Путин откри модел за подражание – Китай
Клифърд Леви
Почти 20 години след краха на Комунистическата партия руските лидери откриха модел за бъдещ успех: Комунистическата партия. Или поне онази, която управлява в съседство. Подобно на завистлив изоставащ ученик партията „Единна Русия“ на Владимир Путин все по-задълбочено проучва как би могла да заприлича на Китайската комунистическа партия, особено в умението й да изведе Китай от финансовата криза без особени поражения. Лидерите на „Единна Русия“ дори организираха специално заседание този месец с високопоставени представители на Китайската комунистическа партия, за да чуят от първоизточника как те упражняват власт.
Истината е, че руснаците нямат никакво желание да се върнат към комунизма като влиятелна марксистко-ленинска идеология, независимо дали в съветската му версия или в доста размития вариант на Пекин. Изглежда обаче са възхитени от способността на китайците да използват еднопартийната система, за да държат под пълен контрол страна, и в същото време да отбелязват значителен икономически растеж. Това е исторически поврат, като се има предвид, че китайските комунисти се вдъхновяваха от съветските, преди да настъпи продължителният разрив между двете страни.
За руснаците от значение са различните пътища, които двете страни поеха през последните десетилетия. Те са напълно наясно, че дори когато Русия е преживявала много мрачни дни в прехода си към пазарна икономика, Китай много по-изкусно е извършил подобна трансформация. Руснаците изглежда са почти засрамени, че тяхната икономика е дълбоко зависима от петрола, газа и други природни ресурси, като че ли Русия е страна от третия свят, а Китай е начело в производството на стоки за цял свят.
„Постиженията на Китайската комунистическа партия в развитието на управлението заслужават най-висока оценка“, каза Александър Жуков, вицепремиер и старши сътрудник на Путин, на среща с китайски служители на 9 октомври в граничния китайски град Суйфънхъ, на северозапад от Владивосток. „Практическият им опит трябва да бъде задълбочено изучен“. Жуков покани президента Ху Цзинтао, генерален секретар на Китайската комунистическа партия, на конгреса на „Единна Русия“ през ноември в Санкт Петербург.
Срещата в Суйфънхъ увенча засилените от няколко месеца контакти между двете партии. Руска делегация на високо ниво посети Пекин през пролетта за неколкодневни разговори, а „Единна Русия“ съобщи, че ще отвори представителство в Пекин на научно-изследователското си звено. Увлечението по Китайската комунистическа партия подчертава липсата у Единна Русия на здрава вътрешна философия. Партията функционира главно като инструмент на Путин, дори водеше кампанията си под лозунга „Планът на Путин“. Напоследък партията се бори за „руски консерватизъм“, без да уточнява какво точно е това. Всъщност отворен остава въпросът дали усилията на „Единна Русия“ да се поучи от Китайската комунистическа партия е нещо повече от интелектуално упражнение.
Независимо от мотивацията, Русия започна да се приближава през последните години към китайския модел в политически и икономически аспект. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Русия се гмурна напосоки в капитализма, разпродаде повечето си промишлени предприятия и либерализира законите. При Путин правителството промени курса, като установи по-голям контрол над много сектори. Днес и двете страни управляват със силна централизирана власт и контролирани икономики, които са смесица от частни и държавни компании, въпреки че руснаците дълго време изглеждаха по-малко дисциплинирани в това отношение
Корупцията е по-голяма в Русия, отколкото в Китай, сочат глобалните индекси, а чуждите компании като цяло смятат инвестиционния климат в Русия за по-малко благоприятен, отчасти заради недоброто зачитане на правото на собственост. Русия не може също така да догони Китай в модернизирането на пътища, летища, електроцентрали и друга инфраструктура. Русия се бори и с безброй здравни и социални проблеми, които намалиха средната продължителност на живота при мъжете до 60 години. Една от последиците е демографска криза, която се очаква да смъкне растежа.
Световната финансова криза подсили сравненията между икономиките и привлече вниманието към политиката на Москва. Световната банка прогнозира през юни, че китайската икономика ще отбележи тази година растеж от 7,2 процента, докато руската ще спадне със 7,9 на сто. Русия остава по-отворена от Китай в политически аспект, като се имат предвид независимите опозиционни партии, макар и често пъти кооптирани, и по-голямата свобода на словото. Най-очевидният контраст е по отношение на интернет, който в Китай е цензуриран, а Русия – не.
Дори и при това положение политическите съветници на Путин отдавна проучват как да доближат руската политическа система до вида, който от десетилетия се е утвърдил в страни като Япония и Мексико, където на практика управлява еднопартийно правителство под демократично прикритие, казват политолози. Руснаците изглежда не отчитат факта, че в много от тези страни дълго управляващите партии са паднали от власт.
Стратегията на Кремъл пролича при местните избори в началото на месеца, когато членове на „Единна Русия“ и държавни служители използваха тактиката на силната ръка, за да изтласкат опозиционните партии, сочат независими организации за мониторинг.
„Единна Русия“ спечели на повечето места. Далеч зад нея остана Руската комунистическа партия, която се представя като наследник на съветската и е популярна сред по-възрастните хора. Руските комунисти също се стремят да изградят връзки със своите китайски събратя, но китайското лидерство предпочита да поддържа контакти с партията на Путин. Местните избори показаха, че руското правителство и „Единна Русия“ са все по-тясно преплетени. Държавни телевизионни канали излъчват много благоприятни репортажи за партията, а съдилищата рядко или въобще не се произнасят срещу това. Лидерите на „Единна Русия“ открито признават, че искат да проучат как китайците са запазили правилния баланс между партията и управлението.
„Интересуваме се от опита на партията и държавните структури в Китай, където съществува сътрудничество между управляващата партия и съдебната, законодателната и изпълнителната власт“, каза Владимир Матханов, депутат в руския парламент, на срещата в Суйфънхъ. „Единна Русия“ хвали китайската система, без да споменава репресивните й аспекти. Освен това позицията на партията изглежда противоречи на многократните изявления на бившия президент и настоящ премиер Путин и на президента Дмитрий Медведев, че Русия се нуждае от енергична многопартийна система, за да процъфтява. Двамата подкрепиха резултатите от местните избори, въпреки широко разпространените твърдения за измами и с това предизвикаха опозиционни политици да ги упрекнат в неискреност.
Сергей Митрохин, лидер на „Яблоко“, либерална и прозападна партия, която претърпя голям провал, каза, че изборите са разкрили истинските аспирации на Кремъл. А разговорите с Китай съвсем ги доизясниха, каза Митрохин. „За мен срещата в Китай показа, че „Единна Русия“ иска да установи завинаги еднопартийна диктатура“, каза той. Пред последните векове Русия флиртува както със Запада, така и с Изтока, без да изясни окончателно идентичността си. Анализатори казват, че при Путин политическото ръководство е започнало да отхвърля идеята, че страната трябва да прегърне западните представи за демокрация и управление.
Това отчасти се дължи на ситуацията през 90-те години, след разпадането на Съветския съюз, когато Русия се сблъска с икономически затруднения и политически хаос, който според много поддръжници на Путин е бил „подсилен“ от Запада. Дмитрий Косирев, политически коментатор на РИА „Новости“ и автор на детективски романи, чието действие се развива в Азия, каза, че е естествено Кремъл да гледа на Изтока. „Те откриха, че има начин да се реформира една формално погледнато социалистическа държава в нещо много по-добро и ефективно и разбира се, си вземат бележка“, каза Косирев. „Всички тук гледат на Китай като модел, като пример за подражание, защото самата Русия не е за пример“.
По БТА