Започват пазарлъците за постове в Европейската комисия
Най-близките сътрудници на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу се почерпиха в събота по бира „Гинес“ в „Кити О’Шийс“ срещу сградата на институциите на ЕС. Няма нищо по-добро от едно питие за отмора преди да се заловиш с истинските пазарлъци, които започват тази седмица.
Досадната муха на ирландското „не“ от първия референдум за Лисабонския договор, която жужеше 16 месеца около ухото на председателя на комисията, най-накрая беше смачкана. Сега той може да се отдаде на любимата си роля на политически Дядо Коледа, раздаващ желани подаръци (постове в комисията) на своите деца (държавите членки на ЕС), които са се държали добре (Ирландия), и глупави, но практични подаръци (например комисар по езиковото многообразие) на непослушните деца (Полша или Чехия). Въпреки че процесът не е започнал официално, защото Лисабонският договор още очаква подписите на президентите на Полша и Чехия, пазарлъците и борбите за важните постове започват тази седмица. Някои страни вече представиха имената на желаните от тях кандидати, макар че Барозу още не ги е поискал официално.
В своето обръщение към европейските депутати при преизбирането си миналия месец Барозу намекна за значителна промяна в структурата на новата комисия, която ще започне работа в края на декември. Вероятно като отстъпка към либералите в Европейския парламент постът на комисар по правосъдието и вътрешните работи ще бъде разделен и ще бъде създаден нов ресор, отговарящ за основните права на човека и гражданските свободи. Либералите и левите ще приветстват също така обещаното учредяване на комисарски пост по промените в климата. Това ще позволи на ЕС да се съсредоточи по-задълбочено върху съкращаването на емисиите с 20 процента до 2020 г. или върху каквито и да е по-амбициозни цели, които бъдат приети на международната конференция по климатичните промени в Копенхаген тази година.
Великобритания ще бъде особено заинтересувана от предложението за премахване на комисарския пост по вътрешните пазари и създаването на ресор, отговарящ за финансовите услуги. Този план няма да създаде „свръхрегулатор“ на банките и застрахователните компании, но ако бъде приет, ще координира по-добре действията, в случай че банките отново „се провинят“. Много малка е обаче вероятността Великобритания, банковият център на Европа, да получи този пост. Едва ли и някоя от по-влиятелните държави членки – Германия, Франция, Великобритания, Италия или Испания – може да очаква да получи някой от важните или спорни ресори като конкуренцията, енергетиката или вътрешните пазари.
Всъщност логиката на задкулисните пазарлъци е такава, че ако Тони Блеър стане президент на Европейския съюз, както се говори, Великобритания ще трябва да се задоволи с доста по-скромен комисарски пост. По ирония на съдбата Ирландия, която създаде толкова тревоги на Брюксел преди съботните резултати, изглежда ще получи важен ресор като своеобразна „награда“ за категоричния положителен вот. Защото гласуването в Ирландия означаваше, че броят на комисарите ще остане равен на броя на държавите членки – 27. Първоначалният вариант на Лисабонския договор предвиждаше намаляване на този брой, за да се опрости процесът на вземане на решения.
Разбира се, има един почти сигурен начин, по който дадена страна може да увеличи шансовете си да получи апетитен пост в новата комисия – като предложи жена. Жозе Мануел Барозу доста открито показва предпочитанията си към това да има повече жени комисари. А като се има предвид, че четири жени се оттеглят следващия месец, той при всички случаи се нуждае поне от същата бройка, за да постигне целта си за подобряване на равновесието между половете.
По БТА