителства, които се застъпиха за избора й, не са знаели нищо за биографията й. Баща й Георги Боков, член на Политбюро, като главен редактор на „Работническо дело” (българската „Правда”), беше най-висшият пропагандист на страната и старателен професионален доносник на диктатора Тодор Живков. След нашествието на Червената армия през 1944 година той преследваше в Родопите опозиционери и по свидетелства на Михаил Сатев, лежал като политически затворник петнадесет години, е участвал в екзекуции на Народния съд.

Някогашната номенклатура е отново на власт

Дъщеря му минава през всички нива на кадровата закалка, включително Института за международни отношения в Москва, подготвящ под контрола на КГБ млади апаратчици от целия Източен блок за бъдещи задачи като дипломати и агенти. След това тя прави бърза кариера във външното министерство в София, както и като постоянен представител в ООН – пост, който се поверява само на най-надеждните. Малко след промяната партията й, преименувана междувременно в Българска социалистическа партия, я вкарва в политиката като неизползвано лице и тя се издига до поста министър на външните работи.

Може да се възрази, че това наистина не е особено хубаво, но децата все пак не бива да се наказват заради родителите си и че може да се допусне, че г-жа Бокова се е превърнала в убедена демократка. Но в такъв случай бихме пренебрегнали клановия характер на властовите отношения в България. Във всички области на обществото все така решаващо е от какво семейство произхожда човек. „Кой кой е“ е своеобразна препечатка на някогашните издания, само че с други първи имена. Това важи за политиката (дългогодишният, паднал от власт едва наско министър-председател Станишев е син на друг член на Политбюро), а също така и за правосъдието (главният прокурор между 1999 и 2006 година Никола Филчев е син на офицер от ДС, отговарял за контрола върху политическите затвори и ГУЛАГ). Това са само два от хиляди примери, каквито има и в икономиката, завладяна след 1989 година от бившата номенклатура. Затова в България се шири корупция, а мафията и държавата са в симбиоза, която междувременно плаши дори мудните бюрократи от Европейския съюз.

Открит цинизъм

Показателно е, че г-жа Бокова (също както и партията й) така и не се дистанцира от престъпленията на тоталитаризма. Социалистическата партия, наследница на комунистическата партия, не пое нито отговорността, нито вината, и не се извини на жертвите. По време на един парламентарен дебат братът на г-жа Бокова, Филип Боков, взе думата и си позволи да се пошегува с двоякото значение на думата „вина“ (вина, но и множествено число на вино). „Вината ги поемаме с предястията.“ Дали някъде по света е имало такъв открит цинизъм след една диктатура? В последствие Филип Боков работеше като съветник на президента Георги Първанов (с псевдином в ДС Гоце), след което така се забърка в сделки с наркотици и търговия на женска плът, че вече не можеше да бъде търпян.

Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и която сега играе играта на демокрация, докато не са застрашени неправомерно придобитите й привилегии. Оцелелият от Аушвиц Ели Визел обясни, че изборът на Хосни би бил „срам” за международната общност. Вчера двама оцелели от ГУЛАГ от България обявиха, че изборът на Бокова е срамен за всички нас. ЮНЕСКО може да избегна единия срам, но на каква цена!

*Писателят Или­я Троя­нов е ро­ден в Со­фия на 23 ап­рил 1965 г. Се­мей­ство­то му еми­гри­ра през 1971 г. в Гер­ма­ния. Завършил е пра­во и ет­но­ло­гия. Живее известно време в Кения, Южна Африка и Индия. Троянов е но­си­тел е на ли­те­ра­тур­ни­те наг­ра­ди “Бер­тел­сман” (1997) и “Ада­лбер­т фон Ша­ми­со” (2000), как­то и на Мар­бург­ска­та ли­те­ра­тур­на наг­ра­да (1996), от­ли­чен е с наг­ра­да­та за бе­лет­рис­ти­ка на Лай­пциг­ския панаир на кни­га­та (2006) и с Бер­лин­ска­та наг­ра­да за ли­те­ра­ту­ра (2007).