Джо Байдън или господин Погрешно решение

Искате да знаете как да се справите с важен въпрос, свързан с война, или да съставите мащабна стратегия? Може просто да питате Джо Байдън и да направите обратното. Миналия август Байдън бе избран за кандидат-вицепрезидент на Барак Обама, защото беше стар, побелял и се предполагаше, че знае много за външната политика. Казвам „предполагаше се“, защото реалният опит на Байдън в чужбина се свежда до това, че той дълго време е бил председател на Сенатската комисия по външните работи, знае имената на много световни лидери и може да се шегува приятелски с тях на банкети по целия свят.

Това, което Обама пренебрегна, беше факта, че Байдън, който 36 години бе сенатор от малкия щат Делауър, никога през живота си не е управлявал, не е взимал решения и не е правил нищо повече от това да говори за разни неща и то с пословична многословност. Дори в Сената на САЩ, тази августейша  институция, която всяка седмица бълва толкова много въздух под налягане, че може да пренесе на балон през цяла Америка хиляда 6-годишни деца, дори там Байдън, който е с присадена коса и искрящо бели изкуствени зъби, способни да заслепят дори полярна мечка, е известен със своята бъбривост.

Речта му гъмжи от думата „буквално“. Освен това Байдън много обича да разказва неясни и протяжни анекдоти за семейството си и ирландските си предци. Когато по време на кампанията сътрудниците на Обама се опитаха да го озаптят, Байдън се съгласи, но започна да размишлява от трибуната: „Ще се опитам да го кажа набързо, не да го претупам, а просто да премина бързо към въпроса, към същността на въпроса“.

Подигравките по адрес на Байдън са любимо занимание и в двете партии. Това, което безотказно събира демократ и републиканец във Вашингтон, е репликата, че Байдън е дърдорко. Самият Обама се присъедини към този хор през февруари, отговаряйки на въпрос, свързан с поредния гаф на Байдън. „Не знам какво е имал предвид Джо, което не е учудващо“, каза президентът и предизвика сподавен кикот в дъното на залата, където се бяха събрали служители от Белия дом. Сърдит, Байдън се възползва от седмичния си обяд с президента, за да го помоли да не се отнася „пренебрежително“ към него пред други хора. Обама се съгласи и нареди да ги снимат как ядат хамбургери заедно, за да демонстрира, че двамата са близки и в добри отношения.

Истинският проблем на Байдън обаче е собствената му преценка за нещата. По всички важни въпроси той бе, меко казано, на грешната страна на историята. През 1990 г. Байдън гласува против намесата на американските сили срещу Саддам Хюсеин в Кувейт. Гласува „за“ инвазията в Ирак през 2003 г. и подкрепи идеята за разделянето на страната на три части на етнически принцип. През 2007 г. той се противопостави се срещу пращането на допълнителни войници в Ирак, благодарение на което Ирак се омиротвори, а САЩ се спасиха от поражение.

Сега Байдън защитава политика, която той нарича „контратероризъм плюс“, схема, предвиждаща много по-малко военно присъствие в Афганистан и съгласно която елементите на Ал Каида биват атакувани от голямо разстояние с военни безпилотни самолети и „умни“ ракети. Това е пълна противоположност на контратерористичната доктрина, убедително представена от генерал Стенли Маккристъл, който поиска изпращането на още 40 000 войници. Според генерала тези подкрепления ще позволят на силите на НАТО да защитават и да влияят на населението, докато обучават афганистанската армия и полиция и събират разузнавателна информация на място.

Проблемът е, че Обама може да послуша Байдън. Сега президентът, който през март уж беше изяснил стратегията си за Афганистан, публично се прави на Хамлет, кърши ръце и води безкрайни дебати в Белия дом (детайлно докладвани на пресата) за това какво да се прави. Основната цел на тези обсъждания за политиката в Афганистан е да се демонстрира, че Обама не взима безразсъдни решения като президента Джордж У. Буш. Колебанието обаче създава опасна несигурност у афганистанския народ за намеренията на Запада. Хората искат гаранции, че НАТО е напълно ангажирана и готова за дългото изпитание. Що се отнася до броя на войниците, Обама изглежда е склонен да търси златната среда – соломоновско решение, което може да се окаже възможно най-лошото.

Левицата залага на Байдън, усещайки, че Обама се колебае и започва да преосмисля предизборното си твърдение, че Афганистан е „добрата война“ на фона на злокобната иракска авантюра на Буш. Корицата на „Нюзуик“ тази седмица, която показва каменното изражение на вицепрезидента под заглавие „Защо Джо не е шега работа“, със сигурност вече виси в рамка в клозета на Байдън. Ако Обама наистина смята, че това е така, всички ни очакват големи проблеми.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.