„За“ или „против“ Мануел Селая – Хондурас на кръстопът по пътя към демокрацията

Поддръжник на сваления президент на Хондурас Мануел Селая протестира пред полицейски кордон в Тегусигалпа. Снимка: Ройтерс

Тя е на 40 години, той – на 45. И двамата са израснали в Хондурас. През последните дни пътищата им можеше да се пресекат по улиците на столицата Тегусигалпа, но всеки е избрал своя лагер – „за“ или „против“ сваления президент Мануел Селая.

Марлене Еспаня не се бои да изкаже мнението си на висок глас дори след военния преврат, прогонил държавния глава „Мел“ (както наричат Мануел Селая), и довел на власт председателя на хондураския Конгрес (парламента) Роберто Мичелети. Миналата седмица тя се провикна, обръщайки се към група привърженици на Мичелети, преминаващи по улица, изписана с графити на единия и други лагер: „Ние нямаме пари, но имаме достойнство“.

Абраам Аудоние също е сигурен в преценката си, уверен е, че защитава ценностите на семейството си, което преди 38 години създава преуспяваща фармацевтична компания, която днес има 210 служители. Миналата седмица той манифестираше редом с хилядите поддръжници на Роберто Мичелети, развявайки бяло-синьото знаме на Хондурас, в защита на демокрацията в страната си. “Защото, казва той, не искаме да следваме примера на Венецуела и нейния ръководител Уго Чавес”.

Високият мургав мъж вярва в свободната инициатива и говори с гордост за някогашните наемни работници от семейното предприятие, които са съумели да създадат свой собствен бизнес. Подчертава, че Хондурас е „страна на възможности“.

Бившата учителка Марлене Еспаня, сега социален работник в наказателната система, на свой ред говори за земя, където от незапомнени времена богатите са искали да властват над бедните. Както и Абраам, внук на испански селяни, заселили се в Хондурас, за да избягат от мизерията. Той носи семейното си наследство: през 80-те години на миналия век брат му е бил принуден да бяга от репресиите и дори да напусне страната.

“Докато търсеха брат ми, разрушиха къщата ни,” разказва той и гордо добавя, че децата му вече са в „съпротивата“, както наричат фронта, създаден в Хондурас след държавния преврат на 28 юни. “Вече 20 години работя като социален работник и мога да кажа, че Мел наистина направи добри неща за народа”, обяснява Марлене, цитирайки почти удвоената минимална работна заплата и помощите за самотни майки. “Мануел Селая е символ на корупцията, подхвърля Абраам. Само три седмици след като беше свален, положението се подобри. Сега отново тръгваме назад.”

“В страни като Никарагуа и Куба няма средна класа, добавя предприемачът. Никога не съм си и представял, че ще манифестирам по улиците в защита на свободата и правата си. Сега чувствам, че съм длъжен да се боря за демокрацията”, казва разпалено той. “Богатите винаги са искали да управляват бедните, но този път народът на Хондурас няма да позволи това”, убедено заявява на свой ред Марлене.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.