Има ли сега агенти по редакциите?
Това, че Коритаров като студент бил агент на Държавна сигурност с псевдоним Алберт, или Кеворкян като тв водещ – Димитър, едва ли вълнува 20- и 30-годишните интернет потребители. Все им е тая и на хората от тяхното поколение, защото “куките” във всяка редакция се знаеха много добре. От онова време е вица: “Кой Гарабед Шпионина ли? Работи на втория етаж”. Каквото щете си мислете за развития социализъм от последните години на Живков, но тогава нещата бяха ясни – половината бяха Винаги Верни на Партията (ВВП), другата половина – Врагове на Народа (ВН). Тогава често се ходеше по култови кръчми и кафенета (те не бяха толкова много), а също беше модерно журналистите да се събират в Клуба на журналистите, писателите – в писателското кафене, архитектите – в клуба на архитектите, университетските преподаватели – в клуб “Яйцето” и т. н.
Достатъчно беше там някой ВВП да седне на масата на неколцина ВП и ситуацията е ясна – той се прави на много отворен, пули се на всички страни и подтиква чрез разговори събеседниците да се саморазкрият – например дали са чели последния брой на “Московские новости” (по време на перестройката в СССР, когато руските издания станаха неудобни в България). А пък събеседниците си намигат и като по команда започват да говорят “само за жени”. Като напреднат с пиенето някой ВП започва да разказва цялото си детство. Така бъдещият доклад до Държавна сигурност се проваля и субектът ВВП се прибира попочерпен при жена си и си чуди как да заслужи онези 30 сребърника, за които всеки месец ходи да се подписва на отделна ведомост.
Един приятел веднъж реши да се пошегува с агента в нашия малък колектив, когото всички наричахме Малката Кука. Той беше ниска топка – в организацията имаше шеф, наричан още Голямата Кука. Та моят приятел му каза, че е намерил в една градинка и си е занесъл вкъщи пистолет “Макаров”. Просто го попита за съвет какво да направи. След два дни в 6 ч сутринта дошли милиционери, обискирали и нищо не намерили. Дълго време после Малката Кука ходеше затворен в себе си – сигурно са му се карали, че хем е кука, хем се хваща на разни въдици и губи ценно време на милицията.
Но било, каквото било. По интересното е, че и днес отново има доносници по редакциите, в телевизиите и радиата, а защо не – и в интернет сайтовете. Спецслужбите в нашата демократична държавица продължават да вербуват така, както го е правила бившата Държавна сигурност. Пак се подписват декларации, завеждат се картончета, пишат се рапорти, слагат се псевдоними и се получават пари. Скоро се разчу случайно, че днешният таен агент на ДАНС получава около 900-1000 лв. на месец – върху заплатата, която иначе си взима от своята месторабота. Разбира се, сега тези агенти не са 100-120 хил. като при Живков, а са поне 10-20 пъти по-малко. От тях журналистите я имат, я нямат 80-100 човека, капка в медийното море. А иначе най-много се слухтяло в парламента, по министерства и агенции, след това – в съдебната власт и големите частните фирми и банки, а четвъртата власт е оставена за накрая. Само за специални поръчки. Оттам новини не идват, защото в общия случай новините, до които медиите се докопат, се публикуват. Но – пази, Боже, та всичко това било суперкласифицирана и строго секретна информация. Ако човек вземе и освети в медиите някой агент, чака го присъда, а не да бъде оправдан като Румен Петков.
По редакциите отново като хлебарки щъкат доносници и ако някои си мисли, че по планьорките (б. р. – редакционни съвещания) може да си говори каквото иска за когото си иска, нека знае, че разни работи веднага се докладват. Преди 8-9 години един вътрешен министър с най-добри чувства на такова съвещание бил наречен “мушморок”. Доносът стигнал до тогавашната Национална служба за сигурност (която беше в МВР и я оглавяваше Атанас Атанасов), а оттам до самия министър, че чак и до неговото пресаташе. Та то, последното, като му се обадили нещо да го питат от същата редакция, отсякло: “Няма да ви кажа! Докато не престанете да наричате по вашите планьорки моя шеф “мушморок”!
Паралелно с агентите на държавна служба, в редакциите работят и журналисти, получаващи регулярни надбавки от мутренски фирми, за да правят похвални дописки и предавания, или да докладват, ако вземе да се обръща вятъра в редакционните платна. Такива “хранени хора” изобилстват в телевизиите, защото ако за Ленин най-важното изкуство беше киното, за сегашните мутри и олигарси – това е телевизията.
И днес в медиите има, макар и не толкова ясни, действащи, активни и платени ВВП, които дебнат за ВН. Ще попитате – ама ВВП на коя партия са верни? Как на коя – на управляващата, без значение как е нейната абревиатура и кой е нейният лидер. А ВН на кой народ са врагове? Как на кой – на 60 % от народа, който вярва на поредното ново правителство.
Говори се, че в ДАНС по времето на Сертов избягвали да възлагат задачи на хора, вербувани от Атанасов, щото той – в опозицията, веднага научавал. Сега пък били в немилост хората на Сертов. Но карай да върви, какво им пука на агентите – надбавките нали се превеждат регулярно. Освен пари, понякога агентите в медиите се използват за целенасочени публикации, обслужващи този или онзи политик. Ама на днешно време това е излишно – медиите и без някой да им нарежда се надпреварват да хвалят Бойко Борисов. Търсят го денонощно, търси ги и той. Ако вестник не напише за идеите му и няма негова снимка в броя… Ако телевизия или радио не излъчат светлия му образ или негова гласова изява, спукана им е пийпълметрията.
Добре бе, куки, живейте. Ама поне си гледайте работата съвестно. Докладвайте откъде се взеха милионите на Дилян Пеевски и Ирена Кръстева. Разкажете в ДАНС как в кризата рекламодатели изнудват тружениците на свободното слово. Разкрийте онези, които обслужват медийно тая или оная мутра. Посочете къде има черни каси, в които наливат пари политици и фирми, за да получават дописки и предавания в тяхна полза. Щом искате да служите на държавата и да папкате от данъкоплатците, поне си заслужете хонорарите.