Готов ли е Иран за „ядрена сделка“?
Иран твърди, че няма планове за създаване на ядрени оръжия. Западните държави твърдят, че не вярват на Иран и периодично оповестяват разузнавателни информации, които според тях доказват, че Иран работи върху създаването на бомба. От години това е сърцевината на един труден за разрешаване международен спор.Но сега, когато САЩ и западните им съюзници се подготвят за втори кръг от преки преговори с Техеран този месец, това вече може да не бъде централният въпрос. Според ирански експерти и анализатори от региона по-същественото е, че Иран най-накрая може би е готов за сключване на сделка. Анализаторите се позовават на съчетаване на фактори – от вътрешнополитическата криза в Иран до смяната на властта във Вашингтон – и на едно обстоятелство от първостепенно значение: иранското ръководство може да е постигнало голяма част от това, което си е поставило като цел, когато ускори своята тайна ядрена програма през 1999 г.
В заплетените преговори, при които залозите са големи, сделките са възможни, когато и двете страни имат шанс да обявят победа, а тази точка може би е достигната. „Ако крайната цел на Иран е да продължи да обогатява уран, а крайната цел на САЩ е да се увери, че в Иран няма ядрени оръжия, тогава играта може да завърши с победа и за двете страни“, каза Трита Парси, автор на книга за Иран и президент на независимата организация Национален иранско-американски съвет, защитаваща интересите на иранско-американската общност. „Тези, които критикуват правителството, че допуска компромиси или прави отстъпки на Иран, грешат. Не е компромис да се приспособиш към една непроменяща се действителност“, заяви той.
От значение за Иран са не толкова компромисите, към които той не изпитва особено влечение, колкото сътрудничеството. Важното за Запада е не печеленето на отстъпки, а постигането на проверими гаранции, че Иран не произвежда оръжия. „Мисля, че иранците просто не са склонни да приемат каквито и да е ограничения върху разрастването на тяхната програма“, каза директорът на проекта за Иран в института „Ню Америка фаундейшън“ Флинт Левърет. „От тяхна гледна точка те вече са прекратявали обогатяването на уран за почти две години – от 2003 до 2005 г. – и не виждат нищо нередно в тази дейност, поради което нямат намерение да го правят отново“, заяви той. Но според Левърет Иран е наясно, „че с разрастването е привлякъл вниманието на международната общност и трябва да изиграе картите си“.
А това може да е била главната цел на Иран още от началото. Има много анализатори в Иран и извън него, които казват, че целта на Техеран всъщност е била да овладее или поне да изглежда, че е овладял процеса на подготвяне на ядрено гориво, сглобяване на бойна глава и сдобиване със средства за изстрелване на тази бойна глава, а не да създава оръжие. Това съответства на неотдавнашен доклад на Международната агенция за атомна енергия, установяващ, че Иран се е сдобил с „достатъчно информация, за да може да проектира и произведе работещо“ ядрено оръжие, но че няма доказателства, че той се опитва да създаде такова. Иранският върховен водач аятолах Али Хаменей издаде през 2005 г. фетва (религиозен указ), забраняваща производството на ядрени оръжия.
Техеран знае, че ако действително разположи оръжие, това би могло да намали силата му в региона, като накара по-малките му съседи, богати на петрол, да потърсят ядрен чадър за себе си, вероятно като се обърнат към САЩ. Напротив, експертите твърдят, че през цялото време намерението на Иран е било да засили своитепозиции в преговорите със Запада, да постигне легитимност, сигурност и признание на своето лидерство в региона. Срещата на Иран със САЩ и западните сили в Женева го приближиха до постигането на тези цели.САЩ преговаряха пряко с Иран и което вероятно е по-важно – Иран си тръгна с негласно приемане на правото му да продължи обогатяването на уран на своя територия, което според него е въпрос на национален суверенитет. „Те вече са там, където искаха да бъдат“, каза още преди срещата в Женева ръководителят на изследванията за Иран в Станфорд Абас Милани. „Те фактически са ядрена държава; въпросътна националната гордост е решен“, заяви той.
Експертът по Иран и съвременния Близък изток Джуан Кол определи в своя блог Informed Comment целта на Техеран като „ядрена латентност“, която според него обяснява защо режимът е настоявал, че не се опитва да създаде оръжия, а в същото време е полагал сериозни усилия да овладее технологията за изграждане на бомба. „Ядрената латентност има всички предимства на реалното притежаване на бомба, но е лишена от неприятните последици като тези, които понася Северна Корея“, пише Кол. Има и други доказателства, че това е била целта на Иран още от началото. Духовникът Хасан Рохани, работил години като главен преговарящ на Иран по ядрените въпроси и бивш секретар на Висшия съвет за национална сигурност, публикува през 2005 г. неофициална реч, изнесена от него година преди това. Въпреки че през годините между хардлайнерите и прагматиците като Рохани е имало разногласия по тактиката, от речта става ясно, че не е имало спорове по крайната цел.
„Светът не искаше Пакистан да има атомна бомба или Бразилия да има цикъл за производство на гориво, но Пакистан създаде своябомба, а Бразилия притежава цикъл за производство на гориво и светът започна да работи с тях. Нашият проблем е, че не сме постигнали нито едно от двете неща, но сме на прага. Що се отнася до създаването на атомната бомба, ние никога не сме искали да вървим в тази посока и още не сме развили напълно потенциала си в цикъла за производство на гориво“, казва той. Когато Иран се срещна със западните сили в Женева, той предложи нещо, което изглеждаше като компромис. Той заяви, че ще даде на инспекторите достъп до наскоро разкрития обект за обогатяване на уран близо до свещения град Кум, и се съгласи да изпрати в Русия слабо обогатения си уран за по-нататъшно преработване. Техеран също така се съгласи да продължи преговорите, което изглеждаше в противоречие с настояването на президента Махмуд Ахмадинеджад, че Иран ще поддържа контакти само с МААЕ по ядрената си програма. Но у дома хардлайнерите обявиха победа.
„Преди преговорите те говореха за прекратяване и санкции срещу Иран, но след преговорите не се чу и дума за прекратяване или санкции. Напротив, преговорите се съсредоточиха върху иранския пакет с предложения“, каза миналата седмица по време на проповед на петъчна молитва в Техеранския университет консервативният духовник аятолах Ахмед Хатами. Дори и Западът да успее да измъкне от Иран приемлива за двете страни сделка и дори и да може да провери дали ангажиментите се спазват, съществуват други сериозни съображения, твърдят експерти. Според някои анализатори има притеснения, че Западът би могъл да подцени евентуалната частица от реформисткото движение, оцеляла в Иран след спорните президентски избори през юни и след силовите действия на правителството.
Има също така вероятност латентната ядрена програма да стане активна, поради което някои като Парси от Националния иранско-американски съвет твърдят, че главните искания на Запада би трябвало да се изразяват не в опити за спиране на обогатяването на уран, а по-скоро в наблюдение и проверки. Съществува и опасност постигането на сделка сега да изпрати послание, че начинът да постигнеш това, което искаш, е да следваш примера на Северна Корея и да се държиш войнствено. Но според Парси това би могло също така да даде ценен урок на политическите дейци във Вашингтон. „Понякога компромисът е приспособяване към действителността“, каза той.
По БТА