Как момчетата от „Фирмата“ продаваха дрога в „Младост“ и кой ще ги смени?
Полицията задържа част от пласьорите, които от години насам продават дрога в столичния квартал „Младост 1“ – около 11 ОДЗ, 118 СОУ, 125 СОУ, покрай строежи, зад блокове и др. „Девет души са арестувани за разпространение на наркотици при специализирана операция на ГДБОП през изминалата нощ в столичния квартал “Младост”, похвали се министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Момчетата, които отговарят за наркопласмента в квартала открай време, се водят от „Фирмата“. Известно е, че покрай арестите на някои наркобосове, в момента тече сериозно разместване на наркопазара. Хората в квартала се питат дали арестът на пласьори от „Фирмата“ е само похвална стъпка на полицията, или е разчистване на терена за новите дилъри? Както е известно, разпределението на наркопазара в София съвпада с границите на районните управления на полицията, като наркопласьорите плащат на полицаи в съответното РПУ и така се покрива и охранява територията. (Виж повече за организацията на наркопазара в България)
Кога се появи „Фирмата“?
До 2002-2003 година в „Младост“ дилърите на хероин, кокаин, амфетамини и др. не се занимаваха с трева. Този сегмент от пазара се покриваше главно от съседски момчета, които имаха насаждения от марихуана или купуваха от Петричко и Сандански, и продаваха за своя сметка, евтино и по приятелска линия. По едно време, след 2003, самонаетите „дилъри“ на трева внезапно излязоха от играта. „Аз вече не продавам трева. Там е „Фирмата“. Ако ме хванат, ще ме потрошат“, обясняваше тогава един от потърпевшите. (Виж също и „Тревата поскъпна, качеството падна, намесиха се мутрите„)
Всички знаеха кои момчета от квартала работят за „Фирмата“ – и полицията, и редовите потребители на наркотици, и по-бдителните граждани. Съседи подаваха сигнали в полицията – кой продава, кога се събират, къде са постовете. Възмутени майки, намерили спринцовки на детски площадки, носеха „веществените доказателства“ при кварталния и пишеха жалби. Никакъв ефект.
Отвреме-навреме, за да отчетат дейност и да не излезе, че съвсем не обръщат внимание, полицаите заставаха на някой от известните постове за продажба на наркотици, но демонстративно, посред бял ден, в събота или неделя (когато там гарантирано не се намират нито дилърите, нито потребителите), и започваха да спират и да джобят случайно минаващи тийнейдръжи. Не дай си Боже от нечий джоб да изпадне фас марихуана – оковаваха момчето и приятелите му с белезници, тръшваха ги по очи на земята, а след това тършуваха по храстите по 2-3 часа, та всички да видят как „дилърите са заловени“, а „полицията работи“.
Къде продаваха момчетата на „Фирмата“?
Веднага след залез-слънце и на всяко по-неосветено място в района – детски площадки, в двора на училищата, край блоковете, паркингите и кварталните кафенета, се продаваше и купуваше дрога всяка вечер. До към 9 вечерта през зимата и до към 11 вечерта през лятото търговията приключва, а клиентите и пласьорите се изпаряват. Някои идват пеша, други – със скъпи автомобили. Паркират, повъртят се малко, звъннат на 1-2 телефона, поразходят се донякъде (примерно – зад блока), върнат се, качат се на колата и отпрашат. Всички ги виждаха.
На едно от игрищата в района през деня децата се събират на футбол и на баскетбол. Започне ли да се стъмва, веднага се прибират, защото игрището става пост за продажба на наркотици. Към него от различни посоки тръгват като зомбирани малки групи от по двама-трима младежи на видима възраст между 16 и 20 години. Майка от квартала разказва: „Веднъж се осмелих да прекося игрището по тъмно, в търсене на детето си, което беше закъсняло да се прибере. Зад оградата имаше около 15 младежи. Те стояха прави и безмълвни, и ме гледаха със стъклени, заплашителни погледи, сякаш се двоумяха как да ме накажат, че си позволявам да пристъпвам територията им и да ги оглеждам отблизо. Един злобар, с неестествено лъскави очи и изродска решителност в погледа, тръгна към мен с агресивни намерения. „Търся детето си!“, почти извиках от уплаха и се втурнах към изхода. Всички ме изгледаха така, сякаш животът ми виси на косъм“.
Пак в района, една вечер се прибирам и гледам в тъмното, на стълбите пред отдавна затворена видеотека, седи красиво 17-18 годишно момиче с тежка абстиненция. С тих глас то ме попита: „Извинете, нали тук е видеотеката? Защото имах среща и вече чакам от много време, а никой не идва“. “Тази видеотека я затвориха още преди две години – казвам. От другата страна на блока има друга, може би там ти е срещата“. Момичето ми благодари и си остана все така на стълбите да трепери и вероятно да събира сили, за да направи още няколко мъчителни крачки до поредната си доза.
После затвориха и другата видеотека и я направиха денонощен магазин за алкохол и цигари. Малко след това на паркинга пред първата видеотека (където чакаше момичето) откриха мъртъв мъж. На същия паркинг една нощ се взриви кола. Братът на най-добрата ми приятелка от детството стана хероинов наркоман. Продадоха си апартамента, за да го откъснат от средата. След няколко дни го видях пак да се мотае в квартала с „обичайните заподозрени“. После изчезна. Още не смея да попитам какво се е случило с него.
Та – накрая арестуваха част от кварталните пласьори, които през последните 6-7 години продаваха дрога в „Младост“. Какво ще се случи по-нататък – дали ще бъдат заменени от друга „Фирма“, или след като полицията отчете дейност, ще се върнат пак на улицата да продават (както вече се е случвало)? Ще поживеем в „Младост“ и ще видим…