Саркози сред реформи и гафове
Проблемите за президента на Франция Никола Саркози се трупат след поредицата гафове, които разочароваха мнозина от привържениците му и може да затруднят прокарването на някои деликатни реформи. Накъдето и да се обърне напоследък, Саркози се натъква на проблеми – един от министрите му бе обвинен в расизъм, друг бе критикуван заради признанията си за секс туризъм, самият Саркози бе обвинен, че се опитва да окаже влияние върху съдебно дело, а синът му бе прикован на позорния стълб за използването на роднински връзки с цел кариера. „Много хора смятат, че това вече става прекалено“, заяви в интервю за телевизия „Канал плюс“ Франсоа Бароан, министър в кабинета на предишния президент Жак Ширак, а сега член на парламента от десноцентристкия Съюз за народно движение на Саркози.
Последният скандал, свързан с плановете да бъде назначен 23-годишният му син Жан за президент на агенцията за развитие на бизнес парка „Дефанс“, бе особено тежък, съживявайки старите критики срещу „монархическия“ стил на Саркози. „Не всичко е позволено, когато си глава на демократична страна. Това не е записано в никой наръчник, но има известни неща, които не се правят и не са допустими“, писа авторитетният „Монд“ в уводна статия. Възмущението засенчи ключова реч на Саркози за реформите в образованието и принуди министрите му да хукнат към радиостанциите, за да бранят президентския син, вместо да пропагандират правителствената политика. Може би още по-тревожни за правителството са признаците, че проблемите може да му струват политическия капитал, от който се нуждае, за да прокара фундаменталните данъчни реформи, които предизвикаха сериозна опозиция сред в десноцентристкия лагер.
Плановете да се премахне т.нар. професионален данък – непопулярен корпоративен данък, който обаче финансира солиден дял от местните разходи, разгневиха голяма част от регионалните власти, според които подходът към проблема е бил неправилен. Правителството среща трудности и при осигуряването на подкрепа за планирания данък върху въглеродните емисии, предназначен да подобри енергийната ефективност, който обаче може да добави близо 5 евроцента на литър към цената на бензина. При наличието на такива проблеми и предстоящите потенциално още по-деликатни реформи на регионалното управление, последното нещо, от което има нужда правителството, са лични скандали, отвличащи общественото внимание.
„Всички тези проблеми смущават части от традиционната десница, според които стилът на президентството на Саркози не съответства на собствените им представи за това как трябва да се управлява“, заяви Жан-Даниел Леви, директор на политическия отдел на агенцията за проучване на общественото мнение CSA. Рейтингът на одобрение за Саркози пострада, спадайки с 6 пункта – до 41 на сто, в най-новото проучване на Се Ес А, макар че топящите се профсъюзи и хроничната слабост на лявата опозиция засега го спасяват от по-тежки щети.
Саркози положи очевидни усилия да скъса с имиджа на нахакана светска знаменитост, перчещ се с „Ролекса“ си, който го преследваше през първата година от президентския му мандат, и изглежда е забавил френетичното си темпо след паниката около здравето му през юли. Но през цялото време след лятната ваканция той напразно се мъчи да върне фокуса на общественото внимание към правителствената програма за реформи.
Шумното дело „Клиърстрийм“, което започна миналия месец, даде на бившия френски премиер Доминик дьо Вилпен, отявлен противник на Саркози, трибуна, от която да обвини президента в „натрапчива отмъстителност“. Саркози незабавно оправда обвинението, като обяви обвиняемите за виновни, още докато процесът едва бе започнал. Наложи му се да брани и министъра на вътрешните работи Брис Ортфьо, близък личен приятел, от обвиненията в расизъм след скандалната му шега с младеж от арабски произход.
След това дойде скандалът с министъра на културата Фредерик Митеран, който яростно защити Роман Полански, след като режисьорът бе арестуван по обвинения в секс с малолетна, а после трябваше да защищава себе си, след признанията си за секс туризъм. Дали най-новият скандал заради Жан Саркози ще нанесе трайни щети не е ясно, но той е типичен за вредния общ модел. „Те хабят време за незначителни единични проблеми, докато реален дебат за общата ориентация на правителствената политика няма“, заяви Франсоа Мике-Марти, директор на парижката политическа консултантска фирма ViaVoice.
По БТА