Европейският съюз в търсене на Суперзвезда

Европейският съюз има нужда от свой Барак Обама. Поне такова впечатление създадоха някои външни министри от ЕС, когато се събраха вчера в Люксембург, за да обсъдят как бъдещият президент на съюза може да засили влиянието му сред страни като САЩ, Русия, Индия и Китай. „Нуждаем се от силни лидери. Би било чудесно, ако можем да открием европейски Барак Обама“, каза финландският външен министър Александър Стуб при пристигането си на срещата.

Все още се спори обаче по въпроса дали ЕС трябва наистина да бъде ръководен от президент-суперзвезда и дали някой не толкова известен президент няма да служи по-добре на страните членки. „ЕС е суперзвезда, така че имаме нужда да бъдем представлявани от суперзвезди“, каза външният министър на Литва Вигаудас Ушацкас. Президентът трябва „да се концентрира върху това да гарантира, че ЕС ще продължи работата си“, писа полското правителство в предложение от 19 октомври, което анализатори изтълкуваха като опит да се подсигури, че президентът няма да засенчва националните лидери на ЕС.

Проблемът е в Лисабонския договор, който ЕС се надява да задейства до края на годината, ако чешкият Конституционен съд и президент го одобрят. Договорът създава поста президент на Съвета на страните членки, чиято задача е да ръководи работата на Съвета и да представлява ЕС в чужбина. Идеята за създаване на такъв пост е ЕС да излезе на по-преден план на световната сцена и да има по-последователно международно представяне. Сега блокът се ръководи от всяка страна членка за период от шест месеца – ситуация, която не предполага голяма последователност.

„Шестмесечното ротационно председателство наистина бе враг на сериозната външна политика“ в ключовите отношения с големи сили като Китай, Индия, Русия и САЩ, каза британският външен министър Дейвид Милибанд. Ето защо някои министри от ЕС казват, че блокът се нуждае от държавник с голям международен опит, който да може да преговоря на равни начала с лидери като Барак Обама и Ху Цзинтао. Най-често се споменава името на бившия британски премиер Тони Блеър. Блеър би бил „добър избор“, каза Милибанд, а по думите на Ушацкас той е „страхотен кандидат“. Френският първи дипломат Бернар Кушнер също подкрепи кандидатурата на Блеър.

Но дипломати казват, че други страни членки, особено по-малките, се опасяват, че толкова известен президент ще засенчи както тях, така и шестмесечното им председателство, което Лисабонският договор запазва. Белгия, Холандия и Люксембург вече подготвиха своя собствена декларация, в която подчертават, че президентът трябва винаги да работи в координация с ротационното председателство и да „слуша страните членки и институциите“.

Някои анализатори тълкуват това като искане за не толкова известен президент, който да не засенчи националните лидери. „Някои хора искат да има силен президент на ЕС, други – по-слаб“, каза Стуб. Поне за момента въпросът е теоретичен: шведското председателство на ЕС ясно показа, че няма да започне официални преговори за избора на президент, докато чешкият съд не съобщи кога ще се произнесе по жалбата срещу Лисабонския договор. Дори когато този въпрос се изясни, все още няма да е ясно дали ще се търси европейски Обама или по-неизвестен ръководител.

Но ако блокът наистина започне да търси своя суперзвезда, светът по-добре да внимава, защото това може да е първият сигнал, че ЕС има сериозни намерения да излезе напред на световната сцена. „Изборът за Европа е прост: да се вземем в ръце и да превърнем ЕС в лидер на световната сцена или да се превърнем в наблюдатели в свят на Г-2, ръководен от САЩ и Китай“, каза Милибанд.

По БТА