Децата от Могилино – нов живот две години по-късно
В четвъртък вечерта телевизия БиБиСи 4 излъчи новия документален филм на Кейт Блуит „Отново при изоставените деца на България („Bulgaria’s Abandoned Children Revisited„) за децата от дома в Могилино, които потресоха света в първия й филм. Пред БиБиСи режисьорката споделя впечатленията си от новото посещение в България:
„В първия филм, който направих преди две години, аз се фокусирах върху 75 деца с увреждания, живеещи в дома в Могилино, и наблюдавах живота им в продължение на девет месеца. Станах свидетел на ужасяващото влошаване на състоянието им.
Моите първи впечатления от Могилино бяха странно подвеждащи, тъй като действително сградата беше чиста, избелена, боядисана. Но когато повдигнах завивките на леглата и видях изтерзаните тела на децата, разбрах, че тук има много сериозен проблем. Да си свидетел на подобно влошаване на човешкото състояние и да знаеш, че единственият начин за промяна е да продължиш да снимаш… беше невероятно труден процес
Васка е сляпа и страда от церебрална парализа. Тя е изоставена в родилно отделение и е изпратена в Могилино на четири години, където израства. Научихме, че когато е дошла, тя е обичала музиката и е танцувала и пеела. За съжаление това, което видях 14 години след пристигането й, беше дълбоко нещастно момиче, което просто се беше затворило и седеше на леглото си ден след ден – без да казва нищо, навело главата си между коленете си.
Милен, мил тийнейджър със заешка уста и манталитета на малко дете, е ням и прекарваше всеки ден като помагаше из дома. Вече на 21, той не говореше, защото никой не беше си дал труда да разговаря с него. По време на снимките Милен беше нападнат и бит от член на персонала. Аз успях да снимам това и го показах на директорката на Могилино. Служителят беше уволнен и Милен беше преместен в защитено жилище далеч оттам.
Диди, сега на 20, беше пристигнала в Могилино точно преди да започнат снимките. Майка и вече не можела да се справя с аутизма на тийнейджърката дъщеря вкъщи, така че я изоставила в дома. За съжаление на Диди, тя беше захвърлена в среда, в която не можеше да си намери никакви приятели или да продължи образованието си, тъй като Могилино е място за неподлежащи на обучение и обитателите му не можеха да говорят. Диди се влоши бързо и се клатеше неспирно напред назад. Тя замлъкна – точно като всички останали около нея.
Изключителен ефект
Да бъда свидетел на всичко това и да знам, че единственият начин наистина да променя нещата е да продължа да снимам и филмът да получи достъп до по-широка публика, бе извънредно труден процес. Но ефектът от моя филм се оказа голям. Хиляди зрители писаха, дариха пари и изпратиха петиции до своите депутати и евродепутати с настояване за промяна. Някои напуснаха работа и дойдоха в България да помогнат, донасяйки храна, дрехи и лекарства
Българското правителство се свърза с УНИЦЕФ, за да се намерят нови места за настаняване на всички деца от Могилино, институцията да бъде затворена щом всички деца бъдат настанени. Славка Кукова, координатор на Програмата за защитата на правата на институционализираните деца, казва, че благодарение на филма „правата и проблемите на децата с увреждания влязоха в дневния ред на медиите в България. Бавният процес на повишаване на осведомеността относно потенциала за реформа на системата за грижи за деца вече започна, добавя тя.
Тази година се върнах в България, за да разбера какво точно се е случило с някои от основните герои от първия филм. За пореден път бях шокирана от това, което открих. Видях чудотворните подобрения, които могат да постигнат силно увредени деца, когато най-накрая за тях се положат достойни грижи.
Милен сега живее в една славна къща със седем други млади хора и добри настойници. Той е нов човек – щастлив, общителен и комуникативен чрез езика на глухонемите. Той работи всеки ден – поставя дръжки на чанти и получава заплащане за изработеното. Посещава дневен център, където рисува и играе игри с други млади хора.
Истински грижи
Диди живее в пансион към специално училище за деца с поведенчески и обучителни затруднения. Тя има прекрасни настойници и е намерила добри приятели. Ходи на училище всеки ден и е на първо място по математика в класа. Шие си дрехи, ходи по магазините и си купува сама неща, които й харесват,посещава музеи и художествени галерии.
Васка е преместена в Дом за слепи, в който, макар че е голям, има отлично обслужване и тя се превърнала в щастлива, активна, усмихната млада дама. Доклад на УНИЦЕФ признава също, че децата от Могилино са постигнали значителен напредък след напускането на дома. „Тяхното когнитивно развитие се е променило на всички нива (възприятие, внимание, памет и мислене)… те са станали част от определени групи и прекарват повече време в игри.“
Аз се чувствах смаяна от драматичните промени в живота на тези млади хора. Разбирах, че филмът е повдигнал завесата над отчаяното им положение, което беше оставало скрито. Очаквам с нетърпение деня през тази година, когато Могилино ще бъде окончателно затворено. Проблемите въобще не не бяха в бедността или парите, а по-скоро да има добро ниво на истински грижи, които превръщат окаяното съществуване в пълноценно.
България разполага с добри социални работници и домове с приемливи условия, но това, което сега трябва да направите, е да се отървете от големите си, изолирани институции, които са като складове за още 8000 деца с увреждания, и да се създадат жилища за малки групи. „Не може да продължава премоделирането или преструктурирането на институциите. Необходима е добре организирана кампания, която да си постави за цел закриването на всички институции и въвеждането на правилни алтернативни грижи“, казва Марк О’Съливан от разположената в България фондация „Седар“. „Правителството трябва да продължи с това, което прави добре, но то трябва да преразгледа радикално частите от системата си, които не работят“, добавя той.
Всички членове на ЕС трябва да подкрепят България като нов член на семейството и да помогнат да се преобрази системата за грижи за изоставените деца с увреждания, да се деинституционализира страната, която има ново възприемчиво правителство – и е готова за промяна.“