Русия преигра с енергийната карта и ще плаща скъпо
Дейвид Кларк
В понеделник изтeчe 60-дневният срок, след който формално приключва временното прилагане на договора за Европейската енергийна харта (energy charter treaty – ECT) от страна на Русия. Това означава, че страната окончателно се отказва от ратификацията на документа.
Обявеното през август решение за отхвърляне на хартата трябва да бъде разчетено като ясен сигнал за стратегическите намерения на Русия. Изключително политизираният подход на Кремъл към използването на енергийните ресурси е налице и всяка надежда на европейците, че Русия може да бъде убедена да приеме енергийни отношения, базирани на пазарна логика и многостранни правила, сега може да бъде забравена.
Този факт трябва да се има предвид за европейската енергийна политика оттук нататък. Хартата бе изготвена в началото на 1990-те години, за да защити правата на собственост на чужди енергийни инвеститори в бившия Съветски съюз, да гарантира правата на транзит при доставки за трети страни и да установи арбитражни механизми за разрешаване на двустранни спорове.
Още към края на първия президентски мандат на Владимир Путин стана ясно, че Русия се отклонява радикално от тези норми. Путин говореше открито за използването на руските природни ресурси за налагане на геополитическите интереси на страната в постсъветското пространство и извън него. Енергийният сектор трябваше да бъде интегриран в засилен „властови вертикал“ под контрола на Кремъл. Най-голямата частна руска енергийна компания, „Юкос“, беше насилствено разбита, а чужди инвеститори като Shell и BP, бяха заставени да продадат инвестициите си на държавата доста под пазарната цена.
Моделът на Путин за Русия като енергийна свръхсила
Създаденият от Путин модел предвижда Русия да се превърне в енергийна свръхсила, способна да превръща своите природни богатства от нефт и газ в дипломатически инструмент – ако е необходимо, чрез принудителни средства. В тази визия няма място за тънкостите на международното законодателство или зачитането на правата на собственост. Смята се, че вероятността от негативно за руските власти решение на арбитражен съд по казуса с „Юкос“ (енергийния холдинг на милиардера М. Ходорковски, който е в затвора – б.р.) е накарала Русия да се откаже от Европейската енергийна харта – безсмислен жест, който просто потвърждава временното прилагане на хартата в момента на завземането на „Юкос“. От своя страна президентът Дмитрий Медведев предложи ново международно енергийно споразумение, което се характеризира с липсата на обвързващи задължения и задължителни правила.
Може ли ЕС да толерира двоен стандарт
Всичко това очевидно поставя европейските политици пред дилема. Макар че съществуващите европейски инвестиции в руския енергиен сектор остават „покрити“ от Европейската енергийна харта за още 20 години, новите инвеститори ще трябва да разчитат на добрата воля на руската държава, която вече е демонстрирала значителен апетит за експроприация.
В същото време руските инвеститори на пазара на ЕС ще продължават да се радват на предпазни и легални защити, покриващи всички търговски операции, извършвани по европейското законодателство. Може ли ЕС да толерира двоен стандарт? Трябва ли ЕС да използва достъпа до пазара, за да настоява за някакви мерки или реципрочност, или европейската енергийна зависимост е наклонила везните твърде много в полза на Русия?
Отхвърлянето на хартата може да се обърне срещу Русия
В действителност това, което изглежда проблем за ЕС, в дългосрочен план може да се окаже много повече проблем за Русия. Ако отхвърлянето на значимо международно споразумение е имало за цел да покаже едностранната мощ на Русия, то може да се обърне срещу нея, разкривайки колко нестабилно е всъщност съживяването на руската икономика.
Както самият Медведев призна миналия месец в изявление, което може да бъде взето за индиректна критика към неговия предшественик, руската икономика остава опасно небалансирана в своята зависимост от приходи от енергиен експорт. Ако не бяха рекордно високите енергийни цени през последното десетилетие, Русия все още щеше да е в блатото на постсъветската икономическа разруха.
Дори ако сега цените се възстановят, заедно с възстановяването на световната икономика, съвсем не е сигурно, че Русия ще е способна да излезе от ситуацията, в която се намира. Комбинация от вътрешни и външни фактори правят трудно удържим наложения от Путин модел.
Вътре в Русия, липсата на инвестиции в нови производства на неефективния, държавно контролиран енергиен сектор, води до това, че съществуващите находища започват да се изчерпват, а не може да стартира експлоатация на заместващите ги. Проблемът е особено остър в стратегически по-важния газов сектор.
Русия притежава огромни резерви от нефт и газ, но според изчисленията на самото правителството са необходими инвестиции от порядъка на 2,000 милиарда долара през следващите 20 години, за да се осигури достъп до тях и да се поддържа сегашното производство.
Държавните енергийни компании „Газпром“ и „Роснефт“, които вече са сериозно задлъжнели, не могат да генерират нужните финансови средства, нито имат технология за сондажи в ледените води и дълбоко замръзналите земи на арктическите северни територии, където е заровено бъдещето на руското енергийно производство. Те се нуждаят и от чужди инвестиции, и от ноу-хау, при това от много. В условията на затегнат енергиен пазар е възможно инвеститорите да приемат нарастващите политически рискове, произтичащи от работата с руското правителство и да участват с финансиране и технологии, за да получат подчинена роля в мащабен руски енергиен проект.
Съществени промени на газовия пазар
Но газовият пазар в момента минава през съществени промени, които най-вероятно ще подкопаят доминиращата позиция на Русия. Някои от тях са следствие от мерките на ЕС да либерализира енергийния си пазар, което ще доведе до отделяне на дейностите по производство и доставки, както и изграждане на вътрешни връзки, необходими за бързото пренасочване на енергийни доставки из цялата територия на ЕС.
Ако се приложат както трябва, тези мерки ще неутрализират руските стратегии за вертикална интеграция и сегментиране на пазара, като в същото време нови доставчици ще бъдат насърчени да влязат на пазара.
В това отношение особено важна е „революцията“ с производството на неконвенционален газ – термин, който се прилага за природния газ, съдържащ се в шистови скали и въглища. Доскоро се смяташе, че добивът му не е икономически изгоден, но напредъкът в добивните технологии и растящите цени на газа вече го превръщат във все по- привлекателна опция.
Световните запаси на неконвенционален газ са огромни и дори ако малка част от него излезе на пазара, енергийното уравнение сериозно ще се промени. Потенциалът само на ЕС се равнява на над две трети от известните към момента руски резерви на конвенционален газ.
В стремежа да си възстанови загубения световен статус, Русия преигра с енергийната карта по начин, който заплашва да разбие търсенето на първостепенния й експортен продукт. Втората газова война с Украйна по-рано тази година доведе до широкомащабно преосмисляне на зависимостта на ЕС от руските доставки и ускорено търсене на алтернативи.
След като Русия отхвърли гаранциите, съдържащи се в Европейската енергийна харта, инвеститорите може да потърсят по-малко рискови опции за възвращаемост на капиталите си. Ако това се случи, потенциалът на Русия като енергийна свръхсила ще остане нереализиран и тя ще плати тежка икономическа цена под формата на загубени приходи и стопиран растеж. Моделът на Путин е разбит и рано или късно Русия ще трябва да се доказва като надежден енергиен партньор чрез подписването още веднъж на Европейската енергийна харта или на друго сходно споразумение.
По БТА