Сарко Американеца разлюби Америка
Френският президент Никола Саркози, наричан заради проамериканските си позиции Сарко Американеца, изпитва неочаквано големи трудности в отношенията си с Вашингтон и затова променя политиката си. Изненадан от изявления, възприети като укори от американския президент Барак Обама, и окуражен от нарастващото влияние на Г-20, Саркози все по-често протяга ръка към необвързани страни в опита си да разшири международното влияние на Франция.
Той установи особено тесни връзки с Бразилия, търси съюзи в Централна Азия и засилва активността си в Близкия изток, използвайки търговски сделки за милиарди долари във военната сфера и в областта на ядрената енергия за граждански цели. Тези инициативи са подети на фона на дисонанс във френско-американските отношения. Липсата на хармония не е равнозначна на криза, но така или иначе предизвиква учудване.
„Саркози бе изтласкан от курса, който пое в отношенията си с Америка“, каза Дидие Бийон, старши изследовател в Института по международни и стратегически отношения (IRIS). „Америка е от основно значение за него, но нещата са по-сложни, отколкото бяха преди няколко месеца“, добави той. След избирането му през 2007 г. Саркози бързо установи близко приятелство с тогавашния президент на САЩ Джордж Буш и загърби американско-френския спор за инвазията на Ирак през 2003 г. Когато през януари на власт дойде Обама, Саркози все още грееше от похвалите, които получи за завършилото председателство на Европейския съюз, и бе убеден, че е естественият партньор на новия американски лидер на световната сцена. „Има място и за двама ни“, каза той, очаквайки, че ентусиазираното му възприемане на американските ценности, което във Франция за него крие политически рискове, ще му е от полза във Вашингтон.
ДА СМЪМРИШ ОБАМА
Но двамата така и не се харесаха. Анализатори казват, че Обама несъмнено предпочита да работи с германския канцлер Ангела Меркел, а Саркози е видимо разочарован от това. Критиците на Саркози казват, че той завижда на Обама за неговата популярност и е обиден от публичното пренебрежение към него, например от отказа на американския президент да вечеря с него, когато през юни бе в Париж. Служители казват, че между двамата има разминаване и по отношение на конкретни въпроси като отношението на Обама към ядрените амбиции на Иран, което не е толкова твърдо като това на Саркози.
„Има раздразнение по отношение на това, което французите смятат за наивитет в администрацията на Обама“, каза Брюно Тертре, изследовател във Фондацията за стратегически проучвания. Разочарованието на Саркози пролича миналия месец в ООН, когато сякаш открито се скара на Обама. „Подкрепям протегната ръка на Америка. Но какво е спечелила международната общност от тези предложения за диалог? Само повече обогатен уран и центрофуги“, каза той. Има също истински различия и в мненията как да се подходи към продължаващата финансова криза. Близък сътрудник на Саркози обвини Вашингтон, че рискува да предизвика глобална инфлация, като печата пари и „наводнява света с пари в брой“.
Говорител на френското правителство каза неотдавна, че Саркози ще предложи „нова международна финансова организация, която отразява по-добре днешния свят“, когато през 2011 г. Франция поеме председателството на Групата от 20 богати държави. Грубо казано, това означава, че Франция иска да оспори господстващото положение на долара като световна резервна валута. В очакване на председателството на Г-20 Саркози започна да протяга ръка към т.нар. от него „страни предмостия“ и да създава група от съюзници, която ще помогне за разширяване на международното влияние на Франция.
СВЕТОВЕН ДИЛЪР НА ОРЪЖИЕ
Той подписа договори с Казахстан, ухажва Индия, като й оказа рядката чест да поведе военния парад на тържествата по случай Деня на Бастилията и изгради тесни връзки с египетския президент Хосни Мубарак и бразилския Луис Инасиу Лула да Силва. Много от връзките му са подплатени с индустриални сделки, като вероятната продажба на изтребители „Рафал“ за Бразилия, в които Франция е идеалният партньор за държави, нежелаещи да разчитат на американска технология.
Идеологията бе ясно демонстрирана миналата седмица, когато министърът на отбраната Ерве Морен постигна напредък в сключване на оръжейна сделка с Кувейт. „Страните в Залива знаят, че могат да намерят в лицето на Франция втори партньор, който е приятел на американците, но има своя представа за сигурност и стабилност“, каза той, като използва онези езикови формулировки на „необвързване“, който Франция нижеше по време на студената война. Френската представа обаче не е по вкуса на всеки. Отношенията на Саркози с Китай не са много добри, а усилията му да изгради смислен съюз от държави по границите на Средиземно море бяха блокирани от израелско-палестинския конфликт.
Очаква се френският президент да започне дипломатически обиколки през 2011 г., когато застане начело както на Г-20, така и на Г-8, с надеждата, че външнополитическите му триумфи ще подсилят кампанията по преизбирането му през 2012 г. Според някои анализатори обаче той рискува да проиграе шансовете си. „Идва време, когато трябва да поуспокоиш топката и да направиш равносметка“, каза Бийон от базираната в Париж ИРИС. „Ако той не иска да направи това, защото е против природата му, смятам, че крайният резултат ще бъде много скромен“.
По БТА