Цитат в десетката: „100-те крилати фрази на Бойко Борисов“
„Стандарт“ се хвалят, че утре ще пуснат „100-те крилати фрази на Борисов.”
Бас слагам, че определението за електрически ток няма да включат. А то е не просто крилато, ами направо реактивно. Като го питаха от къде знае за далаверите в „Мариците”, Бойко каза: „Имаме наши експерти, които познават този бизнес, защото той е много специфичен, а и, както е определението във физиката – насочен от движение на електрични товари, това е електричният ток, той минава и не се усеща.”
Мисля, че няма да включат сред стоте крилати и една ранна саморефлексия на премиера, която граничи с ясновидство: „Когато всичко зависи само от личното желание, а не от системата, се получава смешната история такива като мен да ги обявяват за герои, за борци на справедливост, за Индже войвода. Може ли такива смехотворни неща за 21 век?” (10.01.2003, „Труд“)
И други мисли на премиера имат пророчески характер.
Пророчество за държавата: „Държавата в момента е на ръба. Или ще тръгне напред, или ще се върне обратно. (06.03.2002, „Стандарт“)
Два пъти вече оттогава тръгва напред…
За живота: „Какъвто сам си направи живота човек, такъв ще бъде той. Така е направил чичо Пейо, като казал „Дий!“ на кобилката. Тя тръгнала и той паднал. („Стандарт“, 30.11.2002)
За милицията: „Непрекъснато говорим на полицаите да бъдат вежливи, любезни, внимателни. Да помагат на възрастни дами и на деца. И наистина повечето го правят. Но тежкото ежедневие им се отразява зле. …Дъжд, сняг, жега – те са на улицата и стоят по 5 часа. После ги пращаме на друго събитие. И накрая някой го среща и го пита колко е часът и полицаят му удря един шамар. (22.12.2004, „Стандарт“)
За президентството: „Изборът за президент е миноритарен.” (21.03.2006, „Стандарт“) „При този парламент и при това правителство, дори да стана президент, ще съм в хватка, в която нищо няма да мога да направя. Защо тогава да жертвам основната си фигура – тоест аз, за нещо, което няма да промени живота на хората. („Стандарт“ от 02.09.2006)
За учението: „Защото всеки човек има нужда да се учи. … Аз не искам да се уча на гърба на хората. Тук трупам опит и събирам екипи… Засега ние ще се съсредоточим в следващите местни избори… („Политика“ от 07.04.2006 )
Това последното изказване е направено, когато Бойко беше кмет на София и го питат дали ще се кандидатира за президент. Така, както се е изразил, излиза, че или шопите не са хора (нещо което и мен ме е усъмнявало) или че въпреки нежеланието, все пак се е наложило да се учи да бръсне на гъза на софиянци…
Но следващата мисъл ми е най-любима: „Само с усилена работа. Днес е събота и аз съм на работа, работя до 21 часа, имам срещи до 11 часа, а след това ще откривам паметник на Паисий Хилендарски. В 12 часа ще открия тържеството „Ретро“, а след това ще играя тенис.” (29.09.2008, „Дневник”, Македония)
Не мога да изцитирам всичко. Няма да е пресилено, ако кажа, че в творчеството на Борисов има повече мисли отколкото в това на Достоевски. И занапред често ще се връщаме и ще анализираме тези самородни късове мисловно злато.
Но докато още говорим за милиционери.
Виж целия текст в блога Из делниците на един луд