Арестът на Роман Полански – капан за режисьора?
Световно известният режисьор Роман Полански беше задържан на летището в Цюрих по американска заповед за арест отпреди 31 години, съобщиха световните агенции. Той пристигна в Цюрих, за да получи награда за цялостно творчество на кинофестивала там. Церемонията беше насрочена за неделя и с нея трябваше да започне ретроспектива на творчеството на режисьора, носител на „Оскар“ за „Пианистът“ (2002), създал шедьоври като „Бебето на Розмари“, „Китайският квартал“, „Горчива луна“ и много други.
Швейцарската министърка на правосъдието Евелин Видмер-Шлюмпф заяви, че Швейцария „нямала друг избор“, освен да арестува 76-годишния режисьор. „Няма никакви политически мотиви за действията ни. В правовата държава не се прави разлика между гражданите“, каза тя. Говорител на министерството съобщи, че арестуваният днес Роман Полански се намира в ареста и очаква да бъде екстрадиран, но може да обжалва заповедта. Той потвърди задържането на Полански в съответствие с американска молба за международно издирване, разпространена през 2005 година.
В същото време според политици, кинематографисти и коментатори от цял свят нещата не са толкова прости. Организаторите на фестивала заявиха, че са изключително потресени и огорчени от случилото се. Те обявиха, че церемонията за честването на Полански все пак ще се състои, за да могат зрителите да изразят солидарността си с известния режисьор и да отдадат почит на неговия талант. Френският министър на културата Фредерик Митеран (Полански е френски гражданин) и новоизбраната ръководителка на ЮНЕСКО Ирина Бокова заявиха, че са „поразени“ от ареста на режисьора. Представители на президента Саркози съобщиха, че той следи отблизо случая. Полският министър на културата Радослав Шикорски смята да се обърне към президента Обама с молба за помилване на Полански. Швейцарските киматографисти излязоха с остра декларация, че „юридическият скандал само ще навреди на репутацията на Швейцария“. Арестът предизвика вълна от възмущение в Полша и Франция според агенция „Ройтерс“.
Наблюдателите вече се питат дали тази „принципност“ на швейцарските власти не цели по-скоро ПР и компенсация към САЩ за неотстъпчивостта по въпроси като прането на мръсни пари, разкриването на сметки на нацистки престъпници и нежеланието на швейцарските банки да информират наследниците на жертвите на нацизма за останали авоари на близките им. Според тях Полански е знаел много добре кои страни имат споразумения със САЩ и едва ли би стъпил в Швейцария, ако предварително не е получил уверения от властите, че няма да бъде закачан. Така че вече се чуват и теории за заложен капан на режисьора.
Прочутият английски писател Робърт Харис („Мълчанието на агнетата“), който каза, че е работил с Полански през последните три години по два сценария, изрази възмущението си от задържането му. „Аз съм шокиран, че един човек на 76, известен или не, може да бъде третиран така“, каза той в изявление, добавяйки, че Полански често е посещавал Швейцария и дори е имал къща в курорта Гщаад. „Трудно е да се повярва, че подобно силово действие не е политически мотивирано по някакъв начин“, каза той.
Парадоксът според коментатори е, че американското правосъдие едва ли гори от желание отново да се заеме наистина с деликатния случай на Роман Полански. През 1977 г. той е обвинен в изнасилване на 13-годишната манекенка Саманта Геймър. В скандалния процес тежките обвинения отпадат и той постига споразумение със съдията (сега вече покойник) да се признае за виновен за „действия със сексуален характер“ с 13-годишно момиче. След като е заплашен, че ще прекара в затвора по-дълго време, отколкото е договорено, през февруари 1978 г. напуска САЩ и бяга първо в Лондон, а после във Франция. Вече трийсет години Полански не е стъпвал в Щатите, за да не бъде арестуван.
Оттогава Полански не престава да твърди, че е невинен. През 1997 г. той постига споразумение със семейството на пострадалото момиче и му изплаща обезщетение. Въпреки това делото не е прекратено – новият съдия предлага на Полански да свали всички обвинения, ако… режисьорът се съгласи съдебното заседание да се излъчва на живо. Полански отказва. Преди около година режисьорът изпраща официално искане до съда в Лос Анжелис, в което настоява да бъдат оттеглени всички обвинения. След известно време със същата молба към съда се обръща и самата Саманта Геймър. Тя е вече зряла жена и смята, че продължаващото популяризиране на информацията по случая от разследващите органи „травмира трите й деца и нея като съпруга и майка“.
Адвокатите на Полански твърдят също, че всички обвинения срещу режисьора трябва да бъдат свалени във връзка с новите обстоятелства по случая. Те се позовават и на документалния филм на Марина Зенович „Роман Полански: издирван и желан“ (2008), в който е показана и „неизвестната страна“ на процеса, по-специално незаконните действия на прокурори и съдии. В началото на тази година съдът в Лос Анжелис отхвърля иска на режисьора, но признава, че в започнатото преди повече от 30 години дело срещу него са допуснати нарушения на етиката. Съдът обаче смята, че за да бъде оневинен режисьорът, той трябвало да се яви лично в съдебната зала.
Корените на недоверието на знаменития режисьор към всякакви съдебни власти могат да бъдат открити в трагичните и почти невероятни обрати в биографията му – роден е в Париж през 1933 г., но родителите му се преселват в Полша, където той избягва в последния момент нацистките лагери на смъртта и е ранен тежко при бомбардировките в Краков. Когато е 16-годишен, едва не става жертва на сериен убиец. Вече утвърдил се в Холивуд, младата му бременна съпруга, актрисата Шарън Тейт, е убита жестоко от зловещата секта на Чарлз Менсън. „Без да искам да се намесвам в много стар съдебен процес… съжалявам дълбоко, че ново изпитание е причинено на човек, който е преминал през толкова много“, каза френският министър на културата.
Сега всичко е в ръцете на швейцарското правосъдие, но интервюираните от медиите видни юристи прогнозират дълги обжалвания на екстрадицията, при което властите могат да понесат само вреди, ако задържат продължително в ареста прочутия възрастен режисьор, който се ползва със силна обществена подкрепа.