Медведев в дрехите на Горбачов?

Дмитрий Травин

Медвечов. Монтаж: Вадим Никитин

Утрото на 10 септември започна с една сензация в руския Интернет. Около 10 ч. сутринта популярният демократичен сайт gazeta.ru, който често и рязко критикува Кремъл, предоставяйки трибуна за коментари на най-радикалните членове на опозицията, публикува статия от Дмитрий Медведев, озаглавена „Русия, напред!“

Никой от журналистическия свят изглежда не беше получил предупреждение, че Медведев внезапно ще бъде обхванат от „внезапна страст“ за писане. Никъде в сутрешните вестници не се споменаваше, че ще се появи такава статия. Но няколко Интернет-издания реагираха незабавно и също публикуваха статията на сайтовете си. Скоро след това появата й беше отбелязана от демократичната радиостанция „Ехо Москвы“.

Най-изненадващото беше, че статията беше публикувана на официалния президентски сайт едва по обяд. Всичко това явно имаше за цел да представи появяването й в Интернет като спонтанно – нещо, което придаде аура на искреност на обръщението на Медведев към руските граждани.

Но какво се криеше зад всичко това? Какво всъщност съдържа текстът?

Тъй като точно в момента завършвам книга за историята на руските реформи от времето на Михаил Горбачов, всичко това ми прозуча някак много познато. Имах чувството, че внезапно съм се върнал с четвърт век назад, към времето на младостта си, на наивните надежди, празните магазини и ръждясващата Желязна завеса.

Не знам дали приликите са очевидни за младите руснаци, които не си спомнят много ясно събитията от 1985, или дори за моите съвременници, които може би са забравили едно или друго. Но за мен нещата изглеждат така, сякаш текстът на Медведев е бил написан някъде по времето на горбачовата перестройка.

Може би трябва да припомня, че това беше времето, в което лидерът на съветските комунисти Михаил Горбачов започна предпазливо да подкопава системата, съществуваща от времето на Ленин, както и да премахва консерватори от политическото ръководство на СССР. През 1985 нещата изглеждаха така, сякаш той се опитваше да подобри ефективността на съветската система, но с всяка изминала година ставаха промени, които в края на краищата превърнаха системата в нейната противоположност – в общество с елементи на пазарна икономика и демокрация.

Но нека се върнем към Медведев. Първото важно нещо, което прави неговата статия е, че тя ни припомня за извършените грешки. Това е едно предпазливо твърдение, което не подкопава основите на системата. Медведев посочва проблемите, които са били разкрити от кризата, „оттук и по-големия, отколкото при други икономики, спад в нашето производство в сегашната криза“ (курсив на автора, Бел. Пр.) Огромните колебания на борсовия пазар. Всичко това доказва според руския президент, че „в предишните години ние извършихме далеч не всичко необходимо. И далеч не всичко правилно.“

Много руски читатели вероятно не са осъзнали, че казвайки това, той влиза в директно противоборство с премиер-министъра Владимир Путин, както и с доклада на руското правителство за резултатите от работата за 2009. Путин, който представи доклада пред Думата на 6 април, обяви: „Рязък спад се наблюдава в практически всички световни икономики. Има места, където нещата са по-добре, отколкото при нас, има и такива, където те са по-зле, но като цяло ситуацията в руската икономика не е по-различна от световните тенденции“.

В Русия официалните кремълски пропагандисти постоянно подчертават факта, че Медведев е наследник на Путин на президентския пост, че той е негов по-млад другар и че между двамата не може да има разногласия. Но статията на Медведев разрушава тази представа. И което е още по-важно, това се случва благодарение на инициатива, предприета от самия президент, а не по време на пресконференция или интервю, когато нещо, което би трябвало да бъде премълчавано, може да бъде казано просто в увлечението на момента.

Медведев не се опитва да конфронтира Путин директно. Но в началото на перестройката Горбачов също не се противопостави директно на предшествениците си. Той просто даде на съветските интелектуалци, отдавна свикнали да разбират всякакви езоповски загатвания, шанса да запълнят сами празнотите в казаното.

В статията си Медведев дискутира не само икономиката, но и някои политически проблеми. Той отбелязва, че „демократическите институции като цяло бяха създадени и стабилизирани, но качеството им е далеч от идеално.“ Това също изглежда като атака срещу Путин, който – макар и иронично – в едно интервю нарече себе си толкова абсолютен и чист демократ, че от смъртта на Махатма Ганди насам той дори нямало с кого повече да разговаря.

Оценката на Медведев относно състоянието на руската демокрация е много подобно на ранните тези на Горбачов, който изразяваше увереност в правилността на социалистическата демокрация, но предлагаше тя да бъде засилена. В духа на Ленин, така да се каже.

Онова, което Медведев казва по същество и директно е, че в бъдеще Русия трябва да се превърне в парламентарна демокрация, където „водачите на политическата борба ще бъдат парламентарни партии, които редовно ще се заместват едни други на власт“. На практика той повтаря тезата за демократическата опозиция. Но докато опозицията желае това да се случи днес, за Медведев това е задача от бъдещето. В момента, според него, ние трябва да се задоволим с факта, че „политическите партии получават свежи възможности за оказване на влияние върху оформянето на изпълнителната власт във федералните региони и общините“.

Необходимо е да си припомним, че при Горбачов демократизацията също започна през 1988–89 със създаването на една много необичайна система, при която изборите всъщност не бяха равни, тайни и директни, както е при модерните демокрации. С други думи, Горбачов беше готов да експериментира с демократизацията, но се страхуваше да започне изграждането на реална демокрация незабавно.

Важно е, че Медведев е категоричен относно едно: ние не можем да се завърнем назад към „демократичните 1990“. В това той е съгласен с Путин, който през последните години повтаряше многократно, че през 1990-те години капитализмът се е установил в страната под прикритието на демокрацията, обслужвайки само собствените си егоистични интереси, както и ония на чуждестранните си (най-вече американски) спонсори. Медведев не се осмелява да скъса рязко с по-стария си другар.

Виж целия текст в сп. Либерален преглед

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.