Москва държи ключа за успех на санкциите срещу Иран

Снимка: Ройтерс

Русия отдавна използва връзките си с Иран като средство за оказване на натиск върху САЩ. Изправена пред реалната възможност да бъдат наложени санкции, които ще ограничат доставките на течни горива за Иран, Москва би могла да продължи да използва Техеран с намерението да провали американските планове, като доставя бензин на Иран. В същото време Москва съзнава, че за това неизбежно трябва да бъде платена съответната политическа цена.

Русия, която като че ли преоткрива своите сили, оказва сериозна съпротива срещу разрастването на влиянието на САЩ в републиките от бившия Съветски съюз. В същото време Вашингтон продължава да бъде силно ангажиран с войните в Ирак и в Афганистан. Но въпреки успехите си срещу някои от геополитическите офанзиви на Запада в редица точки по границата си, Москва продължава да настоява САЩ да се откажат от плановете си за разширяване на НАТО, да оттеглят подкрепата си за Грузия и Украйна и да спрат разрастването на военното си присъствие в Полша.

Едно от любимите на Русия средства за оказване на натиск срещу САЩ са връзките на Москва с Техеран. От 1995 година Русия помага на Иран да строи атомната си електроцентрала в Бушехр. Москва не бърза да приключи с работата си по този проект и го поддържа в активно състояние в арсенала си от заплахи срещу САЩ. Освен това Русия непрекъснато отлага доставките на модерна военна техника за Иран, например модифициран вариант на зенитната ракетна система С-300, която сериозно би усложнила евентуален въздушен удар по обекти на иранска територия. Русия по традиция блокира в Съвета за сигурност на ООН въвеждането на по-строги санкции срещу Иран. Резултатът от всичко това е, че Вашингтон затъна в още една близкоизточна външнополитическа дилема, докато Русия подтиква САЩ към отделни преговори по проблеми, които интересуват Москва, например настояването Западът да се оттегли от близкото обкръжение на Русия.

Това положение е не само силен коз в преговорите на Москва със САЩ. Докато Русия може да използва Иран срещу САЩ, Техеран ще има повече възможности да устоява на натиска на Вашингтон. Но този път САЩ са разработили доста сериозен план за санкции, който заобикаля ООН, така че Русия няма да има възможност да използва правото си на вето. И въпреки това Русия може да причини сериозен пробив в прилагането на самите санкции.

Новият план на САЩ за санкции срещу Иран е насочен към вноса в Иран на течни горива, които съставляват поне една трета от консумацията в страната и се доставят през Персийския залив. Прекъсването на тези доставки може да осакати иранския режим и икономика, като принуди Техеран да направи реални отстъпки в сферата на ядрената си програма. Венецуела – още една страна, която е враждебно настроена към САЩ – вече предложи да се намеси и да запълни част от доставките на течни горива за Иран въпреки санкциите, но доставките до Персийския залив, поне на теория, могат да бъдат спрени от САЩ дори с минимална по мащаби морска блокада. Затова, ако Иран иска да заобиколи американските санкции и да продължи да внася течни горива, ще трябва да търси източниците за това по-близо до своите граници.

Русия и някои бивши съветски републики, които граничат с Иран, държат в ръцете си един от малкото възможни варианти за доставка на горива от север – и тези доставки не могат да бъдат спрени с военни средства нито от САЩ, нито от Израел. Освен това тези страни разполагат с достатъчно резерви за износ на течни горива.

Иранският внос на течни горива варира в широки граници, но средната му стойност е около 176 000 барела дневно – макар в момента Иран да внася над 400 000 барела дневно, за да натрупа запаси в случай на евентуални санкции. Русия – и някои от бившите съветски републики – могат да задоволят основните нужди на Иран от внос на течни горива.

В момента Русия е най-големият производител на петрол на света (като неотдавна изпревари Саудитска Арабия) с 9,9 милиона барела дневно. Русия изнася по 7,4 милиона барела на ден суров петрол или продукти след рафиниране, главно за Европа. В същото време страната разполага с капацитет за преработка на 5,5 милиона барела суров петрол дневно, което я нарежда на едно от първите места в света.

Добивът на петрол в Русия намалява, главно поради намалялото търсене във връзка със забавянето на темповете на развитие на икономиката, но и в момента руските рафинерии работят с около 80 на сто от пълния си капацитет. Като се има пред вид обемът на руския петролен сектор, достатъчно е рафинериите да бъдат натоварени до номиналния си капацитет, за да се покрият няколко пъти всички необходими ирански доставки на течни горива.

Русия не е единственият енергиен гигант в региона. Азербайджан, Казахстан и Туркменистан са нетни износители на суров петрол и петролни продукти. Според източници на Стратфор Казахстан не предвижда доставки на бензин за Иран, главно поради значителното американско икономическо присъствие в тази азиатска страна. Остават Азербайджан и Туркменистан, които са сред 20-те най-големи производители на петрол в света. При това и двете страни граничат с Иран, и разполагат със значителен свободен капацитет на своите рафинерии.

Азербайджан в момента добива около 1 милион барела суров петрол дневно. Страната разполага с мощности за преработване на 442 000 барела суров петрол дневно. Но поради липса на търсене в световен мащаб натоварва едва 27 на сто от капацитета на рафинериите си, което му оставя достатъчно резерви, за да посрещне два пъти по-високо търсене от необходимото на Иран.

Туркменистан е в сходно положение – при добив от около 195 000 барела суров петрол дневно, рафинериите в страната са натоварени до 20 на сто от номиналния си капацитет от 286 000 барела суров петрол дневно. Това означава, че само Туркменистан би могъл да задоволи изцяло нуждите на Иран от внос на течни горива.

Русия, Азербайджан и Туркменистан разполагат с достатъчно свободни мощности, за да произвеждат количествата бензин, от които Иран би се нуждаел при евентуални санкции. Въпросът е как този бензин ще бъде доставен в Иран.

Бившите съветски републики разполагат с огромна железопътна мрежа. Близостта им до Иран превръща този вариант за транспорт в най-вероятното решение. Южният пояс от руски рафинерии, който обхваща района северно от Каспийско море, е построен близо до разклонения на железопътната мрежа, по която бензинът може да бъде превозен до Иран за няколко дни. Рафинериите на Азербайджан и Туркменистан също са разположени покрай железопътно разклонение, по което горивата могат да бъдат доставени в Иран за един ден. С една единствена влакова композиция с цистерни в бившите съветски републики могат да се превозват до 40 000 барела бензин. За да може която и да било бивша съветска република да покрие всички необходими на Иран доставки ще бъдат необходими четири или пет такива композиции дневно.

Един от проблемите е, че междурелсовото разстояние на железопътните линии в бившия Съветски съюз – 1520 мм – е различно от това в останалата част от света. Това е останка от съветските времена, когато Йосиф Сталин искаше да попречи на всички потенциални завоеватели да използват железопътната мрежа в Съветския съюз, за да поддържат офанзивата си на съветска територия. Междурелсовото разстояние на железопътната мрежа в Иран е 1435 мм, което се използва почти навсякъде другаде по света. В миналото всички товари, които се изнасяха от някоя от бившите съветски републики, трябваше да се претоварват на границата на вагони, пригодени за междурелсовото разстояние извън територията на Съветския съюз, което водеше до загуба на време. От 2003 година Русия започна масово производство на вагонни платформи с променливо разстояние между колелата, което позволяваше вагоните да се пригодят към железопътната мрежа извън страната само за няколко часа.

Заради увеличаващите се цени на петрола Русия започна и масово производство на вагони цистерни, като увеличи парка си от този вид вагони от 100 000 до над 230 000. След като търсенето на петрол и петролни продукти намаля, повечето такива цистерни в Русия бездействат, така че няма да има недостиг на вагони, с които да се превозват течни горива за Иран.

За да може Русия да изнася течни горива за Иран, влаковете трябва да пътуват на юг покрай Каспийско море през Азербайджан или през Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Азербайджан и Туркменистан биха могли да използват руски вагони, за да доставят течни горива на Иран.
Съществува обаче още един проблем, ако Азербайджан реши да изнася течни горива за Иран с влакови композиции, или ако Русия реши да използва този вид транспорт през Азербайджан: железопътната мрежа всъщност не стига до Иран. От двете железопътни линии, които свързват Азербайджан с Иран, по-развитата минава през Армения и достига до азербайджанския анклав Нахичеван. Тази линия беше сериозно повредена по време на конфликта в Нагорно-Карабах и оттогава не е ремонтирана, така че по нея не минава никакъв трафик. Втората ЖП линия минава покрай Каспийско море от Русия до Иран през Азербайджан, като покрай нея са разположени и множество рафинерии. Но тя свършва на иранската граница. От там всички товари трябва да се превозват във вътрешността на Иран с камиони.

Азербайджан и преди е използвал тази линия за доставки на течни горива за Иран. Отдавна се говори и за продължаване на ЖП линията във вътрешността на страната, но строителството още не е започнало. В същото време тази ЖП линия се натоварва само до 27 на сто от капацитета й, което означава, че съществува възможност за рязко увеличение на количествата течни горива, доставяни на Иран.

Туркменистан разполага с ЖП линии, които са свързани с железопътната мрежа в Иран. Но за да може Русия да изпраща течни горива за Иран през Туркменистан, композициите трябва да преминават през Казахстан и Узбекистан. Отношенията на Узбекистан с Русия и Туркменистан се влошават. Източници на „Стратфор“ в Казахстан твърдят, че страната е участвала в преговори за отваряне на транзитен железопътен коридор. Засега обаче няма признаци, че Узбекистан е участвал в подобни преговори.

Много се говори и за варианта течните горива да се доставят в Иран с кораби през Каспийско море, което граничи с Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран – като и петте страни отдавна спорят как да разделят акваторията помежду си. В момента през Каспийско море се транспортира минимално количество петрол и петролни продукти, но това количество може рязко да се увеличи, тъй като съществуващите технически инсталации за пренос на суров петрол на пристанищата и терминалите лесно могат да бъдат трансформирани за пренос на течни горива. Северното иранско пристанище на Каспийско море Нека в момента може да обработва по 300 000 барела суров петрол дневно. Дори при 50 на сто загуба на капацитет при трансформацията, само това пристанище – поне теоретично – може да покрие нуждите на Иран. При това в Нека има достатъчно добре развита инфраструктура – пътища, ЖП мрежа и петролопроводи – която позволява доставките да бъдат транспортирани към останалата част от страната. В Нека има и хранилище за бензин с капацитет 45 000 барела.

Проблемът с доставките на течни горива от Русия по море е в това, че северните каспийски пристанища – Астрахан и Махачкала – замръзват поне за четири месеца в годината. Казахстан разширява възможностите си за износ на суров петрол и течни горива през Актау, макар че Астана не планира да изпълни точно такава поръчка за доставки по чисто политически съображения.
Пристанищата в Азербайджан и Туркменистан обаче са пригодени за превоз на суров петрол и течни горива по море до Иран. През азербайджанското пристанище Баку дневно могат да преминават по 300 000 барела течни товари. През 1996 година Баку изпращаше в Нека по 50 000 барела течни товари дневно, тъй като износът за Русия беше блокиран от войната в Кавказ. Капацитетът на туркменистанското пристанище Туркменбаши е неизвестен.

Русия и бившите съветски републики могат спокойно да покрият нуждите на Иран от течни горива, ако САЩ успеят да пресекат доставките от други източници. Но Москва в момента прави много внимателна оценка дали да предприеме такава линия на поведение.

Руснаците отдавна твърдят, че според тях новата офанзива на САЩ няма да успее, макар че именно Москва може да попречи на успешното прилагане на санкции. С новите санкции, замислени от Вашингтон, се цели да бъде оказан натиск върху компаниите, които действат в Иран, които доставят течни горива или застраховат тези доставки.

Източници на „Стратфор“ в региона посочват, че Русия сериозно анализира плюсовете и минусите на евентуално решение да провали американските санкции. В момента не е ясно дали Азербайджан ще се реши да пренебрегне санкциите, тъй като САЩ имат много стабилно икономическо присъствие в тази страна.

Азербайджан е подписал суапови договори в сферата на енергетиката с Иран, като в същото време планира да увеличи доставките на други енергийни източници, например суров петрол и природен газ, за Иран. Но досега Баку не е взел окончателно решение по конкретния проблем с течните горива, макар да има признаци, че участва в преговори между Москва и Ашхабад.

Туркменистан е основният играч, който може да подпише договори за доставка на бензин за Иран. Туркменистан е една от най-изолираните страни в света, въпреки усилията на режима да промени това положение. САЩ не разполагат с реални възможности за натиск, за да принудят тази страна да спре доставките на течни горива за Техеран. Освен това Туркменистан е в тежко финансово състояние, тъй като Москва престана да внася енергийни носители от страната и тя се опитва да намери нови източници на приходи. Но Москва успя да запази достатъчно силно влияние в сферата на военната и социалната стабилност, за да може да накара Ашхабад да се въздържи от договори с Иран без нейно съгласие. Русия иска да е сигурна, че нито една друга страна няма да узурпира възможността да провали американските санкции.

В крайна сметка решението на всяка една от изброените бивши съветски републики да доставя течни горива на Иран зависи от Москва. Русия използва заплахата да провали санкциите, за да оказва натиск върху САЩ да признаят руската сфера на влияние. Този коз може да накара САЩ да предприемат мерки от военен характер срещу Иран, тъй като Вашингтон вече изразходва всички „дипломатически“ средства. В същото време, ако Русия се реши да осъществи заплахата си, Вашингтон може да предприеме по-агресивни действия срещу Москва, след като Русия докаже, че е готова да помогне на Иран не само с думи, а и с реални действия.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.