Берлускони – краят на хитрините
И така, номерът Берлускони не мина. Коституционният съд на Италия отхвърли поредната хитрина на Силвио Берлускони, опитал се да се постави над закона. Съдиите гласуваха с мнозинство, че прокараният миналата година закон за имунитета е противоконституционен. Той защитаваше от съдебно преследване не само министър-председателя, а и президента и председателите на двете камари на парламента. Съдиите решиха, че за подобна стъпка е нужна промяна в конституцията, а не обикновен закон. През 2004 г. Конституционният съд отхвърли и предишен закон за имунитета.
Министър-председателят отдавна твърди, че е жертва на заговор на леви представители на съдебната система. Според него законът за имунитета беше необходим, за да го защитава от врагове, които биха подкопали волята на избирателите. По думите на министъра на отбраната Иняцио ла Руса отхвърлянето на закона би било „политическо решение, а не толкова юридическо“. Няколко близки до министър-председателя фигури публично го посъветваха да отвърне с призив за демонстрация на обществена подкрепа като прелюдия към окончателно уреждане на сметките със съдебната система. Лидерът на Северната лига Умберто Боси се изказа за „изкарване на хората“ (вероятно на улицата). Но дори той не посмя да призове за предсрочни избори.
Въпреки своите проблеми със закона Берлускони управляваше Италия две години след отхвърлянето на предишния закон за имунитета. Този път срещу него се водят два съдебни процеса, но и двата могат най-много да го поставят в неудобно положение. В единия той е обвинен за даване на подкуп. Другият обвиняем – британският адвокат на име Дейвид Милс, е признат за виновен за вземане на подкупа, който съдът постанови, че е бил даден от Берлускони. Обвиненията обаче бяха свалени след приемането на закона за имунитета и съдебното преследване може би ще трябва да започне от нулата.
Давността му вероятно е изтекла съгласно разпоредба за срока, в който трябва да бъде постановена присъда. Във втория процес – за укриване на данъци – делото беше временно прекратено и може да бъде възобновено веднага. Това ще постави в неудобно положение правителството в момент, когато предприема мерки срещу данъчните измамници и предлага амнистия с цел връщане на капитала. Но съдебният процес вероятно отново ще бъде спрян, докато завърши пълната процедура, включваща три процеса.
Най-голямата заплаха за Берлускони може да дойде от свързано с второто дело разследване, включващо предполагаемо укриване на данъци от 2005 г. Постановлението на съда също така отваря нов фронт срещу Берлускони, който е значително по-слаб, отколкото преди няколко месеца. Той е централна фигура, макар и не заподозрян, във водено от прокурори в Бари разследване за проституция и трафик на наркотици. Главният заподозрян – местен бизнесмен – е разследван за осигуряването на около 30 жени за празненства в резиденцията на министър-председателя, където някои от тях са прекарали нощта и се твърди, че са били възнаградени за това. Берлускони отрича да е знаел, че им е било платено.
На 3 октомври съдия в Милано постанови, че холдингът на Берлускони Фининвест трябва да плати обезщетение от 750 милиона евро (1,1 милиард долара) за подкупването на съдия с цел поемане на контрола над Мондадори, най-голямата издателска къща в Италия. Адвокатът на „Фининвест“ Чезаре Превити беше признат за виновен преди две години за купуването на това решение. Съдията, постановил обезщетението, каза, че Берлускони също носи отговорност за подкупа. Според хулителите на Берлускони това беше навременно предупреждение за нещата, които са заложени на карта, и напомня, че италианският министър-председател е предприемач милиардер, изправял се пред съда повече от дузина пъти. В няколко случая единствената причина, поради която той избягна присъда, беше или амнистия, или спонсорирана от собственото му правителство промяна в давностните срокове.
За поддръжниците на Берлускони обаче постановлението е поредното доказателство, че той е жертва на заговор, организиран от негови врагове и от леви представители на съдебната система. Обезщетението беше присъдено в полза на компания, контролирана от Карло де Бенедети, чиято медийна група „Еспресо“ се ровеше в личния живот на министър-председателя. Слабостта (но и силата) на поддържаната от десницата конспиративна теория е, че тя потвърждава самата себе си: колкото повече съдебни действия се водят срещу министър-председателя, толкова повече той изглежда преследван. Голям брой италианци сега вярват на това. В това се състои истинската трагедия на връхлитаната от бури авантюра на Берлускони в политиката.
Мнозина, вероятно дори повечето италианци сега се съмняват в добросъвестността на една институция – съдебната система, чиято безпристрастност е от съществено значение за всяка действаща демокрация. След като Конституционният съд обяви решението си, няколко близки до Берлускони хора направиха всичко по силите си, за да подхранят тези съмнения. Лидерът на групата на неговата партия в долната камара на парламента Фабрицио Чикито хвърли вината за този изход върху „процеса на политизация“, настроил съдиите срещу министър-председателя Берлускони. Това са безразсъдни, опасни думи.
По БТА