Загадката на 2012 година, календарът на маите и науката

Ще има ли сблъсък на Земята с астероид през 2012 г.? Илюстрация: окултпедия

Възможно ли е календарът на древните маи да крие тайната за епично събитие, което ще се случи по време на нашия живот? Ако е така, дали това събитие съдържа ключа за бъдещето ни, а може би и за оцеляването ни? Растящият корпус от доказателства предполага, че отговорът на тези въпроси е “да”. А сега трябва да се запитаме: “Защо?”

Защо една цивилизация, появила се внезапно преди повече от 1500 години, изобретява най-съвършения галактически часовник, познат до съвременната епоха? Защо създава респектираща култура, организирана около огромни галактически цикли, а след това също тъй внезапно и мистериозно изчезва? Защо календарът на маите, който съвпада с петте хиляди години регистрирана човешка история, приключва на точно определена дата – дата, която се пада във времето на нашия живот? Какво е значението на зимното слънцестоене на 21 декември 2012 година?

За да отговорим на тези въпроси, трябва да прекосим традиционните граници, разделящи науката, религията, духовността и историята и да слеем всички извори на знание в една-единствена нова мъдрост. Направим ли го, започва да се случва нещо забележително.

Загадката маи

Цивилизацията на маите изглежда “аномалия” от позицията на традиционните представи за история и култура. Археологическите данни сочат, че първите маи се появяват “внезапно” преди повече от хилядолетие и половина на територията на днешния полуостров Юкатан в Мексико, в Гватемала и в области от Хондурас и Белиз. Онова, което отличава цивилизацията на маите от други култури от същия период, е фактът, че още с появата си маите разполагат с усъвършенствана техника, а не разработват и не внедряват нововъведенията в рамките на продължителен процес, както може да се очаква. Съществуват много теории, но никой не е разгадал така наречената “загадка на маите”.

Изследователят на древната мистерия Чарлс Галенкамп обобщава въпросителните около цивилизацията на маите по следния начин: “Никой не е обяснил задоволително къде и кога е възникнала тази цивилизация, нито как се е развивала в толкова враждебна за човешко местообитание среда”. Той разкрива колко малко знаем всъщност за древните си предци и отбелязва, че каквото и да е предизвикало “внезапното изоставяне на най-големите им градове през девети век – една от най-озадачаващите археологически загадки, – то продължава да тъне в предположения”.

Макар че специалистите изказват различни мнения по въпроса защо е изчезнала тази могъща цивилизация, те са поразително единодушни в признанието за чудото, което тя е оставила след себе си. Всяко изследване или дискусия, посветена на маите, не пропуска да открои може би най-съвършеното от всичките им постижения: изключителния начин, по който маите отчитат космическите цикли и времето. До двадесети век календарът на маите е най-съвършеният метод за проследяване на галактическото време. Дори и днес съвременните маи продължават да отчитат както галактическото, така и местното време, използвайки система, която, както ни уверяват специалисти като Майкъл Ко, “не е пропуснала нито един ден повече от 25 века”. Наред с познатите ни слънчеви и лунни цикли, 5000-годишният календар на маите отразява и едно изключително рядко галактическо събитие, което се случва веднъж на 26 000 години – подреждането на нашата планета, Слънцето и галактическият център в една линия.

Изданието на ИК „Хермес“

Ключът към “галактическия таймер” на маите е 260-дневният цикъл, наречен цолкин, или Свещен календар, използван паралелно с 365-дневния календар, наречен Приблизителна година. Маите си представят тези два времеви цикъла като две зъбни колела, въртящи се до момента, когато определен ден от Свещения календар отговаря на същия ден от Приблизителната година. Този важен ден отбелязва края на 52-годишен цикъл, който е част от още по-голям период от време, наречен Голям цикъл. Последният Голям цикъл от календара на маите е започнал през август 3114 г. пр.Хр. – приблизително по времето на първите египетски йероглифи – и ще завърши на 21 декември 2012 г., когато нашето Слънце ще застане в права линия с галактическия екватор на Млечния път.

Учените признават, че въпросното галактическо изравняване действително предстои и че календарът на маите отразява това събитие. Най-често задаваният въпрос е: “Какво означава това?” Някои омаловажават явлението, представяйки го едва ли не като любопитна атракция, която ще имаме късмета да наблюдаваме. Други допускат, че краят на Големия цикъл бележи конвергенцията на редки космически процеси, чиито последици варират от радостни до плашещи.

Д-р Хосе Аргуелес, специалист по космологията на маите, смята, че първите години от новото хилядолетие са част от подцикъл, започнал през 1992 г. Според него периодът се характеризира с появата на “нематериалистични и хармониращи с околната среда технологии… допълващи новото, децентрализирано и медиархично информационно общество”.

Използвайки същата информация, други предупреждават, че краят на календара на маите съвпада с небесни събития, които може да имат дълбоки и дори опасни последици за живота на планетата, какъвто го познаваме. Електронно списание със седалище в Индия например, публикува в броя си от 1 март 2005 г. статия, която съобщава за съвпадение между резултатите от хайдарабадския компютърен модел на обръщането на полюсите и крайната дата от календара на маите. Всяващият ужас анонс гласи: “Компютърни модели предсказват, че обръщането на магнитните полюси на Земята и на Слънцето може да сложи край на човешката цивилизация през 2012 година”. Статията се спира на най-неблагоприятния сценарий и описва какво би представлявал светът без магнитно поле.

С наближаването на края на календара на маите расте броят на публикациите, свързани с темата, и все повече хора усещат, че нещо ще се случи – въпросът е какво. Какво са се опитвали да ни кажат мислителите на маите? Понеже 2012 е съвсем близо и се свързва с безпрецедентни промени в нашата Слънчева система, мнозина от учените допускат, че е в наш интерес да се постараем да разберем посланията на летобройците на маите. Може би най-добрият начин да установим какво не знаем е да се вгледаме в онова, което знаем.

Даденост ли е земното магнитно поле

Свикнали сме да смятаме магнитното поле на нашата планета за едно от най-сигурните неща в живота си. Защото доколкото си спомня всеки от нас, всеки път, когато погледнем стрелката на компаса, върхът й сочи все в една посока – “нагоре”, към северния магнитен полюс на Земята. И макар да сме склонни да смятаме, че северният и южният полюс на земята са сигурни неща, истината е, че магнетизмът на планетата ни е всичко друго, но не и сигурен.

Знаем например, че от време на време се случва нещо наистина смайващо и почти немислимо. По причини, които още не са напълно ясни, северният и южният полюс си разменят местата – магнитното поле на Земята се обръща. Макар че историята на нашата цивилизация не познава такова събитие, геоложките данни сочат, че то се случва често в историята на Земята. Обръщането на магнитното поле се е случвало 171 пъти през последните 76 милиона години и поне 14 от тези промени са настъпили през последните 4,5 милиона години.

Макар че явлението има цикличен характер, продължителността на периодите между обръщането на полюсите варира, поради което не е сигурно кога ще се случи отново. Съществуват признаци, предшестващи обръщането, като например резки климатични промени и отслабване на магнитното поле на Земята. Тъкмо наличието на тези симптоми днес и фактът, че разместването на полюсите донякъде е “закъсняло”, кара все по-голям брой учени да смятат, че се намираме в ранните стадии на такъв процес.

През юли 2004 г. вестник “Ню Йорк Таймс” приема вероятността за обръщането на магнитните полюси на Земята достатъчно сериозно, за да посвети голяма част от раздела си за наука на описание на явлението и евентуалните последици от него. В статията се казва: “Отслабването на магнитното поле на Земята, което предпазва планетата и има важно значение за всички живи твари, явно е започнало преди около 150 години”. Очевидно, поне в съзнанието на някои учени, обръщането вече е започнало.

Всъщност геологически измервания сочат, че Земята преживява спад след връх в интензитета на магнитното поле, отбелязан преди 2000 години, и че стойностите непрекъснато намаляват и в момента са с 38 процента по-ниски в сравнение с тогавашните. Измерванията, направени след средата на деветнайсети век, потвърждават отслабването на магнитното поле и показват спад от 7 процента само през последните 100 години. Възможно е дори признаците за обръщане на полюсите да са налице, но да не можем да ги разпознаем по редица причини, включително и поради допускането, че промяната на магнитното поле на Земята се осъществява като дълъг и бавен процес, протичащ с постоянна скорост.

Нови тълкувания на данните предлагат силни аргументи в полза на вероятността да се случва нещо друго. Възможно е колкото по-слабо става полето, толкова повече да се ускорява процесът. А ако случаят е такъв, миналите обръщания на полюсите може да се осъществявали много по-бързо, отколкото смятаме сега. Например косматите мамути, обитавали северните територии на Сибир, за които се смята, че са преживели обръщане на полюсите през последната ледникова епоха, са открити замръзнали в движение и все още с храна в устата – доказателство, че рязката промяна в климата, съпровождаща такова обръщане на полюсите, може да се случи наистина светкавично!

През 1993 г. сп. “Сайънс Нюз” публикува изследване, в което се посочва, че “задачата за намиране на прецизни данни за обръщането на полюсите, изглежда, става още по-трудна поради факта, че магнитното поле отслабва значително при промяна на посоката си”, на което сме свидетели днес. Остава въпросът колко точно отслабва полето преди обръщането. Отговорът на този въпрос още не е ясен, но знаем, че такива монументални събития не се случват от само себе си. Те вероятно са свързани със събития, засягащи нашите небесни съседи, а може би и цялата галактика.

*Откъс от книгата „Мистерията 2012“, под печат в ИК Хермес, която разглежда темата за 2012 г. от космогонията на маите до научната гледна точка, от хипотезите на еколозите до очакванията на политолозите.

Виж още в блога Книжен Ъгъл

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.