Качински и Клаус – номерът на евроскептиците
Двама евроскептични лидери от Източна Европа държат изправен на нокти Европейския съюз, отказвайки да обявят кога ще подпишат Лисабонския договор, който трябва да оптимизира процеса на вземане на решения в ЕС. След като ирландците казаха „да”на референдума в Ирландия в края на миналата седмица, полският президент Лех Качински и чешкият му колега Вацлав Клаус остават последните пречки за влизането в сила на договора. Техните подписи се изискват, за да се реализира заложената в договора идея да се трансформира 27-членния блок в глобален играч. През последните дни обаче нито един от двамата политици не каза ясно кога ще ратифицира договора. Позицията на Качински особено неясна, след като вестници и негови съветници направиха противоречиви изявления за плановете му. Има различни причини за тяхната игра на изчакване, смятат коментаторите.
Някои анализатори са на мнение, че Качински протака в опит да постигне вътрешнополитическите си цели, докато чешкият му колега изглежда е мотивиран от желанието да повиши тежестта си на международната сцена. Миналата седмица Качински обеща да подпише договора, ако ирландските гласоподаватели го одобрят. Откакто го сториха обаче, канцеларията му изпраща смесени сигнали за неговите намерения. Когато резултатите от референдума бяха публикувани в събота, негов сътрудниик заяви, че Качински ще подпише споразумението без „излишно отлагане”. В понеделник обаче същият представител заяви, че няма причина за бързане, предизвиквайки буря от възмущение в Полша.
Някои коментатори изтълкуваха колебанието на Качински е просто поредния епизод от отдавнашната му борба за власт с премиера Доналд Туск. Двамата лидери са в остър спор относно компетенциите им, особено в рамките на Европейския съюз. „Мисля, че той иска да отложи ратификацията, да злепостави леко правителството и да напомни позицията си, че в крайна сметка всичко все пак зависи от него”, смята анализаторката Агнешка Лада, която оглавява Института по обществени въпроси във Варшава.
Спорът между двамата лидери достигнаха връхната си точка през октомври 2008 г., когато Туск замина с правителствения самолет за среща на върха на ЕС в Брюксел, като отказа да вземе със себе си Качински. Само часове преди срещата президентът успя пристигна в белгийската столица с чартърен полет. Полският Конституционен съд реши спора за разделението на властта през май, като отсъди, че президентът може да участва в срещите на върха на ЕС, но позицията на Полша се представлява от премиера. Въпреки присъдата Качински настоява за по-голяма яснота по отношение на съответните роли на президента и премиера в полската външна политика. Все пак се очаква полският президент да подпише договора тази или другата седмица.
Междувременно чешкият президент е възпрян от подписването на договора, докато Конституционният съд не се произнесе по жалба срещу него. Първото изслушване може да се състои преди края на октомври, заяви неотдавна говорителят на съда Павел Рихецки за Чешкото радио. Критиците на Клаус смятат, че той ще държи в тайна намеренията си възможно най-дълго, защото обожава да е център на вниманието. „За него това е моментът, в който цяла Европа коленичи в краката му и очаква неговото решение. Той не се интересува особено от нещо друго”, смята политологът Иржи Пехе, ректор на пражкия клон на Нюйоркския университет и бивш съветник на предшественика и съперник на Клаус – Вацлав Хавел.
Чехите са известни с еретичните традиции. Те почитат своя национален герой Ян Хус, деец на Реформацията от 15 век, изгорен на клада от Римокатолическата църква заради теологическите си възгледи. Копирайки традицията, Клаус веднъж се обяви за „европейски дисидент”. „Той иска да го възприемат като символ”, смята политологът Ян Кубачек , който преподава в Карловия университет в Прага. „Голям парадокс е, когато изявен евроскептик дава тон на целия Европейски съюз”.
Анализаторите обаче изтъкват също, че самопровъзгласилият се чешки мъченик няма да упорства в своята кауза до горчивия край, познат от историята, тъй като това ще навреди на голямата му популярност вътре в страната. През септември 70 процента от чехите, анкетирани от агенция STEM заявиха, че имат доверие към него като президент. Според проучване, извършено в началото на октомври от агенция „Санеп“, 53 процента от чехите биха подкрепили договора при публичен вот, а повече от четирима от десет, сиреч 43 процента, искат президентът да го ратифицира незабавно. „Ако Чехия бъде застрашена от международна изолация, общественото мнение ще се обърне срещу президента”, смята Кубачек. Анализаторите твърдят, че очакват Конституционният съд да отхвърли жалбата срещу договора и Клаус да го подпише скоро след това.
Докато укоряваше ирландските гласоподаватели, че са пропилели шанса си да осуетят приемането на споразумението, президентът подсказа, че той самият е очаквал в крайна сметка Лисабонският договор да влезе в сила. „Ирландците имаха последна възможност да кажат нещо”, заяви той в събота на митинг на 300 негови поддръжници, които го призоваха да не подписва договора. „Те го направиха. Очевидно е обаче, че това беше за последен път, защото след Ирландия в Европа няма да има повече референдуми”.
Той същевременно сякаш предупреждаваше британските консерватори, че няма да им помогне в намеренията им да провалят договора на евентуален референдум във Великобритания. Торите обещаха да свикат референдум за договора, ако Клаус забави подписа си до парламентарните избори във Великобритания които се очаква да спечелят. „Страхувам се, че народът на Великобритания е трябвало да направи нещо доста по-рано, а не да се изкажат чак сега и да се оправдават с моето решение”, каза той пред журналисти в събота.
За Клаус моментът на подписването на договора е от особено значение, твърдят анализаторите. За да остане в центъра на общественото внимание, той трябва да устои на засилващия се натиск възможно най-дълго. Той обаче не може да отлага подписа си безкрайно, ако иска да си спечели нов имидж – на човека, спасил ЕС в последния момент. „Той иска да влезе в учебниците по история, но не като президента- терминатор”, каза Кубачек.
По БТА