Бил ли е Хемингуей агент на КГБ?

Над 500 видни американци са помагали на съветското разузнаване през 30-те и 40-те години на миналия век

Иън Флеминг, британският военноморски офицер от разузнаването по време на Втората световна война и автор на трилърите за шпионина Джеймс Бонд, веднъж отбелязва, че някоя новина понякога може „да повдигне ъгълчето на завесата“ и да разкрие истинския свят на шпионажа. Книгата „Шпиони: Възходът и падението на КГБ в Америка“, издадена наскоро от Йейл Юнивърсити прес,  повдига много повече от крайче на завесата. Книгата се основава на бележниците на Александър Василиев, руски журналист и бивш служител на КГБ, който получава безпрецедентен достъп до архивите на КГБ в продължение на три години.

От 1993 г. до 1996 г. Василиев преписва, преглежда и обобщава хиляди архивни документи на КГБ. Неговите бележници (дарени от него на Конгресната библиотека) , с общ обем над 1115 страници, съдържат множество разкрития, които Джон Ърл Хейнс и Харви Клер излагат подробно в това ново историческо разследване за съветския шпионаж от ерата на Сталин през 1930-те и 1940-те години. Хейнс и Клер, автори на „Венона: Декодиране на съветския шпионаж в Америка“ и на други книги за съветските шпиони, имат опита и авторитета да оценят историческото значение на бележниците на Василиев. Те също притежават умението да създадат завладяваща хроника на епохата в тази огромна книга.

Според бележниците на Василиев повече от 500 американци са подпомагали съветското разузнаване по време на този период. Книгата назовава имена, като идентифицира Алджър Хис, Хари Декстър Уайт, Юлиус и Етел Розенберг и журналистическа икона като Ай Еф Стоун, за да посочим само няколко примера. Книгата също така изчиства името на атомния учен Робърт Опенхаймер, който дълго е подозиран, че е бил съветски шпионин. От КГБ са го преследвали, но записките на Василиев показват, че  Опенхаймер не е бил шпионин.

Писателят Ърнест Хемингуей също е споменат в бележниците. „Шпиони“ разкрива, че той е имал „вземане-даване“ със служители на КГБ, но никога не им е предоставил някаква съществена информация. Въпреки че руснаците са били недоволни от представянето на ролята на комунистите през Испанската гражданска война в „За кого бие камбаната“ (в която Хемингуей описва жестокостите, извършени от двете страни в конфликта), той остава обект на интерес за КГБ.

Изданието предлага глави за шпионите, участващи в англо-американски проект за атомна бомба; за журналисти шпиони, за проникването им в правителството на САЩ, в разузнаването през Втората световна война – Бюрото за стратегически операции; за шпиони, извършващи технически, научни и промишлен шпионаж. Цяла глава е посветена на Алджър Хис. Най-накрая може да се заключи от доказателствата тук, че Хис, бившият високопоставен служител от Държавния департамент, който влиза в затвора за лъжесвидетелстване през 1950 г.,  наистина е бил съветски шпионин. „Делото е закрито“, заключават авторите.

Въпреки успехите на съветското разузнаване, като кражбата на тайните на атомната бомба, авторите опровергават популярния мит, че КГБ е почти свръхчовешка организация.

„Повлияни от документацията за огромния и дори спиращ дъха брой на американците, които са подпомагали КГБ, много коментатори преувеличават мощта на съветското разузнаване“, пишат авторите. „Тези разкрития не трябва да бъдат омаловажавани или премълчавани. Ръката на КГБ се протяга в много посоки и докосва много повече американци, отколкото историци са смятали. Независимо от това, е също така важно да се разбере, че заедно със своите силни страни, то има и своите ограничения и провали.“

Авторите също така показват, че успехите на КГБ, се дължат главно на неадекватните действия на контраразузнаването на САЩ до края на Втората световна война, когато най-после ФБР започва да преследва съветския шпионаж енергично. „Шпионажът е таен бизнес“, пишат авторите в заключение. „Рядко се случва агентите, ангажирани с него, или агенциите, на които те служат, да говорят честно и открито за това, което са правили, защото натискът да лъжат, да се преструват и да продължават да мамят е изключително силен върху всички заинтересовани страни.“

Авторите твърдят, че бележниците на Василиев предлагат най-пълния поглед върху триумфите, методите, неуспехите и страховете на КГБ, докато съветската шпионска агенция се опитва да се добере до американските тайни по време на съдбоносен исторически период.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.