Охладнява ли Източна Европа към НАТО?
Айварас Багдонас
Източноевропейските членки на НАТО започват да изпитват съмнения дали Алиансът наистина е готов да ги защити от външни заплахи и предизвикателства. Поне през последните месеци пролича, че такива съмнения има. В края на юли група интелектуалци – бивши лидери от Източна Европа, сред които бившият президент на Литва Валдас Адамкус, изпратиха отворено писмо до президента на САЩ Барак Обама. Авторите на посланието изразиха тревога във връзка с различни въпроси от международната политика. Те се опасяват по-специално дали НАТО ще успее да защити източноевропейските страни в случай на нужда.
Британският седмичник „Икономист“ помести текст от наблюдателя Едуард Лукас, според когото на конференцията по сигурността в Брюксел (на 7 юли) източноевропейците били развълнувани от изказване на германски учен. Ораторът заявил, че член пети от Северноатлантическия договор – за колективен отговор срещу евентуална агресия и предизвикателства, бил само фикция. Държавите от региона се канели да преразгледат принципите на доверието си към Алианса. Сиреч да подкрепят операции на НАТО, организирани „далеч от къщи“, само ако получат допълнителни гаранции за сигурност срещу евентуално нападение на съседни държави или друг потенциален агресор.
Сред основните причини да намалее доверието към НАТО на източноевропейските й членки можем да посочим смекчаването на политиката към Русия (особено на водената от САЩ), при това без да се предоставят допълнителни гаранции за сигурност на източноевропейския регион. Съвсем неотдавна – на 18 септември, генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен заяви, че Русия, САЩ и НАТО биха могли да изграждат с общи усилия съвместна система за противоракетна отбрана (ПРО). Нещо повече, Расмусен подкрепи предложението на руския президент Дмитрий Медведев да бъде формирана нова структура за сигурност, която да обхване пространството от руския Далечен изток до западните брегове на Северна Америка.
Избраната от Алианса насока в политиката показва, че сигурността на Източна Европа в последно време не е приоритет за НАТО като цяло и по-специално за САЩ. Държавите от Източна Европа се боят, че влиянието на Алианса в източноевропейския регион може да намалее, което би създало условия за нарастване на руската военна мощ. Друга причина е стремежът на Русия да запази твърдия тон в разговора с НАТО. На 21 септември руският президент заяви, че Алиансът не бива да бъде разширяван „напук на Русия“, че политиката за сигурност трябва да бъде преразгледана; освен това намекна, че Алиансът има нужда от Русия.
Използвайки „пролуките“ в политиката на НАТО спрямо федерацията, Русия укрепва все повече влиянието си в Източна Европа. Да се върнем към нормативната уредба на сигурността на източноевропейските държави от НАТО. Основна гаранция все още е член пети от Северноатлантическия договор, но има вече съмнения възможно ли е той да бъде приложен на практика. До момента обаче не са предложени ефективни алтернативи. Не са разработени подробни отбранителни планове за защита на източноевропейските страни в Алианса. Не стига това, ами за Литва, Латвия и Естония изобщо не са подготвени никакви планове.
Различията във възможностите на „ветераните“ и „новаците“ от Алианса да гарантират сигурността си може да се задълбочат. Правят се намеци за евентуална „самозащита“. След като САЩ се отказаха от разполагането на противоракетен щит в Източна Европа, полският оръжеен концерн „Бумар“ предложи страната да създаде собствена, национална система за ПРО, която в случай на нужда „да разпъне чадър“ и над съседни държави. Подобни планове фактически въвличат и Русия, и Алианса (или отделни негови членки) в нови игри от сферата на политиката за сигурност, които предстоят в близко време. Това крие риск от нарастване на напрежението в НАТО и още по-голям спад в доверието на източноевропейските държави към Алианса.
Ситуацията, изглежда, бележи края на „изкуствената еуфория“ сред източноевропейските държави от НАТО, що се отнася до гаранциите за сигурността им. Нараства скритото разочарование от Алианса като защитник. При все това, страните от Източна Европа чудесно разбират колко е важен за тях Алиансът и вероятно ще продължат да изпълняват своите съюзнически ангажименти.
По БТА