Членството в ЕС – голямата далечна мечта на Балканите
От няколко седмици и последните британски войници опаковат багажа си и напускат казармите си в Косово, малката нова балканска държава, за чието създаване безспорно помогна и тяхното присъствие. Създаването на нова държава не беше сред целите през 1999 година, когато НАТО предприе кампания, за да попречи на Сърбия да извърши прочистване на етнически албанци в южната й област. Но десетилетие по-късно Косово е независимо, а ЕС е отговорен за това, страната да постигне икономическа жизнеспособност и политическа стабилност.
Всъщност, из целия Балкански полуостров ЕС е повлечен в деликатен танц с множество нации, чиито амбиции надхвърляха преди време реалните им възможности. Сред тях България, Унгария и Чехия излязоха иззад Желязната завеса, за да се превърнат в източната граница на ЕС. А от останките от някогашна Югославия единствено богата крайбрежна Словения стана член на ЕС.
В някогашното царство на Тито – от Хърватия до Македония – ЕС е смятан малко или повече за далечна мечта. Но всички желаят да се присъединят. Членството носи пари и – това, което е особено важно за младите хора – улеснява пътуванията.
В Сърбия, откъдето тръгнаха кръвопролитията през 90-те години, перспективата за членство безспорно обезпечи властта на умерения й президент въпреки подема на националистическите партии и доктрини. На последните избори и Русия, и ЕС ухажваха Сърбия с мисълта, че тя може да бъде първата плочка в геополитическото домино. Но победата на прозападния Борис Тадич, под чието управление военнопрестъпници, сред които Радован Караджич, бяха арестувани, показа ясно, че хората в Сърбия, както и в останалата част на Балканите, гледат на Запад, а не на Изток.
Двете нации, заради които Запада води война – Босна и Косово – са, според повечето критерии, провалили се държави, нежелаещи да уредят старите си етнически проблеми и неспособни на самостоятелно управление. Особено зле стоят нещата в Босна, където властите обещават всичко в замяна на подкрепа за присъединяването си към ЕС. Но Оли Рен, еврокомисарят по разширяването, е непоколебим във връзка с перспективите й. „Реформите в Босна продължава да са мудни“, заяви той наскоро. Членството й е „далече“.
В съседно Косово нещата са по-добре. Най-малкото, защото ЕС успя да разположи мисията си Еулекс, която пое контрола от ООН. Но година и половина, след като Косово едностранно обяви независимостта си от Сърбия, нещата едва са потръгнали.
Истинският бизнес в Косово е престъпността. Американската агенция за стратегически изследвания Стратфор отбелязва в скорошен доклад, че „Европа не може да изостави Косово заради опасността да се превърне в убежище на контрабандисти“. Този месец Еулекс подписа споразумение със Сърбия за обмяна на информация, което е от решаващо значение за борбата с организираната престъпност. Но правителството в столицата на Косово Прищина смята, че то, а не Еулекс, би трябвало да подписва международни споразумения. Младата нация показа първото си от вероятно многото раздразнения, които ще последват.
Най-важната задача на Косово е помирението между етническите албанци и сърбите, които се биеха едни срещу други ожесточено през 1999 година. Но нещата малко са се подобрили. От време на време избухва насилие и се говори, че доминираното от сърби Северно Косово ще се отдели, за да се присъедини към Сърбия в замяна на етнически албански земи в тази страна.
Не така песимистични са перспективите на други държави на Балканите. Македония е на път да й бъде определена точна дата за започване на преговори за членство. Хърватия може да приключи тези преговори догодина. Сърбия само преди седмица каза, че членството й в ЕС остава неин приоритет. Това е най-голямото постижение на ЕС на полуострова – че остава винаги привлекателен.
По БТА