Обама, действай като президент

Ричард Коен

Ричард Коен. Снимка: личен сайт

Рано или късно на Обама ще му дойде на ума, че е президентът на САЩ. Засега обаче той не се държи като такъв, а се изявява безразборно по телевизията и дава интервюта като кандидат-президент какъвто вече не е. Изборите минаха, кампанията обаче продължава ли продължава. Кандидатът още не е станал главнокомандващ.

Вземете например срещата на Г-20 в Питсбърг миналата седмица. Там кандидатът реквизира телевизиите и лидерите на Великобритания и Франция, за да отправи драматично предупреждение към иранците. Още едно от техните тайни ядрени съоръжения бе разкрито и Обама, както всички видяха, беше решен да направи нещо по въпроса. . .Само не питайте какво.

Целият епизод беше нещо като Карибска криза менте. Открито бе нещо заплашително – но не съветски ракети на някакви си 100 мили и нещо от Флорида, а иранска ядрена инсталация на 100 мили от Техеран. Както подобава на случая най-различни публикации ни предоставяха почти ежеминутно описание на кризисната атмосфера на сесията на ООН – търчане от стая в стая, съвещания на президентските помощници, които несъмнено бяха наясно, че са по средата на книга, чийто край трябва да напишат. Прегледах списъците за познати имена. Къде е Макнамара? Къде е Бънди? Къде всъщност е кризата?

Криза всъщност нямаше. Съществуването на уж тайната инсталация беше известно от няколко години на западните разузнавателни служби – Великобритания, Франция, САЩ и със сигурност Израел. За съществуването й бе заключено от разузнавателни анализи на покупките на Иран в чужбина и тя бе локализирана малко след това. Това, което се промени, беше факта, че за нея се разчу. Стана така обаче не защото Обама обяви съществуването й, а защото иранците го изпревариха, след като разбраха, че прикритието им се е провалило. Те се обърнаха към Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена и казаха, както обикновено, че обектът е предназначен за мирното използване на атомната енергия. Тези перси лъжат най-безсрамно.

Никой бе бива да вярва на Махмуд Ахмадинеджад. Иран изглежда възнамерява да развие програма за ядрени оръжия и ракети, способни да носят ядрени бойни глави. Това, а не публичното разкриване на вече известната инсталация, е истинската криза, която вероятно може да приключи само с война. Напълно е възможно Израел, изправен пред това ужасяващо клише – екзистенциална заплаха – да бомбардира иранските ядрени обекти. Всеки може да се досети какво ще последва – отмъщение от Хамас и Хизбула, безпрецедентно покачване на цените на петрола и след това, след няколко години, възобновяване на иранската ядрена програма. Само САЩ имат способността да унищожат подземните съоръжения на Техеран. Вашингтон може би ще трябва да действа.

При криза от този род изключителният престиж на американската президентска институция трябва да се пести. Нека държавният секретар отправя сурови предупреждения. Когато Обама каза в Питсбърг, че Иран „ще трябва да си признае и те ще трябва да направят избор“, думите му прозвучаха като ултиматум. Но какво, ако иранците не направят това? Какво ще стане после? Един президент трябва да бъде внимателен с такива изрази. Той трябва да говори сериозно.

Проблемът с Обама е, че той реагира на момента и говори сериозно само в този конкретен момент. Той говореше сериозно когато нарече Афганистан „война от необходимост“, а сега не е толкова сигурен в това. Той говореше сериозно за обществения избор в плана си за здравеопазването, но не съвсем. Той няма да разследва агенти на ЦРУ за използването на груба сила срещу затворници, но може и да го направи.

Най-показателният момент – той даде на Конгреса краен срок до август да приеме закона за здравеопазването: „Сега, ако няма крайни срокове, нищо няма да се свърши в този град…“, каза Обама и след това остави срока да изтече. Изглежда на Обама не му идва на ум, че неспазването на крайния срок се придружава с последствия – или ще спазиш срока, или. . .

Обама изгуби авторитет с неговия краен срок, който всъщност не е краен, и сега може да изгуби още с позата си срещу Иран. Той се въвлече в унизителен диалог с Ахмадинеджад – един изпечен лъжец. (На следващия ден иранецът използва пресконференция, за да се противопостави на Обама и няколко дни по-късно Иран извърши изпитания на ракети със среден обсег). Обама е нашата версия на върховен водач, който не се увлича да отправя несериозни заплахи, да поставя безцелни крайни срокове, да променя позицията си по важни въпроси, да създава телевизионни кризи, където няма такива и, колкото и да е невероятно, да агитира за провеждането в Чикаго на Олимпийските игри през 2016 г. Обама е президентът. Време е да го разбере.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.