Европа срещу България, казус II: Банско се съсипва по министерска заповед
Продължение от „Европа срещу България, казус I: Не на голф игрищата и строежите в парк „Странджа“
Ако правителството на България до 2 месеца не реагира срещу грубото нарушаване на европейското екологично законодателство в Иракли, Пирин и Странджа, България ще бъде изправена пред Съда на европейските общности и ще понесе сериозни глоби. Европейската комисия отвори наказателна процедура срещу България по три екологични казуса.
Вторият случай е за груби екологични нарушения в Национален парк „Пирин“. Паркът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство и има най-висока степен на защита според българското и международно законодателство.
През 2000 г. българската компания “Юлен” АД предлага проект за трикратно разширение на старата и незаконно построена ски зона в парка. След двегодишен период на административни процедури и с финансовата подкрепа на Първа инвестиционна банка, компанията получава разрешение и финансиране за новата ски зона.
Докладите по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) са сериозно критикувани от Българската академия на науките, Националния природонаучен музей и природозащитни неправителствени оргазаниции. Становищата са пренебрегнати. До април 2002 г. Министерството на околната среда и водите дава разрешение за строеж на 5 нови ски писти, 7 ски влека и една кабинкова въжена линия в границите на Национален парк „Пирин“. До май 2002 г. във Върховния административен съд са подадени над 70 жалби на зелени организации и физически лица, но съдът ги отхвърля.
Най-големите нарушения са тройното увеличение на размерите на пистите (вместо разрешените 30 м, пистите са широки 140 м), незаконната употреба на тежка техника и експлозиви за извършването на значителни земно-изкопни работи, драстично излизане извън площта на концесията с над 550 дка (с изсичане на дървесината) в близост до границите на природния резерват „Юлен“.
По закон в обикновени гори с дърводобивни функции голите сечи са разрешени в размер до 50 дка. В Национален парк „Пирин“ – един от най-строго защитаваните природни обекти в България и в света, концесионерите изсичат незаконно вековни гори с площ между 2000 и 3000 дка.
Създават се условия за ерозия. Започва свличане на земни маси. Жителите на Банско минават на сух режим, защото обезлесяването и ерозията водят до проблеми с водоснабдяването. От 2002 до 2007 година българските екологични организации „За земята“, „Зелени Балкани“ и др. непрекъснато подават сигнали до ЕК и ЮНЕСКО.
През септември 2007 година шефът на биоразнообразието към Генерална дирекция „Околна среда“ на ЕК Ладислав Мико, неговият подчинен Андраш Деметер и представители на ЮНЕСКО идват в България да проверят дали нарушенията, за които екологичните организации им се оплакват, са реалност. По време на посещението си забелязват, че се строи нов четириседалков лифт в местността „Чалин валог“ и един тунел (наказателната процедура на ЕК е точно за тези обекти, защото другите нарушения са извършени преди България да стане член на ЕС).
Ладислав Мико лично отива при директора на Национален парк „Пирин“ Георги Грънчаров и го пита има ли разрешителни за тези обекти. Грънчаров му отговаря, че не знае, но пък за сметка на това ги има в инвестиционната програма на концесионера. Оказва се, че обектите се строят незаконно, без Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС).
В резултат на паниката от този политически гаф, на 13 декември 2007 година (3 месеца по-късно) министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров разрешава строителството на лифта и на тунел под „Чалин валог“. В подписаните от него решения се казва, че проектите не се нуждаят от Оценка за въздействие върху околната среда. Щом министърът разрешава, значи са законни.
„Това вече ядосва ЕК, защото те са видели с очите си, че се строи без разрешителни още през септември, а министърът излиза с някакви решения постфактум“, коментира Александър Дунчев от Асоциацията на парковете в България.
Нарушението е очевидно – лифтът е построен незаконно, без да е извършена Оценка за въздействието върху околната среда. Министърът твърди, че няма нужда от такава оценка, но това не може да се прецени през декември 2007 година, когато всичко вече е построено. Издаденото впоследствие разрешение от министър Чакъров грубо нарушава европейските екологични директиви.
„Министерството на околната среда и водите твърди, че този лифт заменя съществуващ влек, което не е вярно, казва Александър Дунчев. Успоредно на съществуващия влек е изкопана нова просека. Изсечени са смърч, ела и бяла мура. С решението си, освен европейските закони, министърът нарушава и Закона за концесиите. Той казва, че новото съоръжение няма да излезе извън концесионните площи, а се случва обратното – лифтът е извън терена на концесията. Министърът казва – съоръжението няма да излезе извън плана за управление. А този план за управление и решението по ОВОС за цялата ски зона от 2001 година предвиждат пистата „Чалин валог – запад“ да бъде рекултивирана, тоест, залесена, а не да се строят лифтове и тунели около нея.
През 2009 година „Чалин валог – запад“ не само не е рекултивирана и залесена, а се вижда, че е работено по нея, подравнявана е с булдозери и с багери. На всичкото отгоре под тази писта министърът разрешава да се построи тунел, за да се обезопаси движението на ски туристи. Никъде Чакъров не казва, че пистата трябва да бъде затворена и рекултивирана, с което за скиорите не може да има риск“.
България е излъгала и ЮНЕСКО, като е обещала да допусне строителството на две-три нови писти, но да залеси много стари територии, с което да сведе щетите за природата в „Пирин“ до минимум. В докладите на ЮНЕСКО се казва: „България ни обеща да залеси 21 хектара“ и са описани подробно пистите и терените. Това не само че не се случва, но и пистите стават много по-големи отпреди.
„Обвиненията на Европейската комисия по отношение на гореспоменатите проекти ще бъдат внимателно анализирани, въз основа на което Министерството на околната среда и водите ще формира становището си пред ЕК в рамките на дадения двумесечен срок“, се казва в прессъобщението на министерството по случая.
Виж също: Европа срещу България, казус III: Незаконните строежи в Иракли