Досиета – скелетите още са в гардероба
Дори и най-добрият му приятел го е предал. Стелян Тънасе разбрал това, когато поискал да види дебелото си досие, изготвено от тайната полиция по време на комунизма. Разкритието му спряло дъха – най-близкият му приятел е бил информатор, който редовно е докладвал на агентите какво прави Тънасе. „Все още не съм го преживял“, казва писателят Тънасе. Той е бил следен от тайната полиция по времето на покойния диктатор Николае Чаушеску, а домът му е бил подслушван. „Това беше единственият човек на земята, на когото имах пълно доверие. Никога, никога не съм се съмнявал в него“, разказва той.
Преди двайсет години комунизмът в Източна Европа рухна. Мрачното му наследство обаче все още остава в неполучилия отговор въпрос за досиетата – дали ако се разреши на жертвите да ги прочетат, това ще излекува старите рани или ще отвори нови. Повечето страни от бившия Източен блок са приели законодателство, което разрешава обществения достъп до поне част от милионите страници архиви на тайната полиция, разкриващи как армии от информатори са били подкупени или заставени да шпионират приятели, колеги и съседи.
Докато Германия стартира амбициозна инициатива за възстановяване целостта на милионите документи, накъсани на парчета при падането на Берлинската стена през ноември 1989 г., в Чешката република и Полша мнението за това какъв достъп да бъде предоставен остава разделено. Други две държави – Унгария и Румъния, забраниха достъпа до стотици хиляди досиета, уличаващи ключови фигури, някои от които все още влиятелни в бизнеса, медиите и политиката.
В Унгария, която все още не е приела законодателство за пълно отваряне на досиетата, разузнавателните служби държат затворени 27 процента от досиетата, тъй като те все още се смятат за строго секретни, обяснява следователят Янош Кенеди, отговарял за извършена наскоро официална оценка на въпроса с досиетата.
„Няма друг бивш сателит на Съветския съюз освен Унгария, където до такава степен да липсват всякакви разпоредби по отношение на досиетата“, посочва той. Това не е пречка имената на предполагаеми бивши доносници да се прокрадват в публичното пространство през няколко седмици или месеци, включително на известни личности като актьори, спортисти, свещеници и интелектуалци.
В Румъния, където 700 000 информатори са следели от името на Секуритате население от 22 милиона, над 2 милиона досиета остават под стриктен контрол. Въпреки това незнайно как промъкнали се мръсни тайни продължават да съсипват кариери, приятелства и семейни отношения. Това лято румънски вестник обвини футболната звезда Джордже „Джика“ Попеску, бивш капитан на румънския национален отбор. Той първо яростно отхвърли обвинението, след което призна, че през 80-те години е писал доноси за съотборниците си и други хора.
Тъмна пелена от секретност обаче все още пази генералите от Секуритате, които са ръководили следенето, а сега заемат ключови постове в политиката и бизнеса. За някои се смята, че са унищожили досиетата си. Националният съвет за проучване на архивите на Секуритате (НСПАС) признава, че не е получил 70 000 досиета, които остават недостъпни от съображения за националната сигурност. „Не можете да видите досиетата на генералите, тъй като те нямат такива. Те са тези, които са съставяли досиета“, посочва заместник-председателят на съвета Виргилиу-Леон Търъу.
Родената в Румъния писателка Херта Мюлер, която емигрира в Германия и която спечели тазгодишната Нобелова награда за литература, обвини правителството, че привидно отваря досиетата, а всъщност държи в тайна най-важните документи. Това, според други критици на правителството, е гавра с усилията за постигане на национално помирение. „Никога няма да отворят досиетата на големите играчи“, казва известният политически анализатор Корнел Нистореску. „Това не може да стане, защото държавата все още се управлява от тези хора. Те са в политическите партии, в неправителствените организации, в медиите, в бизнеса – навсякъде. Румънското общество е заразено. В последните десет правителства не можах да намеря трима души, които да не бяха опетнени“, казва той. Вербуването на информатори не е било трудна задача. Някои са били изнудвани. Други са искали да напреднат в кариерата или да им бъде разрешено да пътуват в чужбина. Често срещани примамки са били по-добра храна или безплатни стекове цигари.
Полша отдели особено голямо внимание на това как да се справи с наследството на двуличието. Преди четири години партията „Право и справедливост“ дойде на власт с обещанието да прочисти редиците си от всеки с доказани връзки с бившата тайна полиция. Тя прокара закон, който трябваше да подложи на проверка близо 700 000 държавни служители. Законът бе отхвърлен като неконституционен. Оттогава държавният Институт за национална памет, чиито досиета, ако бъдат подредени едно до друго, биха достигнали 86 километра, започна да публикува списък на обществените фигури, които или са сътрудничели, или са шпионирали. Всичко това обаче може да излезе от контрол. През 2005 г. полски журналист предизвика яростна реакция, когато в интернет се появи тайно копиран от него списък с 240 000 имена. В списъка бяха разбъркани имената на шпиониралите и шпионираните без да има начин те да бъдат разделени.
В Чешката република ситуацията стигна дотам, че се наложи президентът и бивш дисидент Вацлав Хавел да се намеси с призива: „Млади историци, моля ви внимавайте, когато давате оценки за историята. Иначе можете да причините повече вреда отколкото полза“. Хавел бе принуден да протестира, след като върху неговия приятел, романиста Милан Кундера, бе хвърлена сянка на съмнение. Местен вестник публикува полицейски документ, според който Кундера е доносничел за човек, обвинен, че е шпионирал за Запада. Кундера твърди, че документът е изфабрикуван. Случаят на Кундера потвърждава често срещаното оплакване по отношение на досиетата на тайната полиция – прекалено често те са пълни с клюки, догадки и откровени лъжи.
Това отчасти е причината, поради която Еуджен Джорджеску не е поискал да види досието си. „Защо да го правя? Вече съм го преживял“, казва 75-годишният Джорджеску, който е бил принуден да търпи заплахите и денонощното наблюдение на Секуритате, след като оспорил режима на Чаушеску. Не само пенсионираният архитект не проявява интерес към досието си. Властите казват, че от 2005 г. насам са получили едва около 10 000 молби за разглеждане на досиета. Писателят Тънасе, който прочел досието си през 2001 г., в крайна сметка се е помирил с приятеля, който го е предал. Той обаче така и не се е извинил и двамата не са останали приятели. „Той каза, че е предложил услугите си на Секуритате, за да ме защити, но аз не вярвам на това обяснение“, казва той. Тънасе е толкова разстроен от случилото се, че дори и днес се среща с приятелите си по улиците и в парковете, където няма подслушвачи.
Тънасе, който е бил под 24-часовото наблюдение на режима, смятал творбите му за подривни, има и друг поглед върху старите досиета – те са банални. Книгата му от 2007 г. „Шепнем у дома“ съпоставя бележките в дневника му с криптирани доклади на Секуритате за същите дни, показвайки понякога смехотворните разлики между това, което агентите са смятали, че Тънасе прави, и това, което в действителност е правил. „Всичко това е толкова кафкианско. Можете ли да си представители, че Секуритате се е интересувал от нещо толкова банално като цвета на ризата ви? Толкова глупави са били“, казва той.
Заместник-началникът на големия румънски архив Търъу настоява, че досиетата имат огромна стойност – не само заради 20-ата годишнина, но и заради бъдещите поколения. „Има рецепти за ястия, но също и преписки от подслушвания и философски дискусии. Това са подробности за живота на обикновените хора. Това е историята на румънския народ“, посочва той. И макар и процесът да е болезнен, Тънасе настоява, че всички досиета трябва да се отворят. „Не можем да изградим нормално и здраво общество, ако продължаваме да крием скелетите в гардероба“, казва той.
По БТА