Трима убити роми? Няма проблем!
Много се шуми за престъпления извършени от роми. Не дай си Боже роми да убият българин. Намесва се „Атака“, националисти и т. н. Но има и обратни случаи – българи да убият роми. Дори полицаи да бият до смърт роми. И случаите остават без шум, без коментар по медиите…
Ето една подобна история, завършила с три трупа и… нито един виновен:
Тринайсет години след като трима души са жестоко пребити до смърт сочените от прокуратурата за убийци не само не са в затвора, но си живеят спокойно и всеки ден се разминават по улицата с децата и родителите на починалите.
А съдът? Магистратите решават, че няма достатъчно доказателства именно тримата подсъдими да са удряли с колове, лопати и мотики трима свои съселяни в плевенското село Комарево. Нищо, че подсъдимите са задържани само няколко часа след кървавата драма, а цялата околия отлично знае кои са извършителите…
Тройното убийство
Навръх Трифон Зарезан през далечната 1996 година по традиция кръчмата в Комарево е препълнена от празнуващи. Съвсем в реда на нещата всеки носи домашно вино и ракия, които започват да се леят още от ранни зори. В кръчмата спокойно пият българи и ромите Ерсин Асанов, брат му Наско Калчев, Румен Гюров и Георги Мишев.
Според държавното обвинение, привечер, след като пийват повечеко от ракията, четиримата роми започват да подвикват на мъжете от съседната маса да ги черпят нещо.
Стоящият в съседство Емил Михайлов отказал „любезната” покана. Според обвинението, афектиран от това, ромът Георги Мишев му нанасъл няколко удара. В мелето се намесва Стефан Томов, приятел на Емил Михайлов. Бързо боят се разраства в масово меле между българи и роми точно пред кръчмата.
Без значение кой е започнал и какво е казал, резултатите от боя са следните – главните участници от българска страна Емил Михайлов, Цветан Николов и Стефан Томов се прибират по домовете си, а късно вечерта пред кръчмата остават да лежат в снега Румен Гюров, Ерсин Асанов и Георги Мишев. Главите им са разцепени, а двамата се въргалят в локва кръв. На ужасяващата гледка първо се натъква съпругата на Ерсин Силвия Калчева.
За инцидента Силвия разбира от братовчед си Наско Калчев. Човекът, който е част от компанията на ромите, е глухоням, но успява да обясни с мимики и жестове, че в и пред кръчмата се е завъртял здрав бой.
По-късно пристига линейка, но тримата вече са издъхнали. Аутопсии показват, че починалите са имали тежки черепно-мозъчни травми, множество кръвоизливи и счупени крайници. Убитите са удряни с лопати, колове и пръти.
За разлика от приятелите си, Георги Мишев е бил намушкан с нож няколко пъти в различни части на тялото. Фатални се оказали пробожданията в гърдите и главата.
Разследването
Само няколко часа след масовия бой между българи и роми и смъртта на Гюров, Асенов и Мишев са задържани трима души. Това са Стефан Томов, Цветан Николов и Емил Михайлов. И очевидци, и разследващи са наясно. Как е станало мелето, кой кого и как бил. Какво се случва обаче години по-късно?
Убийството е извършено на 14 февруари 1996 година, предполагаемите извършители са заловени само няколко часа по-късно и вместо разследващите да приключат работата си максимално бързо, обвинителен акт е внесен в Окръжния съд в Плевен… девет години след тройното убийство.
Защо е било необходимо толкова време на разследващите да вкарат делото в съда никой не се наема да отговори. Камо ли пък тези, които в следващите дни са разпитвали свидетели и заподозряни за убийството. Изглежда убийството на трима роми не е било особено голямо събитие.
Така или иначе, процесът стартира през 2005 година. Срещу подсъдимите Стефан Томов, Цветан Николов и Емил Михайлов са повдигнати обвинения в убийство по особено жесток за жертвите начин (чл.116, ал.1 т.4, пр.3 от Наказателния кодекс). Наказанието предвижда решетки до двайсет години, доживотна присъда или затвор до живот без право на замяна.
Паралелно с това роднините на убитите предявяват граждански искове срещу подсъдимите – по 40 000 лв. за всеки един от ищците. Тъй като те са 13 души, то общо исканията на опечалените са за 520 000 лева.
Къде са виновниците?
По време на делото са разпитани десетки свидетели. Един от тях е глухонемият Наско Калчев, който става пряк очевидец на мелето и вижда тримата подсъдими да бият със сопи и лопати неговите приятели.
Човекът е призован за свидетел на едно от заседанията в Окръжния съд в Плевен в присъствието на тълковник – човек, който разбира езика на глухонемите. С негова помощ Калчев дава обяснения пред магистратите какво се е случило. Председателят на съдебния състав Емил Банков обаче отхвърля показанията, тъй като… не успял да разбере какво точно иска да каже Наско Калчев и съответно какво му предава преводачът.
С няколко думи – след като показанията на един от най-важните свидетели са отхвърлени, тезата на държавното обвинение е силно разклатена. Освен това и изминалите вече повече от десет години след убийството също натежават. Останалите свидетели на прокуратурата един след друг започват да забравят какво са видели в онази злополучна вечер.
На 29 януари тази година магистратите от Окръжния съд в Плевен отсъждат – тримата подсъдими са невинни. Отхвърлени са и гражданските искове на ищците. Така тринайсет години след разтърсилото плевенското село Комарево тройно убийство виновни така и не са намерени.
Мотивите
Магистратите приемат по безспорен начин, че „след празненството по случай „Трифон Зарезан” е възникнал жесток побой между българи и тримата убити роми”. Липсвали обаче доказателства, че точно тримата подсъдими са удряли, ритали и наръгали жертвите.
Безспорно било установено, че единия от оправданите – Стефан Томов е извадил бухалка, но пък за сметка на това „не е установено дали е използвал този предмет, за да удря с него пострадалите”?!
Намерен е бил ножът, с който е бил прободен Георги Мишев, но по него нямало отпечатъци от подсъдимите.
В мотивите на магистратите е записано, че задължително трябва да се има предвид „многобройните нарушения от страна на разследващите органи, изразени в опорочаване на следствените действия при изготвяне на протоколите за оглед, за претърсване, обиск и изземване. По-голяма част от тях са съставени от лица с липсваща към момента на действие на съответния НПК компетентност”, отбелязват съдиите.
В съдебна зала повече от десет години по-късно голяма част от свидетелите не си спомняли кой кого ритал и удрял във фаталния 14 февруари 1996-а. Съдът приема, че липсвали доказателства тримата подсъдими да са убили жертвите.
За най-важния свидетел за държавното обвинение, който е видял подсъдимия Стефан Томов да удря жертвите – глухонемият Наско Калчев е разпитан в присъствието на тълковник и психиатър. Последният дава заключение, че „ако се разпитва в по-спокойна обстановка, може би ще бъдат други отговорите му”.
Магистратите заключават, че при тези констатации и предвид факта, че Калчев е брат на един от убитите (Ерсин Асанов) показанията му не са обективни и безпристрастни.
Накрая съдебният състав решава, че дори не може да се докаже участието в мелето на другите двама подсъдими – Цветан Николов и Емил Михайлов.
Конец!
Така, тринайсет години разследващите и прокуратурата в Плевен не успяха да намерят виновник за тройно убийство, извършено в центъра на село Комарево пред местната кръчма.
От изводите на магистратите става ясно, че разследващите хем са били некомпетентни, хем цели девет години са размотавали работата по разкриване на престъплението, хем са вършили груби нарушения при събиране на доказателствата.
На 30 май тази година делото излезе с решение и на втора инстанция. Апелативният съд във Велико Търново потвърди присъдата на плевенските магистрати. Търновският апелативен прокурор Борис Миновски протестира решението и процесът се пренесе на последна, трета инстанция. Делото във Върховния касационен съд се проведе на 25 септември. На заседанието адвокатът на Шибил Калчев (син на един от починалите Ерсин Асанов) пледира процесът да се върне за ново разглеждане. Иска се повторен разпит на основния свидетел на прокуратурата – глухонемия Наско Калчев. Този път, убедена е защитата, показанията му трябва да се приемат от съдиите и благодарение на тях процесът да се обърне в полза на държавното обвинение.
И така, по-малко от месец след заседанието във ВКС (21 октомври) върховните съдии казват тежката си дума. За изненада на защитата и всички близки на починалите, на трета, последна инстанция трите оправдателни присъди са потвърдени. Магистратите от ВКС приемат, че съдиите от Апелативния съд във Велико Търново правилно и мотивирано са отказали да допуснат до разпит Наско Калчев. Според тях тълковникът, който е превеждал жестовете и мимиките пред магистратите е обяснил, че Калчев не може да се изрази адекватно. Освен това, мотивират се съдиите, обясненията му дори да бъдат приети няма да са достоверни „поради лична заинтересованост от изхода на делото, като роднина на един от жертвите на престъплението”.
Иначе сочените за убийци си живеят и работят в селото и всеки ден се разминават на улицата със синовете, дъщерите и родителите на починалите. Едните с чувство за недосегаемост, другите омерзени и отвратени. Без значение в случая кои от тях са българи и кои роми.
А може би нямаше да е така, ако разследващите бяха си свършили работата. Можеше да има осъдителни присъди и на трите инстанции. Можеше да има поне малко възмездие за хората, които са принудени да се разминават ежедневно с убийците на техните най-близки хора. Можеше да има справедливост… Но в България някои от разследващите явно не само са корумпирани, но и се влияят от това дали убитият е с по-бял или по-тъмен цвят на кожата.
Шибил Калчев, син на убития Ерсин Асанов:
ВСЕКИ ДЕН СЕ РАЗМИНАВАМ С УБИЙЦИТЕ НА БАЩА МИ
– Тринайсет години след смъртта на баща ти виновник съдът така и не откри. Как го приемаш?
– Много тежко, ужасно. Всеки ден се разминавам с хората, които са сочени за убийци. Чуват се подигравки в селото, че и да убиеш някой няма да те осъдят. Това е много тежко за мен. Никаква справедливост, никой не ти обръща внимание. Загубил съм всякаква надежда. Все едно сме животни, а не хора. Ето – и човекът с бухалката, който уж не я ползвал по предназначение. Нямам думи.
– Какво казва той?
– Ами че искал да ги убие, такова чувство изпитвал. Обаче не го бил направил, хвърлил бухалката и избягал. Ами тогава кой ги е ритал и наръгал?