Лисабонски договор – ще каже ли Ирландия самоубийствено „не“?

Вотът за договора от Лисабон е само първото препятствие пред Ирландия: Референдумът в Ирландия за реформаторския договор на Европейския съюз (ЕС), който ще се състои на 2 октомври, е само първата от три големи заплахи пред правителството в Дъблин и неговите усилия да се справи с финансовата криза, осакатила някога най-бързо развиващата се икономика в Европа. Брюксел се нуждае от ратифицирането в Ирландия на Лисабонския договор, за да превърне 27-членния блок в силен играч на световната сцена и да избегне политическата парализа.

Ирландският министър-председател Брайън Кауън обаче се нуждае от заветното „да” в петък дори повече. Миналата година ирландските гласоподаватели вече казаха шокиращо „не” на договора. Повторното отхвърляне би могло да хвърли репутацията на страната надолу по спиралата и да тласне цените на заемите й нагоре, което ще я върне обратно в мрачните дни от февруари-март, когато инвеститорите се страхуваха, че евентуалният срив на банките може да принуди Международния валутен фонд (МВФ) да спасява икономиката на „келтския тигър”.

Едно „не” може да създаде на финансовите пазари погрешното впечатление, че Ирландия е враждебно настроена към Европа и дори към единната валута. „Ако наистина гласуваме „не” ще се създаде голяма несигурност и хората веднага ще започнат да мислят, че ние ще изберем плаваща валута и в умовете им много бързо ще се появят аналогии от рода на Исландия”, каза Ноуъл О’Хелорън, главен инвестиционен посредник от отдел „Управление на активи” във филиала на банковата група Кей Би Си в Дъблин. „Смятам, че пазарите отново ще започнат да мислят, че МВФ ще се намеси да спасява Ирландия”, каза той. „Всичко ще се развие по сценария „първо действай, после питай”. Ирландия взема назаем 400 милиона евро седмично, за да покрие ежедневните си разходи по време на рецесията и цената на този дълг може драстично да нарасне.

Последните социологически проучвания показват, че по-голямата част от ирландските гласоподаватели вече подкрепят Лисабонския договор, чиято цел е да ускори процеса на взимане на решения в ЕС. Вотът обаче може да бъде напрегнат заради антиправителствените настроения и желанието Кауън да бъде наказан за начина, по който се справя с икономическата криза. „Мисля, че „да” е по-вероятно от „не”„, каза Ричард Синоти, преподавател по политически науки в Университетския колеж в Дъблин. „Не мога обаче да кажа със сигурност, защото при референдума има много по-голяма степен на неопределеност, отколкото при изборите”, добави той. „Промяната в последния момент в една или друга посока не може да се изключи като възможност”.

Кауън бе изкарал едва пет седмици на премиерския пост, когато Ирландия отхвърли Лисабонския договор за първи път през 2008 г. При повторно отхвърляне той може да се окаже принуден да подаде оставка, но това няма задължително да сложи край на цялото лявоцентристко коалиционно правителство. По-големият риск за неговата администрация се очаква на 10 октомври, когато младите коалиционни партньори от партията на Зелените ще гласуват ревизираната програма за управление и плана за „лошите банки” на стойност 54 милиарда евро за съживяване на икономиката.
Партията на Зелените, от лявото крило, ще напусне правителството, ако нейните членове отхвърлят някой от двата въпроса. Това ще наложи незабавни избори, ще провали плана на Дъблин да прочисти банките си от 77 милиарда евро рискови кредити и рязко ще срине цената на акциите и облигациите.

Основната опозиционна партия „Фина Гейл”, която вероятно ще оглави новото правителство, е против плана за „лошите банки” и иска притежателите на акции и облигации в банките да поемат удара от прочистването на техните сметки. Ако това не подейства, „Фина Гейл” иска национализация. За да си осигури подкрепата на Зелените следващата седмица, Кауън предложи някои отстъпки, включително вероятността за данък вредни емисии в бюджета, който трябва да бъде приет през декември, както и законодателство за създаването на Национална агенция за управление на активи (НАУА) или „лоша банка” с цел да се намали рискът за данъкоплатците.

Отстъпките не са толкова значителни, колкото някои „зелени” биха искали, но според анализаторите са достатъчни. „Те (депутатите от Партията на Зелените) не искат избори, затова искат НАУА да бъде максимално привлекателна за техните последователи и активисти”, каза Синоти. „Моята оценка е, че те вероятно са направили достатъчно, за да са сигурни, че ще стане точно така”.

Отхвърлянето на Лисабонския договор обаче може да улесни някои зелени, за да гласуват против двата плана. Ръководството на партията изисква мнозинство от две трети, което ще превърне вота на 10 октомври, в който се очаква да участват 700 зелени активисти, в по-голямо препятствие от референдума на 2 октомври. Успехът на двете гласувания ще даде голям тласък на Кауън и неговата партия „Фина Фойл”, но възходът няма да трае дълго.

Бюджетът на строги икономии вече събуди призрака на сериозното  недоволство на заетите в промишления сектор и може да изправи Кауън срещу Зелените и срещу собствените му съпартийци. „От гледна точка на политическия риск бюджетът е най-голямото препятствие”, каза Синоти.

По БТА