Сърбия по-близо до Русия, по-далече от НАТО
Радован Бибич
Присъединяването на Сърбия към новата система за сигурност в Европа, чието създаване предложи руският президент Дмитрий Медведев по време на посещението си в Белград, би намалило значително шансовете на страната да влезе в НАТО. Новата система за сигурност би била противотежест на Северноатлантическия алианс. Тя може да бъде създадена чрез реформиране на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, където Сърбия може да има значителна роля, научи „Данас“ от добре информирани източници, близки до правителството в Белград.
Предложението на Медведев бе потвърдено и от руския министър за извънредните ситуации Сергей Шойгу след разговорите му със сръбския вицепремиер Ивица Дачич. Той подчерта, че „Сърбия като част от Европа ще бъде част от общата концепция за европейска сигурност“, но за по-нататъшните стъпки „трябва да бъде консултиран Медевев“. Медведев и по-рано говореше за създаването на нова система за сигурност, която да обединява европйските страни, нечленуващи в НАТО, т.е. онези, които не планират да влязат в алианса. Системата за колективна сигурност би трябвало да се създаде чрез реформирането на ОССЕ, чрез засилване на влиянието на тази организация.
Още не е известно кои страни биха могли да влязат в нея, но може да се очаква, че Русия ще покани всички държави от някогашния СССР, с изключение на Украйна и Грузия, които заявиха, че се стремят към НАТО. По същата причина са малки шансовете Сърбия да се реши да влезе в такъв съюз, но ако влезе, би имала значителна роля, каза за „Данас“ Джордже Попович, изследовател от Центъра за граждански и военни отношения.
Оттук излиза, че стремежът на Русия е Белград да не предприема стъпки към по-нататъшно приближаване към алианса. Русия многократно и ясно заяви, че се противопоставя на влизането на Сърбия в НАТО, така че може би това се крие зад поканата за новия военен съюз. От друга страна, и това е важно, Русия не се противопоставя на приемането на страната ни в ЕС, изтъква Попович.
Според възможната организация на новата система за сигурност нито една страна няма да има изключителното право да поддържа мира и стабилността в Европа. Системата може да подразбира и формиране на обща ракетна отбранителна система на Стария континент. Частта, която може да интересува Сърбия, се отнася до задължителното споразумение за общата сигурност, което се основава на основните принципи на междудържавните отношения и зачитането на териториалната цялост и суверенитета на държавите. Между другото една от задачите би била и решаване на кризите по мирен път, както и взимането на мерки против всички форми на заплаха за общата сигурност.
Драган Симеунович, професор във факултета по политически науки, смята, че създаването на нова система за сигурност не би представлявало опозиция на НАТО, а начин всички заинтересувани страни да участват в поддържането на сигурността в Европа. За поддържане на сигурността и сътрудничеството в Европа официално е задължена ОССЕ, но на практика работата й не е плодотворна, главната дума има НАТО. От друга страна, Русия е призната по света като съществен фактор за мир и стабилност и с формирането на новата система иска да засили влиянието си в Европа.
Русия би постигнала това с формирането на нова система за колективна сигурност, която би обединила всички страни на континента, независимо от членството им в НАТО или някоя друга организация. По този начин няма да се поставя въпросът за забавяне на приемането на Сърбия в НАТО, ако този курс се запази, но въпросът е необходимо ли е това членство, ако бъде формирана новата система, обяснява Симеунович. Той добавя, че включването на Русия в поддържането на мира и стабилността в Европа би помогнало да се решат много въпроси, преди всичко в Косово, Босна и в Кавказ, „за които НАТО и ОССЕ проявиха неспособност“.
Форумът за сигурност и демокрация, оглавяван от пенсионирания генерал Нинослав Кръстич, изтъква, че „сръбските ръководители трябваше да подчертаят, че с постигнатите с Русия договори не се поставя под въпрос съществуващата концепция за сигурност на ЕС“. По този начин би се стеснило пространството за манипулации в страната и в чужбина, които биха могли да застрашат или да прекратят процеса на по-нататъшно приближаване на Сърбия към ЕС, посочва Форумът.
Сръбският външен министър Вук Йеремич заяви снощи, че Сърбия води политика на военен неутралитет, което означава, че не заема ничия страна. „Преди година Русия предприе инициатива за диалог за нова политика на европейска сигурност през 21 век, когато няма студена война, а Сърбия е готова да разговаря за това с всички страни“, заяви Йеремич за сръбската държавна телевизия и радио.
По БТА