Wind of Change – „Скорпиънс“ срещу Стената + видео

Няколко ноти, изсвирени с уста, висок глас, който запява: I follow the Moskva, и задължителното соло на китара – двадесет години по-късно германската група „Скорпиънс“ си спомня как е създадена баладата, която ще се превърне в символ на падането на Берлинската стена.

Wind of Change („Вятърът на промяната“) не е написана между Източен и Западен Берлин, а в Москва, през август 1989 г., си спомня певецът и композитор Клаус Майне. „Скорпиънс“ – тогава на върха на славата – участват в рок фестивал заедно с други западни групи.

„Войниците от Червената армия бяха пред сцената, за да гарантират сигурността, застанали с гръб към нас. Когато дойдохме (. . .), те се обърнаха към нас, сляха се с феновете и започнаха да хвърлят фуражките си във въздуха“, разказва пред АФП певецът с лице, набраздено от бръчки, но верен на кожения си панталон, барета и шалче на черепчета. „Като се върнахме у дома имахме чувството, че сме видели как светът се променя пред очите ни. Малко по-късно се роди и „Вятърът на промяната““, обяснява той, докато се намираме в малко помещение, облицовано със златни плочи, в Хановер, откъдето е групата.


Баладата е издадена през 1990 г. и става световен хит, а през 1991 г. е най-продаваната песен на планетата. „Разхождахме се из парижкия Шанз-Елизе, за да пазаруваме, а „Вятърът на промяната“ звучеше от всеки магазин“, спомня си Клаус Майне.

Статутът на „група емблема“ на падането на Стената „Скорпиънс“ получават през 1999 г. – на церемониите за 10-годишнината от рухването й, когато рокмузикантите изпълняват хита в съпровод на 160 волончелисти под диригентството на Ростропович. През 1989 г. кадрите с руския виртуоз, който свири Бах в подножието на Стената малко след падането й, обиколиха света.

В историческия момент на пробиването на Стената „Скорпиънс“ били в Париж, разказва китаристът на групата Рудолф Шенкер, заменил мустаците и трайното къдрене от 80-те години с очила с огледални стъкла и внимателно разчорлени коси. „Бяхме в известната парижка дискотека „Бен-душ“. Клаус гледаше през рамото ми нещо по телевизията на бара и внезапно каза: „Хей, виж, това не е ли Стената? На Стената има хора!“, спомня си той.

През Студената война „Скорпиънс“ (любима група на германците според допитване от юни) не са можели да свирят в ГДР. Вероятно са били смятани за прекалено предизвикателни с кожените си дрехи и дълги коси, текстове само на английски, провокативни албуми като Virgin Killer („Убиец на девици“) и тъжни любовни блусове като Still Loving You. За да видят и чуят идолите си, почитателите им от Източна Германия са принудени да пътуват масово до Будапеща или тогавашен Ленинград, спейки по тревните площи, „понеже нямаха право да обменят толкова валута, че да спят в хотел“, спомня си Рудолф Шенкер.

На днешна Германия Клаус Майне – приятел на бившия канцлер социалдемократ Герхард Шрьодер – гледа с опрощаващ поглед. „На Запад, както и на Изток, сме склонни да забравяме миналото си“, отбелязва той. „Трябва да се обърнем назад и да признаем, че не всичко се случи точно така, както очаквахме, но (. . .) фактът, че Стената рухна, че хората са свободни и никой не трябва да умира в името на свободата, е нещо необратимо“, добавя той.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.