Италия на Берлускони олеква пред света

Силвио Берлускони. Снимка: флоутв

Всяка страна си има своите проблеми. Управляваните от президента Барак Обама Съединени американски щати, например, според Томас Фридман са застрашени от негативни феномени, които парализират почти напълно цялата управленческа система. Сред тези негативни феномени са яростното наливане на пари в политиката, непрестанният телевизионен поток, който премахва стратегическата визия за политическия сблъсък, едва ли не постоянната кандидат-президентска кампания, която се наблюдава в САЩ и която насърчава двупартийното разделение по всички етажи на властта и по всички въпроси.

В сравнение с тези американски болежки италианските проблеми обаче са много повече. Една от тези болежки, която е лесно лечима, е тоталната загуба на глас, от която страда италианската външна политика от момента на сформирането на настоящото правителство на Силвио Берлускони. Разбира се, трябва да се отчетат негативните последици, които имаха някои от личните дела на министър-председателя. Не трябва да се забравят и някои будещи полемика обществени инициативи на Берлускони, като например вербалния сблъсък на премиера с председателя на Европейската комисия и с неговия говорител заради връщането към Либия на кораб с незаконни имигранти от Африка.

Но тук не става дума само за въпрос на имидж. След години, в които будещата недоверие коалиция на премиера Романо Проди нямаше подкрепата на мнозинството по важните международни теми, онова, което липсва на италианска външна политика сега, е способността да се търси възможно най-широкия консенсус, когато става дума за защита на националните интереси и за нещата в международен план, за които Италия избира да се бори с всички сили. На второ място, онова, което липсва на италианската външна политика, е способността да се подемат инициативи, когато става дума за формулиране на идеи за реформи на механизмите на управление на Европа и на света. Днес само с инициативи и предложения за програми една страна може да изгради мрежа от съюзи, която в даден момент става от огромно значение, когато същата тази страна се опитва да защити собствените си интереси и да формулира конкретни изисквания.

Но днес Италия изпитва носталгия по онази тотална липса на предубеждения, демонстрирана от италианската външна политика през епохата на Джулио Андреоти или пък по едностранчивата линия на поведение, наложена от САЩ от епохата на Джордж Буш. Днес Италия се оказва в затруднено положение в един нов свят, в който САЩ започнаха да защитават многостранния подход, в който важни са ясните програми, в който се мисли за такива значими проблеми, като глобалното затопляне, в който под тежестта на действителността запазеното години наред равновесие се нарушава, в който хитростта и лукавостта вече нямат значение.

В този нов свят, когато стане дума за избор и за взимане на решения Италия се оказва много често изолирана. Пример за това е изборът на председател на Европейския парламент. Това ляно италианският кандидат за поста Марио Мауро се провали, защото Италия подцени все по-тесните отношения между Германия на Ангела Меркел и страните от Източна Европа. Именно тези все по-тесни отношения доведоха до избирането на председателския пост на полския кандидат Йежи Бузек.

Друг пример как мнението на Италия беше посрещнато с пренебрежение от международната общност, е изборът на българката Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Настойчивата подкрепа на Рим за кандидатурата на египетския министър на културата Хосни Фарук бе посрещната с безразличие. А тази подкрепа на Италия за министъра, известен като голям цензор на книги (при това не само на еврейски книги), беше демонстрирана по силата на едно запазено досега в тайна обещание, дадено от Берлускони на египетския президент Хосни Мубарак.

От друга страна обаче Италия все пак изигра положителна роля във вдигането на турското вето срещу избора на датския премиер Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО. Но това беше само отделен случай. Сега Италия отново ще се окаже в позиция на изолация. Този път това ще се случи с влизането в сила на Лисабонския договор. Новият европейски нормативен акт вероятно в най-скоро време ще заработи, след като ирландците дадоха своята подкрепа за него и след като търпението на европейците към капризите на чешкия президент Вацлав Клаус ще се изпари. И с влизането в сила на договора ще започне една нова битка, в която на Италия отново няма да бъде поверена главната роля. Това ще бъде битката за новия пост, който въвежда Лисабонският договор – този на президент на Европейския съвет, както и битката за поста върховен представител на съюза за външната политика и сигурността, чиито правомощия, по силата на договора, ще бъдат засилени и който ще стане и заместник-председател на ЕК.

Но като знае, че няма да играе водещата роля в тези битки, Италия все пак не трябва да се отказва от битките за други роли на международната сцена и трябва да си изгради солидна стратегия за дългосрочни съюзи. Тази стратегия обаче не трябва да бъде пропилявана в борба за който и да е пост, за който Италия ще кандидатства, водена само от идеята да оглави нещо, независимо какво е то. Вместо да пилее така усилията си, Италия би могла да си установи конкретна цел. В края на 2010 г., например, изтича мандатът на люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер начело на Еврогрупата. След това италианският министър на икономиката и финансите Джулио Тремонти би могъл да оглави този пост.

През 2011 г. пък изтича мандатът на Жан-Клод Трише начело на Европейската централна банка. Защо този пост да не поеме след това управителят на италианската национална банка – Банка д’Италия, Марио Драги? Италия просто трябва да си набележи цел и да се държи както подобава, за да я постигне. Така тежестта й на международната сцена ще стане по-голяма.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.