Студената война е в историята, Европа залага на “меката сила”

*Ян Чарногурски

Макети на ракети Скъд-Б в южнокорейски военен музей. Снимка: Ройтерс

Втората половина от 20-тото столетие в Европа беше периодът на Студената война. Тя завърши по-бързо, отколкото би могло да се очаква. От края й изминаха вече две десетилетия. През това време от Русия се чуваха въпроси дали наистина е приключила и същевременно – призиви да бъде създадена нова архитектура на сигурността в Европа. От страна на Запада отговор засега няма – най-малкото положителен.

Ролята на ключова организация, гарантираща сигурност на Запада, все още играе НАТО. Европейският съюз обединява вече 27 държави и постоянно има нови желаещи да влязат в Общността. ЕС успешно интегрира членките си в организацията, особено в икономическата сфера. Обща външна политика и политика за сигурност за момента липсва. Вероятно скоро ще има такава; голямо е обаче разстоянието от заявената обща външна политика и политика за сигурност до фактическото й създаване.

Въпросите и отговорите за новата архитектура на сигурността в Европа изглежда ще зависят от анализа на структурата й в миналото. Със сигурност този бъдещ анализ ще съдържа твърдението, че в миналото към военните държави (военни сили) са спадали Русия, Германия, Франция и Великобритания. От тях обаче само Русия е останала военна сила и до днес, а САЩ са поели ролята на западните военни сили.

Като друго ясно твърдение ще бъдат констатирани добрите отношения между Русия и Прусия/Германия до началото на 20-ти век. Ще има и още едно вярно твърдение: когато Русия и западноевропейските страни са се договаряли да сключат мирни споразумения, тези спогодби са били сигурни и действието им е траяло доста дълго.

За пример ще посочим Виенския конгрес от 1815 година и Хелзинкския договор от 1975 година. Новата парадигма на европейската сигурност води началото си от края на 19-ти и първите години на 20-ти век, когато се изостриха противоречията между Русия и Германия. Към тях бяха добавени и други европейски противоречия, предизвикали в крайна сметка Първата световна война, а след това и Втората световна. Последва Студената война, която приключи преди 20 години.

Русия беше отслабена от Студената война. Територията й намаля горе-долу до размера на империята, изградена от Петър Първи. Германия престана да бъде военна сила, а Франция и Великобритания фактически също изгубиха тази роля.

Очертали се като победител в Студената война, САЩ 20 години бяха сгрявани от лъчите на своята победа. Невъзможно е обаче да постигнат победа в Афганистан и в Ирак – иракчаните ги изтласкват от страната си. САЩ бяха принудени да се откажат от плановете на предишната администрация НАТО да приеме за членки Украйна и Грузия. И като най-последно решение изоставиха плановете за изграждане на ПРО в Полша и Чехия, променяйки конфигурацията на противоракетната си отбрана.

Финансовата криза започна в Съединените щати и не се знае кога ще приключи. САЩ вече нямат възможността да разпространяват своята мощ из целия свят. Русия пък е способна да я проявява само близо до границите си.

След края на Студената война новата архитектура на европейската сигурност добива нови очертания. Началото вече е сложено. Предстои контурите й да бъдат уточнени, а в бъдеще може да бъде подписан и формален документ.

Дали в най-близко бъдеще ще бъде сключено международно споразумение за европейската сигурност (което да замени Хелзинкския договор) няма особено значение. Важно е големите европейски държави, на първо място континенталните, постоянно да се сближават помежду си.

Има и такива случаи. Русия разглежда Германия като свой стратегически партньор в ЕС, а Германия не се противи срещу този тип двустранни отношения. Контактите на Русия с Франция, Испания или Италия също са добри или по-добри, това зависи от пъстроцветието на правителствата в Париж, Мадрид и Рим. Великобритания се колебае между Европа и Америка, а влиянието й на континента върви към спад. Някои балтийски страни и държави от Централна Европа може да забавят развитието на новата парадигма на сигурността, но само за няколко месеца. Колкото до НАТО, алиансът тепърва предстои да извоюва бъдещото си значение на бойните полета в Афганистан. Независимо как ще завърши афганистанската война, НАТО няма да може да поддържа отношения в сферата на сигурността в Европа, принципно различни от онези, каквито пожелаят решаващите европейски държави.

Оттук идва един нов елемент за Европа, който не съществуваше преди. Това е „меката сила“ на Европейския съюз. ЕС привлича бившите източноевропейски страни с рационалния си механизъм. Евросъюзът укрепва добросъседските отношения между своите членки. Брюксел издава множество вътрешни инструкции и предписания, които стават благодатни обекти за хумористите. Тези правила обаче дадоха възможността да бъдат премахнати вътрешните граници в ЕС, постепенно позволяват въвеждането на единна валута, издигат на по-високо ниво свободата и сигурността на гражданите на съюза. Интерес към членство в ЕС проявяват съседни на Европа страни и народи.

Привлекателността на ЕС стана причина за т. нар. цветни революции в някои републики от постсъветското пространство. Гражданите гласуват подкрепа на онези политици, които обещават да осигурят на страната си поне политическа близост с ЕС.

Европейският съюз тепърва предстои да „смели“ последното голямо разширяване от 2004 година. Още дълго време не се очертава да приема нови членки. Общността обаче може да предлага различни изгоди, свързани с асоциираното членство, така че ЕС ще запази своята привлекателност. За Русия това е предизвикателство, с което трябва да се справи – тук няма да помогнат никакви примери от миналото. Предизвикателството на ЕС е мирно предизвикателство и отговорът на Москва може да е само мирен.

„Меката сила“ засега е нов елемент от структурата на европейската сигурност. Това е голям напредък в сравнение с въоръжаването на европейските армии, изправени в миналото една срещу друга. 20-тото столетие в Европа наистина приключи, ражда се нова европейска архитектура на сигурността.

*Ян Чарногурски е бивш вицепремиер на Чехословакия и бивш премиер на Словашката република. Работи в Братиславското висше училище по право.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.