Армения и Турция – историческо помирение със скандал
В Цюрих, в присъствието на министрите на външните работи на САЩ и Русия и на лидерите на ЕС, външните министри на Турция и Армения Едуард Налбандян и Ахмет Давудоглу подписаха протоколите, които предварително бяха наречени исторически. Армения и Турция не само ще възстановят дипломатическите си отношения, скъсани през 1993 г. от Анкара във връзка с войната в Нагорни Карабах, но и ще отворят границите си. Те фактически започват процес на историческо помирение – близо век след трагедията от 1915 г., когато според различни източници на територията на Османската империя са убити между 800 хиляди и милион и половина арменци.
Церемонията обаче беше заплашена от провал. Ден преди да започне, никой не беше сто процента сигурен, че тя ще се състои, въпреки че датата 10 октомври беше обявена през август. Арменското Министерство на външните работи до вечерта на 9 октомври не беше потвърдило участието си в церемонията, докато гостите от Москва, Вашингтон и Брюксел вече я бяха включили в своите планове. На 10 октомври сутринта нямаше по-голяма яснота, и само в кулоарите, без особена сигурност, се посочваше началният час: около 17 часа централно европейско време.
Усещането за неподготвеност на страните за официално начало на помирението продължаваше да тегне над Цюрих, въпреки че външно всичко вървеше по план. Президентът на Армения Серж Саркисян, както се очакваше, се обърна към нацията с послание, в което фактът на предстоящото подписване на протоколите не се поставяше под въпрос. Но текстът му като че ли имаше за цел още веднъж да убеди сънародниците, първо, че темите за Карабах и геноцида по никакъв начин не се засягат в протоколите, а от друга страна, че в случай на недобросъвестност на турските партньори Ереван винаги може да отговори адекватно на евентуалните им инсинуации.
Всички заинтересовани страни се убедиха само след няколко часа, че помирението наистина не започва в атмосфера, пропита с взаимно доверие. Арменският външен министър Едуард Налбандян не се появи в определеното време за церемонията. Предчувствието за скандал стана толкова всеобхватно, че Белият дом беше принуден да направи изявление от името на анонимен източник, чиято същност беше, че за отмяна на подписването на протоколите не може да става и дума. Въпреки това, церемонията беше отложена за неопределено време. Хилари Клинтън продължаваше да убеждава арменската страна.
Американците поискаха формалната причина за напрежението да не се търси в съдържанието на протоколите, като се позоваха на проблемите, свързани с „последващите изказвания“ на основните страни. Зад лаконичната фраза се криеха, както се оказа, страсти около съвместната декларация на Налбандян и Давудоглу. Арменски източници твърдяха като се позоваха на турски информационни агенции, че Анкара в последния момент е включила в текста позоваване на Нагорни Карабах, което беше неприемливо за Ереван. Междувременно, други източници твърдяха, че Армения се опитва да обогати текста със споменаване на геноцида, което не можеше да бъде прието от Анкара. Официално обяснение не последва, а участниците в церемонията и посредниците предпочетоха да запазят в тайна същността на различията. Компромис беше постигнат едва след близо четири часа: страните се съгласиха да се въздържат от каквито и да е изявления.
Всъщност скандалът, който едва не избухна, е само отражение на много по-фундаментални проблеми, с които процесът на помирение предстои да се сблъска. Според социолози, както турски, така и арменски, от двете страни на фронта на историческата конфронтация има приблизително еднакъв брой противници на помирението: от 60 до 70 процента. Двамата лидери, Серж Саркисян и Абдулах Гюл, добре разбират каква рискована игра започнаха през септември миналата година, когато арменският президент покани турския си колега за квалификационния мач за Световната купа в една от групите, където жребият събра двете страни. През последната година Саркисян така и не успя да убеди сънародниците си, че това няма да се отрази на съдбата на Карабах, нито на сакралната тема за геноцида. И въпреки че най-вероятно тези въпроси в действителност ще останат извън обсега на процеса на сближаване, Анкара също не може съвсем да не ги засяга, защото за голяма част от турците лозунгът „Един народ – две държави“ изцяло определя нуждата от солидарност с Азербайджан. В Ереван ден преди церемонията в Цюрих се проведе митинг на нейните противници, на който се събраха около 10 хиляди души.
Всичко това подсказва, че събитието в Цюрих, засега е не толкова историческо, колкото необходимо, за да се гарантира, че по-нататъшният ход на историческия процес, няма просто да бъде прекъснат. Всъщност натискът подписването в Цюрих да стане в събота вечерта беше толкова силен, за да може в сряда Саркисян да посети футболния реванш между Турция и Армения в Анкара. Отказът от това пътуване можеше да сложи край на проекта, или най-малко, да го изпрати в продължителна кома. Сега нищо не пречи на съвместното гледане на мача, който поради мястото в класирането на двете страни има единствено дипломатическо значение. А после ще започне процесът на ратификация от парламентите на двете страни. Много труден за Турция и изключително опасен за сегашното правителство на Армения. Но сега всички участници поне са пощадени от необходимостта да поглеждат тревожно към часовниковата стрелка. И дори ако в обозримо бъдеще не се случи значителен пробив, вероятността за принципно отстъпление е намалена значително. Което при такова начинание като историческото помирение може с пълно основание да се смята за безспорен успех.
По Свободна Европа