Турция и Иран в опасна прегръдка

Посещението на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган в Техеран е още едно свидетелство за бързо подобряващите се отношения между съседните и регионални сили Турция и Иран. През последните няколко години двете страни задълбочиха своите търговски отношения, както и сътрудничеството си в областта на сигурността и на енергетиката.

Но анализатори посочват, че развиващите се отношения между Турция и Иран може да бъдат поставени пред тест от очакванията на Запада Турция да заеме по-твърда позиция по оспорваната ядрена програма на Техеран. В САЩ и Европа има усещане, че Турция е по-мека към Иран. Те биха искали Анкара да има по-твърд профил и по-твърда позиция към Техеран, казва Мустафа Кибароглу, експерт по въпросите на неразпространяването на ядреното оръжие в университета Билкент в Анкара.

Отношенията между Турция, член на НАТО, и Иран се подобриха драматично през последните години, особено след идването на власт през 2002 година в Анкара на либералната Партия на справедливостта и развитието, която обеща да следва регионална външна политика „с нулеви проблеми със съседите“. Търговията между двете страни, например, достигна 10 милиарда долара през 2008г. в сравнение с нивото от 1 милиард долара през 2008г. Иран също осигурява почти една трета от доставките на газ за Турция. Турски официални лица бяха сред първите и единствените, които поздравиха иранския президент Махмуд Ахмадинеджад след неотдавнашното му оспорвано преизбиране.

Турция и Иран имат 499-километрова обща граница и както турските, така и иранските дипломати обичат да изтъкват, че двете мюсюлмански съседки са в мир от векове. Но турските анализатори казват, че мирът, който Анкара и Техеран поддържат от толкова дълго време, е базиран на деликатен баланс на военна сила между двете страни, който фундаментално ще бъде разклатен, ако Иран се сдобие с ядрени оръжия. Същността е, че Турция не може да приеме Иран с ядрени оръжия. Иран с възможност за ядрено оръжие или Иран, въоръжен с ядрено оръжие, не е в интерес на Турция, заяви Кибароглу. Продължаването на ядрената програма на Иран за мирни цели е естествено право, но е невъзможно да подкрепим това, ако то е свързано с развитието на оръжия за масово унищожаване, заяви Ердоган през 2006 година.

През последните месеци, обаче, Ердоган започна да заема по-различна позиция, която бе критикувана от наблюдатели като „по-мека“ позиция спрямо ядрената програма на Иран. В интервю за в. “ Гардиън“, публикувано на 26 октомври, Ердоган отхвърли твърденията, че Иран се стреми към ядрени оръжия, като „клюки“. Той нарече също критиките на ядрената програма на Иран от страни, които самите имат ядрени оръжия, като несправедливи, отделяйки особено Израел. Постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН разполагат с ядрени арсенали, а освен това има и страни, които не са членки на Международната организация за атомна енергия, които също имат ядрени оръжия. Затова макар Иран да няма оръжие, тези, които казват, че Иран не трябва да ги има, са точно тези страни, които имат ядрено оръжие, заяви Ердоган пред „Гардиън“.

Думите на турския премиер бяха посрещнати топло в Техеран, където според държавната телевизия иранският президент Ахмадинеджад заявил на Ердоган на срещата им вчера: „Когато незаконен режим притежава ядрено оръжие, не може да се говори за лишаване на други страни от мирна ядрена програма“. Вашата ясна позиция към циониския режим имаше позитивен ефект по света, особено в ислямския свят и аз съм сигурен, че всички бяха доволни, добави Ахмадинеджад. Но анализатори намекват, че турската позиция може да постави Анкара в противоречие със западните й съюзници по отношение на Иран.

И докато малцина в ерата след Обама няма да се съгласят с твърдението на премиера, че използването на сила срещу ядрената програма на Иран би било път към лудостта, политиката на ЕС и САЩ не е в това да се отхвърлят иранските ядрени амбиции като очевидно безобидни, написа коментаторът Андрю Финкел на 27 октомври във в. „Заман тудей“, турски вестник на английски език. Ян Лесер, експерт по Турция и Иран в базирания във Вашингтон Фонд Маршал казва: „Въпросът за посланията, които Турция носи на Иран, ще става все по-централен в новия дневен ред на американската външна политика“. Има геополитически съображения за ядрен Иран, които трябва да бъдат взети по-сериозно от Турция и то по демонстративен начин, добави той.

По БТА