И в национални медии има правописни грешки. „За“ и „против“ пълния член, запетайки, главни букви…

Продължение. Виж „Правописът по Живков се промени. Ученици и студенти – все по-неграмотни“

Доц. Красимира Алексова. Снимки: авторката

Кои са най-честите правописни грешки, които се срещат из медиите, официални документи и работите на студенти и ученици? С помощта на доцент Красимира Алексова, преподавател в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“, e-vestnik прави преглед на най-честите грешки в езика.

Главни букви на всяка дума – влияние от английския

По аналогия с английския език ученици и студенти изписват всички сложни названия с по няколко главни букви. А в нашия правопис от десетилетия насам в сложните названия има само една главна буква, ако са съставени от съществителни нарицателни, напр. „Българска народна банка”, „Българско национално радио”, „Общинска агенция за приватизация“.

Човек може да срещне названия от типа на „Българска Национална Телевизия ” или „Общинска Агенция за Приватизация”, погрешно изписани с главни букви, вместо „Българска национална телевизия“ и „Общинска агенция за приватизация”.

Шапката на предаването „Денят започва” по БНТ също се изписва погрешно с две главни букви – „Денят Започва”. Тези модели се установяват в съзнанието на подрастващите като правилни, защото се използват в най-престижни медии.
А най-тиражни вестници са пълни с правописни грешки, много читатели се дразнят, но промяна няма.

„И” е гласна, а „й” е съгласна

Има хора с езикова интуиция, които пишат правилно окончание „и“ и  „й“, без да помнят правила. В последно време този усет се губи и в текстовете се срещат грешки като „някои човек“, „електронни медий“ и др. Правилото е, че в множествено число винаги се пише „и“ в края на думата. Когато казваме „един ручей“, той е с „й“ – ед. ч, а когато е в множествено число е „ручеи“. Същото е с местоименията – някой (ед. ч.), някои (мн.ч.), никой (ед. ч.), никои (мн. ч.).  „Трябва да се подчертае, че не става дума за някаква си проста разлика – едната буква има някаква си полегнала запетая. „И” е гласна, при това изразява в случая множествено число, а „й” е съгласна”, казва доц. Красимира Алексова.

Ех, тези запетаи

Българската пунктуация е обвързана както с предавания смисъл, така и със структурата на простото и сложното изречение и отбелязването на границите на съставящите изречения. Затова някои я намират за сложна. Изучаването на чужди езици допълнително води до грешки при усвояването на българската пунктуация. Младите хора бързо придобиват компетентност по чужди езици, като пренасят от тях върху българския най-различни правила. „Английската пунктуация е по-скоро смислова, отколкото силно синтактична, докато българската пунктуация се съобразява със синтактичния строеж на изреченията“, казва доц. Алексова.

Доц. Красимира Алексова, преподавател в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“. Снимки: авторката

Запетайките пазят границите на простите изречения в състава на сложното. Обособените и вметнатите части, които се отделят с пауза при говорене, се ограждат със запетаи писмено. Един от съществените проблеми за учениците е писането на т.нар. затваряща запетая.

Сред честите грешки в практиката е да се отделя със запетая обстоятелственото пояснение, когато се намира преди сказуемото (по аналогия с английския). Българският език има сравнително свободен словоред. Обстоятелственото пояснение може да се намира и отпред, и отзад, и в средата на изречението. Дори да е изнесено отпред, това не означава, че трябва да се обособи задължително със запетая. Например: „В петък сутринта Иван отиде на кино” – не е необходимо да има запетая след „петък сутринта”, защото няма условия за обособяване .

Има ли запетаи след „например“ и „обаче“?

„В българския правописен речник се прави разлика между вметнати и въвеждащи части, но учебната програма не предвижда въвеждането й в училище “, казва доц. Алексова. Вметнатите изрази не са части на изречението, а показват отношението на говорещия към цялостното съдържание на изказването: „Той, както по всичко личеше, се готвеше да замине”. Това е вметната част и винаги се отделя със запетая.

Въвеждащите думи и изрази обикновено стоят в началото на изречението,  изразяват се с наречия (за логическо уточняване, модалност и др). и не се отделят със запетая. „Например” и „обаче“ не се отделят със запетая, когато са в началото на изречението. „Според мен“, „вероятно“ и ред други наречия за логическо уточняване, които правят връзка с предходното изречение, показват последователност и ред на мислите, също не се отделят със запетая. Някои от въвеждащите части могат да бъдат отделени със запетаи, ако се противопоставят по-силно на останалия текст на изречението – тогава те функционират като вметнати. След изрази от типа „от една страна – от друга страна” има запетая. „Първо”, „второ”, „трето” също се отделят, защото се смята, че са вметнати думи.

1-ви или 1-и?

Римските цифри означават числителни редни. До I, II, III никога не се пише  уточняваща буква (I-и, II-о, III-а е погрешно), нито им се слага точка, освен ако не са употребени за номериране на части от текста.  Ако напишем „I рота“, това означава „първа рота”, а не „една рота“.

За разлика от тях арабските цифри означават числителни бройни – едно, две, три, четири. Ако напишем „1 клас“, това значи един клас.

Има начин да направим така, че арабските цифри да означават числителни редни. За да ги превърнем в такива, постъпваме по два начина. Може да им допишем с тиренце и буква само различаващата се част, или пък различаващата се част да я поставим като индекс.
„Първи“ се различава от „първа” и „първо” само по последната буква – „и”. „Смятам , че не би трябвало в случая да се дописват две букви, както масово се прави: „1-ви”, „1-ва”, „1-во”, а да се добавят само „-и”, „-а“, „-о“, т. е. „1-и“, „1-а“, „1-о“, защото числителните първи, първа, първо се различават само по окончанието си”, казва доц. Алексова.
Вторият начин за превръщане на числителното бройно в числително редно е до него да се постави точка. Така е във всички учебници – „1. урок“, „3. клас“.

„За“ и „против“ пълния член. Къде се пише?

Пълният член остава в нашите книжовни норми още от времето на твърдото настояване на акад. Александър Теодоров – Балан. До своята 99-годишна възраст той настоява, че в българския език, ако се разменят местата на подлога и на прякото допълнение, няма да са ясни субект-обектните отношения. Например в изречението „Човека изяде вълка“ не е ясно кой кого е изял, ако няма пълен член.

„На този аргумент има силен контрааргумент – казва доц. Алексова. Българският език е развил друго средство за избягване на двусмислието в субект-обектните отношения. Дублираме допълнението, тоест, казваме: „Човека ГО изяде вълка” и вече е съвсем ясно кой кого. При устна речева изява правилото за пълен член не важи – говори се само с кратък член“. Тоест, става въпрос за едно изцяло правописно правило.

Писането на пълен и кратък член е наследство от периода в българския език, в който е имало падежи. Думите в именителен падеж са носели пълен член. Всичко различно от именителния падеж е било с кратък член. В наши дни това създава много усложнения, защото българският език е загубил падежите си. Пълният член може да се обясни по сложен и по прост начин.
„Как чрез понятието падеж да обясня на някого кога да пише пълен и кратък член, след като падежи няма в съвременния български? – коментира доц. Алексова. За да го науча, аз мога да постъпя по два начина. Първият е да му обясня синтактично:
– С пълен член се членува подлогът или съгласуваното определение към подлога.
– С пълен член се членува именната част на съставното именно сказуемо, примерно: „Той е учителят”. Ако тази именна част на съставното именно сказуемо е разширена и има определение, пълният член се слага на определението: „Той е високият човек”.
– Пълен член се пише и на приложението към подлога, ако то е обособено, например: „Иван, учителят по математика, влезе”.

И така да изредя десетина правила, които до такава степен да утежнят съзнанието на децата в пети-шести клас, че те по никакъв начин да не го запомнят, както и се случва в практиката.

Вторият начин е да им кажа, че ако думата в мъжки род може да се замени с „той” – пише се с пълен член. Ако не може – кратък. Това е безотказно правило, защото личните местоимения „аз”, „ти”, „той”, „тя”, „то”, „ние“, „вие“, „те“ не могат да бъдат нищо друго, освен подлози или части от съставното именно сказуемо. Казваме: „Той е той“ – не може да кажем „Той е него“. Ако можем да го заменим с „той“ – пишем пълен член, ако не става с „той“, а с „него“, пишем кратък член.
За избягването на грешки при членуване помага и правилото, че думи с предлог винаги се пишат с кратък член – „с човека“, „на мъжа“, „от завода“, „в ресторанта “.

Има и още един проблем, свързан с отпадналите падежи и някои остатъци от тях. Съвременните деца вече не носят в съзнанието си разликата между „кой – кого“, „някой – някого“, „никой – никого“, в които ясно личи падежно отношение. Наследниците на винителни форми „кого, някого, никого“ в днешно време са плод само на училищно обучение, но не и на реалното, спонтанно усвояване на езика. Вече почти никой не казва: „Ало, кого търсите?” или: „Иван е партньор, на когото можеш да се довериш”. Масовото е: „Ало, кой търсите” и „Иван е партньор, на който можеш да се довериш”.

Как да използваме чуждите думи

В българския език навлизат много чужди думи, особено в областта на финансите, на компютърните технологии и др. Терминологията от все повече области, някога смятани за специализирани, става част от масовия език. Термините са във всекидневната информация от радиото и телевизията. Важно е да правим разлика между заемки и чуждици в рамките на чуждите (заетите) думи. Докато едните обогатяват изразните възможности на езика ни, то чуждиците – заети думи, за които имаме български съответствия, често се използват за придаване на изкуствена научност, по-скоро наукообразност, на текста. Но в много случаи чуждата дума запълва важна липса.

„Имаме изследвания, които доказват, че  възрастните хора, за които не е било всекидневна необходимост да познават новата терминология, трудно слушат новините, свързани с финансите и с икономическото развитие, трудно четат вестници и разбират за какво става дума там, ако засяга тези области. Те не знаят какво е това „рейнджър“, „софтуер“ – думи, които са ежедневие за нас“, казва доц. Алексова.

Обръщения в молби, формуляри и др.

Някога правилото при писане на обръщения в молби, формуляри и др. изискваше човек да използва звателна форма, например: „Уважаеми г-н ПредседателЮ”, вместо „Уважаеми г-н Председател”.

В последните речници звателната форма отпада. Правилно е да се пише: „Уважаеми господин Министър“, „Господин Директор”, „Господин Ректор”. Длъжността също се изписва с главна буква, когато не е последвана от собствено име, защото чрез нея се обръщаме към институцията. Освен това в официалната кореспонденция съкращаването на „господин”, „госпожа”, „госпожица” не се препоръчва, макар че речникът не установява това като правило.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.