Кому е изгоден атентатът в Иран?
Лесно и просто е да бъде политизирано кое да е събитие в Иран. За пример ще посочим експлозията в провинция Систан и Белуджистан на пакистанската граница, при която в неделя загинаха почти 50 души.Терористичната акция безспорно е имала за цел да удари отвътре бездруго неблагоприятния международен имидж на Иран и да засили нестабилността в страната. Въпросът е само кой има полза от това.
Атентатът стана на 18 октомври край входа на конферентна зала в град Сарбаз – извършителят самоубиец взриви бомба до автомобила на заместник-командващия сухопътните войски от Корпуса на гвардейците на ислямската революция.Времето не бе избрано случайно, доколкото още не са се уталожили протестите срещу резултата от неотдавнашните избори за президент на Иран, издигнали отново на лидерския пост Махмуд Ахмадинеджад. При това атентатът бе извършен в навечерието поне на две събития, важни за Ислямската република.
Първо, във Виена започват преговори между Иран и дипломати от Русия, САЩ и Франция с цел да бъде решен въпросът за извозване на отработеното гориво от ядрения реактор в Натанз за по-нататъшна преработка. От резултатите зависи дали Иран ще вземе решение да увеличи обема на урана, обогатяван в самата страна, който може да се използва за производство на ядрени оръжия. Второ, в град Пишин бяха насрочени преговори под егидата на революционните гвардейци между шиитите, господстващи в страната, и местните сунити – последователи на противоборстващи течения в исляма.
Политическите обвинения не закъсняха. Иран обвини като замесени в атентата САЩ, Великобритания и Саудитска Арабия, а също и пакистанските тайни служби. Западни аналитици пък съзряха причината за проблемите на Иран в тамошния режим – сиреч, сами сте си виновни. По данни на органите на реда в Систан и Белуджистан, отговорността за експлозията е поета от Абдулмалек Риги, лидер на сунитската въоръжена групировка „Джундаллах“. Тя набира бойци главно сред местните племена от групата белуджи, които обитават и граничните с Иран пакистански и афганистански райони.
Става дума за една от най-обширните, но и най-бедните провинции в Иран; на границите й се срещат три държави и там процъфтява контрабандата на наркотици за европейските страни.Според западни медии, напрежението в Систан и Белуджистан значително е нараснало напоследък, след като „гвардейците на ислямската революция“ засилиха присъствието си там с цел борба срещу наркотрафика, а също и след ареста и отложената засега смъртна присъда на Абдулхамид Риги – брат на лидера на „Джундаллах“. Международните наблюдатели неслучайно изтъкват не толкова значението на религиозните разпри между шиитите и сунитите в този несигурен район на Иран, колкото на проблема с наркобизнеса.
Дали контрабандистите имат интерес Иран да бъде нестабилен? Безспорно, защото това ще отвлече вниманието на властите от проблемите с наркотърговията и гвардейците на ислямската революция ще имат по-малко възможности да се намесват в нелегалния бизнес, тясно свързан с тероризма. Както отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“, Техеран все повече се тревожи от влиянието на талибаните и на международната терористична мрежа Ал Каида в Пакистан и Афганистан върху криминалните и военизираните групировки, действащи на иранска територия. „Джундаллах“ наистина никога не е заплашвала сериозно иранския режим на революционните гвардейци, но Техеран подозира, че противниците на Иран биха могли да използват подобни групировки, за да дестабилизират режима.
Иранците не са склонни да изпитват доверие и към властите в Пакистан заради връзките му със Саудитска Арабия, обвинявана от Иран, че подкрепя сунитските въоръжени бойци. Самите пакистанци се опитват да уверят Техеран, че изобщо не са замесени в атентата в Систан и Белуджистан и че, напротив, се стремят към сътрудничество в борбата срещу общата заплаха – организираната престъпност и тероризма. Дали пакистанците имат интерес от нестабилен Иран? Надали, тъй като подобно развитие само ще увеличи нестабилността в страната им и региона като цяло.
Наблюдатели отбелязват, че в миналото Пакистан е подкрепял сунитски военизирани групировки, особено в Афганистан през 80-те, когато са действали срещу войските на Съветския съюз. Тъкмо на това се дължат подозренията на иранските власти. Твърди се, че Абдулхамид Риги, който очаква да бъде екзекутиран в Иран, признал, че е получавал финансови средства и заповеди от Вашингтон, макар че САЩ категорично опровергават това. Дори ако западните тайни служби имат интерес да бъде сменен режимът на Ахмадинеджад в Иран, днес ще е твърде рисковано да подпомагат с тази цел наркотърговците там, където се срещат границите на страната с Пакистан и с Афганистан. Опасни се очертават евентуалните последици за регионалната сигурност и борбата срещу тероризма, за усилията на коалицията в Афганистан начело със САЩ.
Иранските власти политизират трагедията в Систан и Белуджистан, водени от емоции, защото е по-лесно да признаят, че е замесена нечия „ръка, действала отвън“, отколкото че са неспособни да решат проблема със собствената си сигурност. Според в. „Халидж таймс“, издаван в Обединените арабски емирства, Техеран трябва да признае, че е допуснал сериозен пропуск, и да възприеме верния подход към проблема, като сътрудничи с Пакистан и Афганистан в разработването на съвместна стратегия за борба срещу „общия враг“. А турският в. „Тудейз заман“ пише, че ако Иран преследва само собствените си интереси, тоест ако брани исляма само за Иран, не би изглеждал убедително, тъй като в новата ера никоя страна от региона не ще може да оцелее, разчитайки само на собствени сили.
Общо взето, става ясно, че Иран, съседите му и цялата световна общност са изправени срещу един и същ враг – тероризма, захранван от наркотърговията, и трябва да се борят срещу него с общи усилия. Срещат обаче пречки заради взаимното недоверие. Подкрепяно и от религиозни, и от идеологически противоречия, то прави положението безизходно.
По БТА