Саркози по петите на Обама към глобалното лидерство
Сарко Американеца е на път да се превърне в защитник на необвързаните страни. От няколко месеца френският президент плете мрежа от нововъзникващи икономики, които биха могли да се превърнат в лидери във всеки един регион от планетата и да дадат пример на страните, които все още са в междинна позиция. Това беше целта на визитата му в Обединените арабски емирства през май тази година, в Бразилия през септември и този месец в Казахстан. Тези посещения бяха част от процеса, започнат по време на визитите на Саркози в Египет, Индия и Република Южна Африка. Отмина времето, когато точно след края на френското председателство на Европейския съюз и преди встъпването в длъжност на Барак Обама Саркози се надяваше, че може да сподели лидерската роля на световно ниво с президента на САЩ. „Има място и за двама ни“, твърдеше Саркози през януари. Днес обаче той има чувството, че е изместен от Обама. Но подкрепян от новите си съюзници, френският президент има намерение отново да излезе на международната авансцена, председателствайки през 2011 г. Г-20 – групата, обединяваща най-големите лидери на планетата.
Преди броени дни, по време на визитата си в Казахстан, френският президент разясни стратегията си. „Убеден съм, че Франция трябва да присъства в този регион (Централна Азия), както съм убеден, че Франция трябва да присъства и в региона на Персийския залив и да възвърне позицията си в Латинска Америка, като на всички тези места установи връзки с водещи страни, със страни, които се открояват сред другите и с които Париж ще изгради партньорствата на 21-ия век“, обясни Саркози. „Искам да престанем да пилеем усилията си. За никого не е от полза да се стреми да бъде навсякъде по света, ако в усилията си да бъде навсякъде, не стига доникъде“, допълни Саркози. Тонът напомня донякъде този на министъра на външните отношения на Франсоа Митеран – Клод Шесон, който през 1981 г. искаше да създаде френска външна политика, базирана на трите стълба – Индия, Алжир и Мексико, или тона, белязал политиката на генерал Де Гол, който все повече и повече се отдалечаваше от американците. Високопоставен представител на френското външно министерство дори внесе известно уточнение по въпроса. „Де Гол искаше да утвърди една оригинална политика и стратегия в разгара на Студената война. Днес целта не е да проправим трети френски път в свят, в който се противопоставят две идеологии. Днес ние се намираме в един обикновен свят, в който чисто и просто трябва да постигаме напредък по нашите позиции“, заяви френският дипломат.
Саркози смята, че не бива да бъде обвиняван в антиамерикански настроения, в това, че е възвърнал свободата си спрямо Вашингтон, връщайки Франция във военните структури на НАТО. Неговият европейски ангажимент и външната политика на ЕС не са поставени под въпрос. Но според него е уместно всичко това да бъде допълнено и с една типично френска политика. „В този многополюсен свят проблем номер едно е краят на западния монопол. Все по-важната роля, която играе Г-20 вместо Г-8, показва, че ние нямаме вече избор“, казва бившият министър на външните работи от времето на Франсоа Митеран Юбер Ведрин. Според него е много умно решението на Франция да създава по-тесни отношения от съюзници с някои нововъзникващи икономики. Тази политика не важи за гигантите като Китай и Русия, смятани за алтер его на американците. Те, разбира се, въплъщават новите възможности, но са считани и за голяма заплаха за европейците. Според Ведрин европейците имат интерес да обединят усилията си срещу страни, които знаят как да се възползват от разделенията на Стария континент, независимо дали става дума за газовите доставки на Москва за Европа или за отношението към Далай лама, противопоставящ се на Пекин.
Идеалното привилегировано партньорство е това на Франция с Бразилия, чиито контури започват да се очертават. В този случай няма конфликти, а напротив, добре осъзнати общи интереси. Това партньорство е смесица между политически съюз за управление на света, между множество значими договори в областта на промишлеността и трансфера на технологии и общото желание за еманципиране от американското влияние. Саркози подкрепя бразилския президент Лула да Силва в амбициите му да издейства на Бразилия място в Съвета за сигурност на ООН. Саркози подкрепи и кандидатурата на Рио де Жанейро за домакинство на летните Олимпийски игри през 2016 г. за сметка на европейската кандидатура на Мадрид. И в двата случая френският президент се надява в замяна да получи бразилската подкрепа в борбата срещу климатичните промени. И Саркози, и Лула да Силва изразяват на срещите на Г-20 позиции, в които се долавят едни и същи антиглобалистични нотки. Франция предоставя на Бразилия най-доброто от технологичните си постижения, например технологията за производството на самолетите Рафал, което ще позволи на Бразилия да изгради своя автономна отбранителна система.
В Персийския залив Франция избра срещу Иран съюза с ОАЕ – страната, в която корени е пуснала компанията Тотал, дългогодишен клиент на френската отбранителна промишленост. ОАЕ бяха и вторият най-добър избор в региона след Саудитска Арабия, която от години е запазена територия на САЩ. В ОАЕ Франция има вече военна база и се надява в бъдеще да построи и атомни електроцентрали. Чрез сътрудничеството с Казахстан Франция се надява да си осигури достъп до въглеводородни залежи, до уран и до Афганистан. В замяна на това Франция помага на този бивш васал на Москва да развие технологиите си за овладяване на космоса и да изпълни отредената й политическа роля. Франция подкрепи стремежите на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев неговата страна да председателства през 2010 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, въпреки че същата тази организация определи като недемократични произведените в Казахстан избори.
Най-същественото за Саркози е да се съюзи с регионални полюси на стабилността, които укротяват бурните си съседи. Партньорството с Индия, започнато от Жак Ширак през 1998 г., напредва с ритъма, с който напредва тази държава. Париж се възползва и от липсата на европейска стратегия за Индия и от това, че много страни отказаха да сътрудничат на Индия за използване на ядрената енергия за мир цели. Саркози реши да запълни тази празнина и започна с Индия сътрудничество в ядрената енергетика. Елисейският дворец обаче признава и провалите на тази стратегия, както стана с Мексико. Посещението на Саркози там през март беше полупровал заради полемиката за французойката Флоранс Касе, която е в мексикански затвор по обвинения в отвличания. Париж засега не е решил и с кого да установи привилегировано партньорство в Югоизточна Азия. А Близкият изток е прекалено сложен регион, за да се подчинява на простите правила. Съюзът с Египет на Хосни Мубарак, който на 80-годишна възраст заедно със Саркози е съпредседател на Съюза на средиземноморските страни, сега преживява труден период, най-вече след войната в Газа. А като се противопостави на членството в ЕС на Турция, Франция се лиши от важен съюзник, чието влияние се простира от Кавказ до Афганистан.
По БТА