Европа търси силен лидер, съпротивата срещу Тони Блеър расте
Европейският съюз има нужда да си избере силни лидери, а не да се задоволява с най-лесния вариант сега, когато ирландските гласоподаватели вече одобриха Лисабонския договор, реформиращ европейските институции, коментира Ройтерс.
Изборът за първия дългосрочен президент на Европейския съвет на лидерите от ЕС и на първия по същество „външен министър“ (ако не по титла) ще ни покаже дали 27-членният съюз желае да има по-тежка дума в световните дела, или предпочита да си стои на заден план, за да избягва рисковете. Лидерите от ЕС вероятно ще направят избора си за двете назначения на срещата на върха на 29 и 30 октомври, макар че може би ще трябва да почакат още няколко седмици, преди чешкият президент най-сетне да подпише договора, за да влезе той в сила. Крайно невероятно е Вацлав Клаус да успее да протака до изборите във Великобритания догодина.
Някои правителства явно биха предпочели кандидати, които няма да засенчват техните национални лидери, нито да налагат възгледите и интересите на големите европейски сили над тези на множеството по-малки страни. Тези варианти имат имена и физиономии. Ако лидерите от ЕС изберат за върховния пост бившия британски премиер, 56-годишния Тони Блеър, те ще предпочетат глобално известен харизматичен левоцентристки политик, който е управлявал голямо правителство, създал си е и врагове, и приятели, водил е страната си във войни и е привърженик на интервенционистка външна политика.
Ако изберат холандския премиер, 53-годишния Ян Петер Балкененде, ще получат предпазлив християндемократ от средно голяма страна, който е оглавявал както левоцентристки, така и десноцентристки коалиции и повече умее да постига компромиси, отколкото да заема героични пози. Бившият финландски премиер Пааво Липонен, на 68 години, силно проевропейски социалдемократ от малка страна, нечленуваща в НАТО, е възможен аутсайдер. Той обаче напусна поста през 2003 г. и си навлече упреци заради работата си като консултант за руско-германския газов проект „Северен поток“.
Договорът дава само смътно описание на правомощията на поста. Президентът ще подготвя, председателства и придвижва работата на Европейския съвет и ще представя в чужбина Европейския съюз „на своето равнище“. Така че много ще зависи от това как първият притежател на поста ще оформи ролята. Блеър, който никога не е харесвал срещите на върха на ЕС, би осигурил на Европа по-силен глас в Белия дом или Кремъл, но Балкененде може да се окаже по-умел в убеждаването на Люксембург, Латвия и Кипър да се съгласят с банковия надзор.
Макар че неколцина от претендентите са способни да посредничат за уреждане на споразумения в ЕС, външнополитическата роля ще бъде жизнено важната, ако вропейците искат да упражняват колективно влияние в нов световен ред, при който нововъзникващите сили като Китай, Индия, Бразилия и Русия седят начело на масата редом със САЩ. Казано на жаргона на политическите консултанти, Блеър притежава големи позитиви, но също и големи негативи.Той беше модел за подражание за цяло поколение политици, но е ненавиждан от мнозина, които или са били против войната в Ирак или са на мнение, че подкрепяните от него дерегулирани пазари откриха пътя за финансовата криза. Той също така е от страна, която не прие еврото и Шенгенската зона на отворени граници.
Макар в Брюксел някои да си въобразяват, че като направят Блеър президент, това може да вкара Великобритания в общия европейски коловоз, то може също толкова лесно да го превърне в плашило у дома, ако се оправдаят прогнозите, че консерваторите ще спечелят изборите през 2010 година. Блеър има подкрепата на френския президент Никола Саркози, който навремето го използваше, за да злепостави разединената от междуособици социалистическа опозиция във Франция. Бившият британски премиер обаче не предизвиква особен ентусиазъм у германския канцлер Ангела Меркел, която може би ще предпочете Балкененде.
Ако ЕС иска да е смел и да повиши ролята си в света, изборът не е толкова труден. Ако съюзът предпочете мек задкулисен манипулатор, реалистите във Вашингтон, Москва и Пекин ще стигнат до извода, че Европа всъщност не желае главна роля в новия световен ред.
В същото време Фран спрес съобщава , че съпротивата срещу Тони Блеър, фаворит в надпреварата за бъдещото президенство на Европейския съвет, започва да се организира в Европа по инициатива на крайно федералистките страни от Бенелюкс, отнасящи се доста хладно към идеята да го отредят на бившия премиер на една дълбоко евроскептична страна. Белгия, Холандия и Люксембург представиха тази седмица съвместна нота, описваща профила, според тяхното виждане, на бъдещия постоянен президент на Европейския съвет – главното нововъведение на Лисабонския договор, който току-що беше ратифициран от ирландците. Той трябва „да демонстрира европейската си ангажираност и да е развил поглед върху цялостната политика на съюза”, се казва в нотата.
„Това не е категорично вето на Блеър, а учтив начин да се каже, че той не е най-подходящият”за поста, разшифрова подтекста европейски дипломат. Тони Блеър, подкрепян от правителството си и поне засега от Франция, е смятан за фаворит в надпреварата за поста на президента, натоварен да олицетворява Европа. В негов ущърб обаче е двусмислената позиция на страната му по отношение на европейското строителство: с единия крак вътре и с другия навън – Великобритания не принадлежи нито към Еврозоната, нито към Шенгенската зона
От страна на Бенелюкс мотивите не са безкористни. Белгия така и не успя да преглътне провала на своя бивш премиер Ги Верхофстат за председателския пост на Еврокомисията през 2004 г. Пътят му в последния момент бе препречен от Лондон, който го прецени като прекален европейски федералист, и постът бе спечелен от португалеца Жозе Мануел Барозу. Освен това премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер не се е отказал от надеждата самият той да заеме върховния европейски пост, въпреки че шансовете му се оценяват като минимални. Той фактически отхвърли „варианта Блеър”, като предупреди в интервю във в. „Файненшъл таймс Дойчланд”, че избраникът трябва да има европейски заслуги, „за да не е изненадващо, че изведнъж става първият глас на Европа”.
Което засилва шансовете на този, който сега се смята за главния съперник на Тони Блеър – холандския премиер Ян Петер Балкененде. Според някои дипломати той имал благословията на Германия. Италианският външен министър Франко Фратини също призна, че Тони Блеър страда от британския евроскептицизъм. „Ценим личността му, но съзнаваме ограниченията му, не ги отричаме”, каза Фратини пред в. „Кориере дела сера”.
Друга негова слабост е, че лейбъристът Блеър не е подкрепян от британската Консервативна партия, която е на път да се върне на власт през пролетта на 2010 г. Номинирането му в момент, когато лейбъристите събират сили за тежко изборно поражение, „ще бъде най-доброто средство да се настроят британците срещу ЕС”, предупреди един от лидерите на торите Уилям Хейг. От друга страна, Блеър няма никаква подкрепа и от собственото си политическо семейство – социалистите, които го намират прекалено либерален и го упрекват, че е подкрепил войната в Ирак.
„Нашата цел е да получим поста върховен представител на ЕС за външната политика”, чиито прерогативи ще бъдат засилени от Лисабонския договор, а не президентството на ЕС, заяви вчера за Франс прес лидерът на социалистите в Европейския парламент, германецът Мартин Шулц. Номинациите за двата поста трябва да бъдат определени от европейските лидери до края на годината. По принцип е достатъчно квалифицирано мнозинство от страните-членки, но традицията повелява подобни решения да се взимат с консенсус, който може да бъде постигнат само след пазарлъци.
По БТА