Не една, а две турски партии в България?
Критикувах Юзеир Юзеиров, председател на новата партия „Мюсюлман-демократичен съюз“, че дава неточни исторически примери. Неговото обаче се оказа абсолютен бял кахър в сравнение с всичко, което за кратко време се написа за партията и личността му.
Двадесет години след шовинистичния връх по „голямата екскурзия“ и масовата подкрепа, която тя среща сред българското население, явно малко се е променило. Поздравления за братя Юзеирови, че направиха този тест за българското общество – преписвайки устава на християн-демократическата партия, единствено заменяйки „християн“ с „мюсюлман“. Така те показаха, че все още нищо не е наред в отношението на българското християнско мнозинство към мюсюлманските малцинства. Поне нещо щеше да е наред, ако на новата партия бяха реагирали само Яне Янев и Волен Сидеров. Вместо това реагираха СДС, ДСБ, БСП и естествено всички водещи медии. Едва ли партията ще бъде регистрирана.
Лора Крумова и Милен Цветков, в почивката от тренировките за ВИП Денс, успяха да направят такова интервю с Али Юзеиров, което спокойно може да се изучава във всички университетски специалности, свързани с журналистика и медии. Нямаше нито един (нито един) нормално зададен добронамерен въпрос, а сценката приличаше на разпит в ДС.
Най ми хареса тази част от патриотичната реч на Милен Цветков: „България е страна, държава, в която има новини на друг език, г-н Юзеиров. Разбирате ли, на друг език. (!?) България е държава, в която ако отидете в определени населени места, ще ви говорят на турски, а не на български.(!??) Вие току-що казахте, че мюсюлманите са български граждани, но тези български граждани на определени места говорят на турски, не на български. (!???)“
Ама разбирате ли, г-н Юзеиров, на друг език. Все едно в Македония няма два цели канала на албански. В Норвегия има новини на 20-ина езика, включително на корейски, въпреки че сигурно няма и 100 корееца в държавата. Освен това, въпросните корейци, както и турците в България, имат напълно конституционното право да си говорят където искат, на какъвто език си искат. Да, официалният език на страната е български, но иначе всеки има право да разговаря на турски и да спазва каквито си иска традиции и религиозни обичаи, стига те да са признати от държавата. Ислямът, апропо, е признат.
Въпреки това, на всеки, който по някакъв начин заговори за ново политическо представителство на турци и мюсюлмани, му се задава изпипания журналистически въпрос, който „Всеки ден“ зададе на Али Юзеиров: „Имате ли сепаратистки идеи? Ще късате ли части от България?“
Човекът отговори, че няма, но едва ли на някой му пука. Както на никой не му пука, че прословутият паметник в Славяново не е на незнайния османски войн, а на всички паднали по тези земи християни и мюсюлмани и си има голям кръст на него.
Просто мнозинството иска турците и мюсюлманите да нямат партия, камо ли нова. На ДПС сме му свикнали, но ако може и то да изчезне, каквито призиви постоянно има. Ако може и всички да си ходят в Турция. Както през 1989 г.
Виж още текстове в блога на Петър Добрев