Руснаци тръгват за гъби с риск за живота
Подгизнал и небръснат мъж преди няколко дни излезе от гората близо до южното руско село Горячий Ключ и каза на спасителите, че прекарал три нощи покатерен на дървета, за да се спаси от чакалите. Подобна история бе разказана и за тайгата близо до Братск, Сибир, където 22-годишен мъж се скитал пет дни, покривайки се с борови клони през нощта, за да не замръзне. Единайсет часови зони на запад, близо до Балтийско море, спасителен екип откри възрастна двойка в блато, където прекарали нощта, а съпругата била изпаднала в паника.
Това се случва всеки гъбарски сезон. Руснаците са много запалени по брането на гъби, отдавнашно развлечение, което наричат „тихия лов“ и редовно потъват в такъв унес, че се изгубват безнадеждно. Регионални спасителни екипи ги издирват пеша или с хеликоптери, а понякога и с помощта на проследяващи кучета или парашутисти, а вестниците разказват историите им с удоволствие.
Есента привлича руснаците в гората от векове. Дори и закоравелите градски жители прошепват заклинания към горските духове, преди да сведат поглед към земята, жест към езичните им предци. Но Александър Кузнецов, който създаде онлайн гъбарски клуб, смята, че усетът на руснаците към природата се е притъпил с поколенията и те много често губят ориентация в горите. „Хората се осланят на технологии, забравят, че природата си е природа“, каза Кузнецов, московчанин, чийто уебсайт рекламира мобилни GPSи като най-добрия приятел на гъбаря.
„Цивилизацията има и определена негативна страна. Хората губят естествените си инстинкти“, допълва той. „Сега те са градски хора“. Градски или не, те се измъкват на зазоряване с плетени кошници, когато мъглата все още се надига от земята, и търсят влажни, стоплени от слънцето места, където гъбите изникнали през нощта. Запалените гъбари са безмилостно конкурентни, крият тайните си от съседите и тайно покриват кошниците си, когато някой се приближи. Брането на гъби е като транс, заличаващ всекидневните грижи като изтичането на времето или обратния път към дома.
Точно в това е проблемът. Руското министерство на извънредните ситуации не води статистика за заблудили се гъбари. Според негова говорителка броят на изчезналите е толкова малък, че е без значение за статистиката. Регионалните спасителни служби обаче съобщават за такива случаи през цялата есен: в западния регион Калуга е имало 21 издирвания на гъбари, от които седем са спасени, петима са открити мъртви, а деветима все още се издирват. В Перм издирванията са 11, а в Иркутск 35 до края на август.
Александър Змановски, който оглавява спасителен екип близо до Братск, заяви, че почти всяка година някой хваща гората и никога не го намират – често заради мечки, които толкова добре заравят останките, че „никога няма да ги открием“. По-старото поколение знаеше как да се придвижва по ъгъла на светлината, отбеляза той. „Ако човек си обуе маратонките и отиде в тайгата, или някой го закара и той не знае къде се намира, със сигурност ще се загуби“, каза Змановски. „Наричам тези хора деца на асфалта – те са израснали в града. Хората, израснали в селата, не се изгубват.“
Един такъв случай насочи вниманието към Нижная Салда, град с 17 000 жители в Урал. В края на септември 37-годишната Ирина Федина се върнала у дома цели 24 дни след като излязла да бере гъби и повече от две седмици след като опитите да я намерят били прекратени. Смайващата история за оцеляването на Федина публикува вестник „Комсомолская правда“. Тя разказа, че в гората „от едната страна ехтяла престрелка, а от другата виене“. Местен журналист се отнесе скептично и написа в „Сити Хералд“, че госпожа Федина изглеждала съвсем свежа и не била измършавяла след 24 дни в гората. Ксения Вашченко, журналист от „Сити Хералд“ , заяви, че според полицията „има основание да се смята, че тя е прекарала това време с приятел“.
В интервю Федина се разгневи от слуховете, че е била пияна. Нейният съпруг Алексей Ситников също се възмути и изтъкна, че съпругата му се върнала у дома толкова зловонна, че след изпитанието я досрамяло да отиде в болница. Тя разкъсала блузата си, за да я увие около ранените си крака и допълни, че блузата била хубава. Когато се хвърлила в прегръдките му, неговата съпруга била толкова лека, че той можел да я хвърли към тавана.
Ситников каза, че много се зарадвал, когато тя се върнала у дома. „Мислех, че никога повече няма да видя Иринка. Изминали бяха двайсет дни. Никой не може да оцелее в гората толкова дълго. Но тя оцеля. Вярвах и чаках, и най-накрая тя се върна у дома.“
По БТА