Хърватия иска пак в Европа, но напредва бавно
След почти година на застой Хърватия днес подновява преговорите за присъединяване към Европейския съюз, в рамките на които е постигнала видимо слаб напредък в най-трудните области на политика, които изискват тежки политически и икономически реформи. Загреб ще отвори шест нови преговорни глави и ще затвори други пет на присъединителна конференция в Брюксел, която бе насрочена след като съседна Словения се съгласи да вдигне ветото, което наложи миналия декември заради отколешен граничен спор. Възраженията на Любляна на практика означаваха липсата на каквито и да било преговори от ноември миналата година досега.
Графикът бе договорен предварително и събитието съживи оптимизма на бившата Югославска република, че може да приключи преговорите до юли тази година. Две събития от тази седмица обаче дадоха да се разбере, че трябва да се погледне по-резервирано на надеждите за безметежно плаване. Сътрудничеството с Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия остава огромен проблем. Главният прокурор на трибунала Серж Брамерц, който настоява Хърватия да предаде някои военни документи, посети Загреб по-рано тази седмица.
Доброто сътрудничество с трибунала е ключово политическо изискване за Хърватия, която бе създадена след войната за независимост през 1991 г., и се следи отблизо от държавите-членки на ЕС, особено от Холандия и Великобритания. Високопоставен правителствен служител каза за Ройтерс, че Брамерц не е установил голям напредък. „Той каза, че все още издирва части от нашите военни документи. Това означава, че заради оценката на Брамерц няколко държави от ЕС все още смятат, че Хърватия не трябва да отваря преговорната глава за правосъдието“, посочи служителят. Хърватия положи големи усилия да убеди Брамерц и ЕС, че някои от исканите документи никога не са съществували, а други са били откраднати, а властите се опитват да идентифицират и накажат извършителите.
„Смятам, че глава „Правосъдие“ може да бъде разблокирана до края на годината,“ отбелязва правителственият служител. Дори и с отпадането на това препятствие Хърватия трябва да засили борбата с корупцията и да повиши ефективността на съдилищата и държавната администрация, за да привлече чуждестранни инвестиции. Закъснелият опит на Хърватия да реши проблемите на работещите на загуба корабостроителници, които някога бяха водеща експортна промишленост, също стартираха неблагополучно тази седмица. Обявеният търг за продажбата на шест корабостроителници, пет от които обременени с дългове и предложени на символична цена, буквално се провали тази сряда, след като правителството получи само две валидни оферти за двете по-малки съоръжения.
С обявяването на търга Хърватия спази изискването за отваряне на глава „Конкуренция“, но така или иначе трябва да реши проблема с корабостроителниците. Министърът на икономиката Дамир Поланчец каза, че съоръженията са застрашени от фалит, ако и следващият търг се провали. Продажбата на корабостроителниците, които осигуряват работа на около 15 000 души, е едно от най-трудните политически решения, които правителството трябва да вземе, за да приключи преговорите с ЕС, тъй като то ще доведе до закриване на работни места.
По БТА